Приемът на деца за ОУ „Христо Ботев” е и въпрос на общинска политика

Иван Иванов – директорът на ОУ „Христо Ботев” в Етрополе е роден през 1960 година. Той е с най-дълъг стаж като директор в общината.

– Г-н Иванов, има ли още нещо, което да прибавим към биографията Ви на директор?

– След основно образование се записах в механотехникума в Ботевград. Имахме много добри преподаватели, особено по български език и литература, което ми помогна да кандидатствам в университета веднага след казармата. Тъй като знаех всички произведения наизуст, успях на приемните  изпити в Благоевград и бях записан за студент в специалността начална педагогика. След завършване, по разпределение ме изпратиха в ОУ „Георги Бенковски” – с. Малки Искър. Бях по заместване,  когато се прибра титулярката, ме изпратиха учител в гр. Пирдоп, отново по заместване. Прибрах се в Етрополе след две години със съпруга, дъщеря и камион с багаж.

– Откога сте директор на ОУ „Христо Ботев“?

– През 1988 г. в Етрополе имаше 18 кандидати за едно учителско място. Понеже само аз бях с висше образование за специалността начален учител, ме предпочетоха пред останалите. Директор на училището беше Светослав Иванов, след господин Стипцов. От господин Иванов съм научил много неща, които ми бяха от полза и като учител, и като директор. Тримата много често се събирахме по на чаша чай. От тях съм взел много, но най-вече чувството за хумор, което ми помага в критични и неприятни ситуации и до днес.

Директор съм на ОУ „Христо Ботев“ от 1994 г. Предишният директор се разболя, постъпи в болница и колегите ме предложиха за временно изпълняващ длъжността до явяването на конкурс за директор. Интересното на тогавашните конкурси беше, че ако изкараш до 90 точки, си назначен за 1 година, до 95 – до 3 години и над тях – за постоянно. Изкарал съм толкова точки, че ме назначиха на постоянна работа и оттогава до сега съм в това, училище.

– Как оценявате приема на учениците за тази учебна година?

– Приемът на учениците зависи колкото от директора, толкова и от общинското ръководство. Учениците в едно училище са  бъдещето и на общината. Приемът на учениците е свързан и с общинската политика. Според мен, трябва да се спазва Наредба 10 – за райониране на учениците. Когато в града има повече от едно училище с еднакъв статут на обучение, задължително трябва да се направи райониране. Имаме две основни училища и учениците трябва да се разпределят между тях според посочената наредба. В нашия град това става много трудно, не знам защо, но тя е за цялата страна.

– Защо трябва да остане училището?

– Според мен, трябва да се мисли за осигуряването му, за да го има и в бъдеще, да е  способно да се конкурира и успешно да се състезава с другите училища. Аз пак казвам, че това трябва да е общинска политика. Виждате, че в последните години се направи основен ремонт на всички училища, на детските ясли, на детските градини в общината, с изключение на нашето училище, което е, така да се каже, майката на останалите учебни заведения.

– Какви новости сте въвели в обучението?

– Ние работим по проекти, които дават нови възможности на училището и достъп до съвременни образователни технологии. Свързано е със съвременни учебни пособия като лаптопи, таблети, компютри, виртуална класна стая, налагане при нужда на дистанционно обучение на учениците.

Направили сме ремонт на всички класни стаи въпреки малкия бюджет на училището. Като цяло материалната ни база като учебна сграда, покриви, двор и т.н. е поостаряла, за което трябва да ползваме помощта на общинското ръководство.

– Каква е връзката на училището ви с организации?

– Работим активно с библиотека, с читалището, с музея и РК „Традиция”. Много наши ученици участват в читалищната дейност и развиват своите способности. С музея, както и с РК „Традиция” провеждаме т.н. „уроци по патриотизъм”. Ценните неща от миналото, традициите трябва да се усъвършенстват и развиват, като гледаме напред.

Училището ни участва в общинските и национални чествания, тържества и други мероприятия. Смятам, че има потенциал за взаимна дейност със спортната зала.

– Няколко думи за писателя Иван Иванов?

– За писателя ще говорят читателите на моите книги. Писането е мое хоби. Бил съм винаги любител на книгата. Историята е моя слабост. Българската народопсихология е темата, която най-много ме интересува – взаимоотношенията между хората, характера им, природата, пиша и по мои спомени за неща, на които съм бил свидетел.

Имам издадени две книги:  „Стожерът на старата къща” и „Дялани камъни”. Имам готовност за още две книги, но нека да останат тайна. Публикувал съм в много сборници и алманаси. Участвам в „Етрополската литературно-музикална зима“.

Текст: Христо Христов