Историята на акушер-гинеколог с над 4000 раждания и 50 години вярност към една болница
В българското здравеопазване често говорим за липса на кадри, за текучество, за млади лекари, които заминават за чужбина. Историята на акушер-гинеколога д-р Елена Гешовска стои в пълна противоположност на този разказ. Тя е от онези лекари, за които болницата не е просто работно място, а съдба. Половин век на едно и също място, в едно отделение, с една и съща мисия – да посреща живота. Така накратко може да бъде описан нейният професионален път.
Д-р Гешовска завършва Медицинския университет в София през 1975 г., а само няколко месеца по-късно, на 20 януари 1976 г., започва работа в отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „Проф. д-р Александър Герчев” в Етрополе. И до днес тя не е напускала болницата. През 1984 г. придобива специалност „Акушер-гинеколог“, а зад гърба си вече има над 4000 раждания. За малък град това означава едно – почти всяко семейство има лична история, свързана с нея.
Изборът ѝ на специалност не е случаен. Още като студентка тя усеща, че именно това е нейното призвание. „Интересно ми беше да посрещам новия живот и да доставям радост на хората“, споделя тя. В професията си вижда оптимизъм и надежда – нещо, което я мотивира и до днес. Моментът, в който детето изплаче в ръцете ѝ, остава върхът на щастието за всеки акушер-гинеколог, казва тя. Радостта в очите на родителите е силата, която я е държала през всичките тези години.
Да работиш 50 години на едно място е рядко постижение. За д-р Гешовска обаче то е естествен избор. Тя обича Етрополе с красивата планинска природа и хората, които описва като трудолюбиви и открити. Привързаността към града и пациентите ѝ е толкова силна, че през един от най-трудните периоди, между 2000 и 2009 г., остава единствен лекар в отделението.
Тогава в болницата се раждат около 150 деца годишно, а тя е на разположение денонощно и не напуска града дори за ден през тези години.
Първото раждане, в което участва в Етрополе, е точно преди 50 години. Екипът се състои от нея и една акушерка. Родилката е едва на 18 години, случаят е сложен, но всичко завършва благополучно. Макар и млада, д-р Гешовска вече има опит от специализацията си в София, където е водила раждания.
В дългогодишната си практика тя е преживяла и драматични моменти – случаи на отлепена плацента, тежки кръвозагуби, спешни операции без възможност за външна помощ. Спомня си операция, извършена съвместно с д-р Китов, при която животът на майката и детето е бил в реална опасност. И двамата са спасени. В друг подобен случай помощ от болници от Ботевград и София не успява да пристигне и екипът в Етрополе се справя сам. „Всичко премина благополучно“, казва тя с облекчение.
Сред по-любопитните ѝ спомени е раждане на близнаци в годините, когато в болницата не е имало ехограф. Изненаданата майка заявява, че не иска едното дете. След дълъг разговор с нея тя се отказва от намерението си и отглежда две живи и здрави деца. Днес д-р Гешовска вече има случаи, в които при нея раждат три поколения – баба, майка и дъщеря. „Близо половината деца от Етрополе са родени при мен“, казва тя с основание.
Понякога благодарността идва по неочакван начин. Един от най-ценните подаръци, които е получавала, е букет огромни гладиоли от родилка — толкова голям, че едвам го занесла до дома си.
Сред най-скъпите ѝ спомени са ражданията на собствената ѝ дъщеря. Тя ги осъществява сама – без друг колега до себе си. Определя тези моменти като най-щастливите в живота си – да присъстваш на раждането на поколението след теб.
Д-р Гешовска вижда ясно разликата между поколенията. Днешните родители искат модерна апаратура, обезболяване и лапароскопски операции — неща, които малка общинска болница трудно осигурява. Но отделението вече разполага с добри ехографи, които позволяват ранна диагностика и по-добра профилактика. Това, според нея, е ключово за здравето на жените.
Тя наблюдава и тревожни тенденции — спад на раждаемостта и случаи на много ранни бременности при 13–14-годишни момичета, които крият сериозни здравни рискове. Възмущава се от бездействието на държавата, която допуска тези нарушенията на закона.
Въпреки трудностите, ако трябва да избира отново, д-р Гешовска би поела по същия път. „Обичам да посрещам новия живот“, казва тя. Тръпката и притеснението преди всяко раждане не са изчезнали – всеки случай е различен, непредвидим и изисква пълна отдаденост.
Извън болницата половината месец е на разположение като домашен дежурен. В останалото време търси спокойствие — в къщата си в село Лъга, в градината, сред природата, на екскурзии или на кафе с приятели.
Мечтата ѝ не е лична. Тя иска в болницата да дойдат млади лекари, за да им предаде всичко, което е научила — така, както вече е направила с няколко свои по-млади колеги и много акушерки. Вярва, че знанието трябва да се споделя – както някога тя се е учила от своите наставници.
Всяка година на Бабинден децата от детската градина поздравяват акушерите в града. Това е символично признание, но за нея най-голямото остава друго — доверието на хората.
Пожеланието на д-р Гешовска към нейните съграждани е просто и човешко: да се обичат, да се уважават и да имат повече деца. Защото за нея професията не е само медицина. Тя е привилегията да бъдеш първият човек, който посреща нечий живот.
