Поетесата Виолета Томова издава нова стихосбирка със заглавие: „Отново ми почука на вратата“. Житейската история на поетесата наподобява любовен филм с щастлив край.
Тя е родом от гр. Димово, област Видин. 15-годишна се запознава на лагер в с. Брусен с голямата си любов Николай Томов. Животът ги разделя, но тя не спира да мисли за него и да го обича. Посвещава му редица стихове. Има моменти, в които отказва да пише и захвърля перото. Житейските несгоди и самотата я подтикват отново и отново да излее душата си върху лист хартия.
„Много често се е случвало, след като излея мъката си, да забравя за случилото се и поради тази причина не помня и част от стиховете си“, споделя поетесата. „Човек има нужда да може да избяга от реалността и това е моят начин. Не всичко написано съм преживяла. Някои истории са били на мои близки, които обаче са ме разтърсили“, допълва още Виолета.
Започва да пише на 8 години.
Майка ѝ, забелязвайки таланта на малката Вили, не спира да я насърчава да пише. По онова време, самата Виолета не осъзнава големия си талант. Майка ѝ е тежко болна, на легло и детето намира своя начин да се потопи в друг, по-красив свят. Минават години, животът ѝ става все по-труден и писането на стихове остава в миналото. Докато съдбата не я отвежда обратно при голямата ѝ любов – Николай Томов, или както всички го наричат Кайо. Току що разделена с първия си съпруг, Виолета се премества да живее в гр. Етрополе и в китния Балкан любовта отново се пробужда в сърцата на двама влюбени. Едва две седмици са нужни и на двамата, за да осъзнаят, че цял живот са се обичали и търсили, женят се и заживяват щастливо…почти. Кайо е тежко болен, но това още повече амбицира Виолета да се грижи за него, да е до него и да бъдат щастливи завинаги. Заедно са в с. Брусен. Посвещава му редица стихове.
Любимото ѝ стихотворение е:
Не мога да напиша нищо
за снега и бялото обичане,
но мога да напиша много
за земята и зимното и’ събличане.
Не мога да даря с щастие
малката кибритопродавачка,
че приказката премръзнала в ръцете ми се измачка.
Но мога да съживя пламъка
на зазименото слънце,
да покажа на врабчето измамено
забравено във полето зрънце.
Мога във зимната си дреха
да облека мечтата,
да събудя разплаканите дървета
и залепя листата им.
Мога да върна птиците
от есенното отплуване,
да осветя със бели свещи
последното им сбогуване.
Стиховете ѝ успяват да стигнат до душите на малки и големи. В продължение на няколко години печели второ и трето място в конкурса „Етрополска зима“. Педагожката Елена Гачовска я моли да напише химн на Детска ясла „Патиланци“, гр. Етрополе. Виолета Томова участва в литературни четения. Има много почитатели и във фейсбук. Славата не я главозамайва. Не продава стихосбирките си.
„Чувството не се продава. Дори не трябва да се показва“, смята поетесата.
Приятелите ѝ я убеждават, че трябва да направи стихосбирка и така към днешна дата има вече четири издадени. Съвсем скоро предстои и новата ѝ книга да види бял свят. Който иска да се потопи в света на лириката, може да си я поръча безплатно, като пише на Виолета в профила ѝ във Фейсбук или ѝ се обади по телефона. Също така, книгите ѝ могат да бъдат намерени и в кафене „Маргарита“ в гр. Етрополе.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
