Днес част от проблема е, че нямаме контролни системи в институциите, като същевременно има нисък доход у населението

Тихомир Безлов е главен експерт в Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията.

Магистър е по философия и немска филология от Софийския университет, има следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг. Г-н Безлов работи по въпросите на престъпността в България. През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Изследванията и анализите му по различните видове престъпления и корупционни практики (разработване на национален корупционен индекс, трафик и пазар на наркотици, проституция, трафик на хора, контрабанда на потребителски стоки) му спечелват национално и международно признание и водят до използването им в съдебни процеси. Г-н Безлов е и политически анализатор.

 – Г-н Безлов, рекетът бе една от емблемите в началото на прехода. Напоследък не се говори много за него. Това означава ли, че сме се разделили с тази порочна практика или методите за изнудване са станали по-рафинирани?

– Престъплението рекет премина през различни периоди. Първоначалният етап бе класическият рекет, прилаган от силовите застрахователи. Впоследствие след 1998 г. те започнаха да се адаптират, като раздробиха своите структури и към 2000 г. силовият контрол значително намаля. Проучванията на Центъра за изследване на демокрацията обаче показваха, че съществуват немалко фирми в страната, които продължават да си плащат. Делът на компаниите, които декларираха, че са подложени на натиск през 2004 г. спада до 8% от близо 20% в края на 90-те години. Тези данни показват, че все още хиляди фирми в страната са продължавали да са обект на това престъпление.

След приемането ни в ЕС настъпва значителен спад в използването на тези престъпни практики и в момента около 1 – 1,5% от фирмите заявяват, че спрямо тях се прилага рекет. Това явление е по-активно в период на политически кризи, например тези през 2014 г. и последната от 2020/21 г., но то остава в рамките на този процент.

– Къде се намираме в европейската скала на това престъпление?

– Ние отстъпваме на отличниците Чехия, Швейцария, но сме доста по-добре от страните с емигрантски проблеми като Великобритания и Испания. В Италия отчитат сериозен рекет към китайски фирми от страна на китайски неформални структури. Също така в Южна Италия значителен процент от фирмите плащат т.нар. „пица“. За нас интересният въпрос е защо в България не стана като в Южна Италия, тъй като ние имахме необходимите предпоставки за това – бедност, корумпирани правителства, полицейски структури и съдебна система. Според мен, разликата е, че докато в Италия съществуват традиции за мафията като посредник, в България мутрите имаха лоша репутация. Медиите и гражданите им се надсмиваха. По-късно те се адаптираха и легализираха бизнеса. Част от известните престъпни имена емигрираха, други затънаха в икономически проблеми и загубиха част от бизнеса си.

– Това явление отмира ли или остава?

– Остава някаква част като възможност за доход на криминалния контингент, но със свиването на криминалните пазари тези възможности силно се ограничават. На практика в момента нямаме нелегален пазар за цигари, кражбите на коли са намалели драстично до 1500 коли на година за цялата страна.

– Кои фирми са по-податливи за рекет?

– Обикновено тези, които реализират някакъв скрит доход, например строителни фирми, съдържатели на хотели и ресторанти. Когато има сив бизнес, е по-лесно да се изземе част от този доход.

– Как през годините се промени рекетът?

– Положителните промени, които настъпиха, не са в резултат на някакви усилия на държавата, на охранителната и правораздавателна система. По-скоро основният фактор е демографията. Малките градове и част от областните много намаляха като население. Останаха 3-4 града и най-вече София, в които има добра икономическа активност. С 1/3 намаля, спрямо началото на ХХ век, броят на младежите до 30 години, които са рискови за прилагане на тези престъпни похвати. Едновременно с това, имаме сериозна емиграция на криминалния контингент. Например голяма част от крадците на коли заминаха за Испания и Италия, където правят обороти до 10 пъти повече и с по-малък риск, в сравнение с България.

Също така компаниите започнаха да инвестират в сигурност. Трудно може да се влезе в разпределен пазар. Големите търговски вериги изтласкаха мутрите от пазара за търговия на дребно и в резултат съществено се свиха измамите с ДДС. Същото се случи и със спедиторския пазар за международните контейнерни превози.

– Центърът за изследване на демокрацията отчита някакви форми на рекет, какво е неговото проявление?

– Големият проблем в момента е трансформирането му в административен рекет. Сега не наблюдаваме 5-6 момчета, които влизат и чупят офиса, а идва определена институция, която ви създава проблеми. Навремето известен руски криминолог описваше промяната в Русия така: „Защо да му палиш офиса, като можеш да му пратиш пожарната“. Това е логиката, използват се държавните институции, за да се получава доход. Известна е т.н. „такса спокойствие“. Делът на този институционален рекет е значителен. За съжаление, е трудно да се измери, защото хората мълчат на тази тема заради рисковете. Те не искат да рискуват своите възможности за кандидатстване за обществени поръчки и европейски програми, където са големите ресурси.

– Обществото ни е чувствително на тема корупция. Каква е разликата между корупция и рекет?

– Разликата е, че рекетът се дава по принуда, докато при корупцията имате някаква изгода, т.е. плащате, за да получите нещо в замяна.

– Какво според вас е възможно да се направи, за да се ограничат тези престъпления?

– Чудеса не могат да се направят. Част от проблема е, че нямаме контролни системи в институциите, като същевременно имаме нисък доход в населението. В случай, че се направи силна контролна система, този проблем е възможно силно да се ограничи. Това може да стане обаче, само при авторитарни режими, като в Турция, в латиноамерикански страни, но не е ефективно. Обикновено в развитите държави с увеличаване стандарта на живот се увеличават и доходите в публичните институции. Така се получи в Испания и Северна Италия, където в един момент за служителите в тези институции стана неизгодно да рискуват своя доход. Друго, което може да се направи, е да се ограничи възможността за директен контакт на чиновника с клиента, т.е. да се създадат подходящи процедури с минимални възможности за интерпретация от страна на служителите.

У нас също така има голяма политическа корупция, поради това, че партиите са с къс хоризонт. За сравнение, балтийските страни, които бяха по-бедни от нас, създадоха нормална политическа система. Хората виждаха политиците още от младежките им години. За това време те разбират колко са склонни към компромиси и злоупотреби, като корумпираните се отстраняват от партиите. Това не означава, че ще изчистите корупцията, въпросът е тя да е в рамките на работещата икономика.

Текст: ТОДОР АКМАНОВ