Община Етрополе пази и развива изкуството на гоблена чрез традиционната изложба „Магия и реалност“, която вдъхновява и привлича нови поколения майстори
Изкуството на гоблените е едно от най-старите и най-фини ръчни изкуства, което продължава да вдъхновява и днес. За гобленарите везмото не е просто ръкоделие, с което да запълват свободното си време, а нещо много по-дълбоко, свързано със стремежа към красота и хармония. Това се вижда ясно на традиционната изложба на гоблени под наслов „Магия и реалност“, която Исторически музей-Етрополе по традиция организира в навечерието на Международния ден на жената – 8 март.
Идеята за експозицията възниква преди 14 години и до днес се радва на огромен интерес сред етрополци и гости на града. „Първата изложба не беше само с гоблени, а част от годишното изложение на мебели, дърворезби и други произведения на тогавашния Техникум по дървообработване“ – разказва уредникът на музея Таня Денова. – Тогава не познавахме толкова много етрополци, които шият, но интересът беше голям, и това ни накара да продължим в тази посока. На следващата година представихме гоблените заедно с картини на талантливия художник Николай Георгиев. Така тази инициатива се превърна в традиция“.
През годините интересът към изложбата се радва на засилен интерес и от страна на гобленарите, и от страна на посетителите. Стига се дотам основната зала да не побере всичките гоблени и се налага допълнителна подредба в централната част. Посетителите са най-различни – възрастни и деца, жители и гости на Етрополе. Някои се отбиват просто да разгледат, други да си поръчат модел. Таня Денова си спомня случай, когато семейство младоженци харесали гоблен и съпругът поискал да го купи за подарък на жена си: „Свързах ги с Цанка Цолова, на която беше гоблена. Тя дойде, разбраха се, снимаха се заедно и си тръгнаха много доволни. Разбрах, че след това са ѝ звънели да им ушие още един.“
Настоящата изложба включва 69 произведения на 15 местни гобленари – Цанка Цолова, Венета Иванова, Гинка Костадинова, Радослава Иванова, Валерия Иванова, Павлинка Григорова, Снежана Асенова, Илинка Цолова, Веска Кубетска, Стела Радкова, Савина Григорова, Цонка Червенякова, Цонка Йотова, Веселка Цанова и единствения мъж Славчо Симеонов. Някои от тях са редовни участници, за други това е дебют в изложбата. Едно е сигурно – всички остават впечатлени от красотата на картините и техниката на бродиране – класическа и съвременна, която етрополските майстори са овладели до съвършенство.
Гинка Костадинова е етрополска снаха и счетоводител-пенсионер, която признава, че никога не скучае и не бездейства. „С шиене се занимавам от момиче, когато на мода бяха каретата на панама и тюл. По-късно започнах да шия гоблени и разбрах, че това ми доставя огромно удоволствие и ме разтоварва от ежедневните задължения. Увлякох се много и така до ден днешен – през лятото шия гоблени, през зимата чета книги“, разказва майсторката. През последните години все по-често заменя иглата и конеца с цветните камъчета, за „диамантените“ гоблени. Това е нов вид бродерия, при която вместо конци се използват цветни мъниста. Техниката на изработка силно наподобява редене на мозайка. За Гинка това е по-лесен начин, който не натоварва очите. Особено много се гордее с „диамантената“ си „Тайна вечеря“, но в изложбата участва и с класичка бродерия. По думите ѝ всичко трябва да ти идва отвътре, да ти харесва на теб. Има бродерии, които стоят започнати и недовършени, но чака да им дойде времето.
„Етрополката е сръчна, работлива и умее да твори красота, а изложбата дава възможност на всички да покажат какво умеят“, отбелязва Гинка. Най-голямата радост за майсторката е да зарадва някой друг с подарък, ушит от нея, особено ако става въпрос за дете.
С „диамантени“ гоблени се представя Илинка Цолова, която вече трета година е част от „Магия и реалност“. Още в 6. клас ушива първия си гоблен -„Вятърната мелница. Етрополката е отворена за новата технология с лепене на мъниста с помощта на пинсета, но признава, че шиенето с игла и конец ѝ доставя по-голямо удоволствие. „Вкъщи си имам от всичко – икони, пейзажи и т.н. Изложбата е идеално поле за изява на гобленарките от града и помага тези красоти да излязат от домовете и да ги видят повече хора“ – смята Илинка.
Осмокласничката Радослава Иванова е дебютант и най-млад участник в арт събитието на музея. При нея тръпката на гобленарството идва преди три години като сбъднато коледно желание. „Видях в Интернет как редят гоблени с мъниста и ми стана много интересно. Пожелах си такъв за Коледа с Айфеловата кула и го получих. Предизвикателството и при диамантените гоблени са многото цветове, които редиш с писалка. Това толкова те увлича, че искаш още, и още да сложиш, за да видиш какво ще се получи“, обяснява девойката. Радослава не само овладява техниката, но успява да „зариби“ и майка си, която дотогава няма представа как се шие гоблен.
„Истината е, че тя ме научи. Беше ми интересно да я гледам какво прави, хареса ми и реших да си купя и аз. Работата те увлича и времето минава неусетно. Случвало ми се е да редя до един-два часа през нощта. Лично мен това много ме успокоява и ме откъсва от ежедневните грижи“, споделя Валерия Иванова, която е служител в Общинска администрация.
Вече са три гобленарките в семейството, защото сръчните ръце и уменията са наследство от бабата на Валерия – Емилия, оставила след себе си цяла колекция класически пейзажи. Днес внучката има вече 10-15 диамантени ръкоделия на различна тематика, сред които изпъкват женските образи. „Миналата година разбрах за изложбата, която организира Историческият музей, и че всеки, който пожелае може да участва в нея. Оттогава се готвя и мисля, че колкото повече са творбите, толкова по-интересно ще е за хората, които идват да гледат“, разказва Валерия.
Етрополки вече се подготвят за следващата изложба през март догодина, когато ще им се даде шанс да покажат своите нови идеи за гоблени. Организирането на такъв род събитие от Исторически музей – Етрополе е доказателство, че тук се държи на културните традиции, ценят се местните творци и се подкрепя тяхното развитие и изява.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
