В Дома за стари хора в гр. Етрополе живее Гена Георгиева от село Лопян, която тази година ще навърши 100 години. Жизнена, енергична и усмихната, тя не пие лекарства и не посещава болнични заведения. Смята, че рецептата за дълголетие и жизненост е в работата.
– Как бихте се представили накратко?
– Казвам се Гена Василева Георгиева, родена съм на 10 септември 1923 г. Имам две деца, четирима внука и двама правнука. Цял живот съм работила, била съм шивачка, тъкала съм персийски килими, вършила съм кърска работа на нивата, била съм козарка, плела съм на една кука и много други неща. Аз съм работна жена.
– Как преминава един Ваш ден в Дома за стари хора в Етрополе?
– От близо година съм тук. Сутрин ставам, закусвам, правим гимнастика. Тук имам приятели, с които правим различни неща.
– Има ли рецепта за дълголетие?
– Работа и само работа. Тя поддържа бодър и ума. Обичам да работя и по къщата, на нивата, и в градината, дърва мога да си цепя, всичко мога да правя. Вече не работя, защото не виждам хубаво, но и сега обичам да излизам сред природата, това ми дава крила.
– Най-яркият Ви спомен от младостта?
– Най-ясно си спомням колко бях трудолюбива и колко обичах да работя. Всички в селото ме познават. Горда съм, че изучих децата си и те са висшисти. Трудно ми беше, защото на 52 години останах вдовица и моят Георги много ми липсва, но се справих с много работа и много любов.
– Ако можехте да се върнете в миналото, какво бихте променили?
– Нищо, просто искам пак да съм си в Лопян.
– Вашите съвети към младите хора?
– Да не спират да работят и във всичко да се стараят да бъдат „най-най“.
