Проф. Цоло Вутов много държеше на хората

Инж. Георги Георгиев е бил зам.-директор „Механизация, електрификация, строителство е ремонти“ в Рудодобивен комплекс на Елаците-Мед АД. Започва работа в предприятието като шлосер през 1978 г.

Завършва специалността „Минна електромеханика“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ през 1980 г. и е назначен като електромеханик. В продължение на 25 години работи във въглищна мина и в ЧЕЗ, след което се връща отново в рудник „Елаците“. Живее в гр. Етрополе от 2006 г. до пенсионирането си през 2015 г.

– Каква е житейската Ви равносметка, инж. Георгиев?

– Благодарение на това любимо мое предприятие, добрия господ и собственика постигнах добри всестранни резултати. Аз съм от тези хора, за които кариерното развитие е много важно нещо. Кариерата носи професионално удовлетворение, тя подсигурява и семейството. Годините в Рудодобивния комплекс допринесоха много за щастието в живота ми.

– Работили сте в Елаците-Мед и при социализма, и след като предприятието става част от Група ГЕОТЕХМИН. Каква е разликата?

– В последните години преди приватизацията кражбата е стигнала до такова ниво, че е нямало оправия. Благодарение на приватизацията, чрез умели действия на собственика, се постига намаляване на нецелесъобразното изтичане на средства. Заплатите на хората се увеличават непрекъснато. Има ли кражби, заплатите стоят на едно място. След приватизацията решително се спира не само кранчето на пилеенето на средства, но започват сериозни инвестиции. Ако преди в рудника се работеше и се е работело с въжени багери с максимална производителност около 80 хил. куб. м изгребана минна маса месечно, то след 1999 г. се инвестира в съвременна минна техника на световни производители. Производителността се увеличи до 200 хил. куб. м на месец. Авариите рязко намаляха.

– Какво беше заплащането?

–  Аз съм много благодарен за моята заплата. Имаше разлика между моята заплата и тази на шофьори и багеристи, но това е нормална практика по света. Аз се грижа за тяхната добра работа, за това да са здрави, да няма злополуки. Бившият началник на рудника Гошо Костов държеше изключително много на работниците. Проф. Цоло Вутов също изключително много държеше на работниците и при всяка възможност се увеличаваха заплатите, имаше бонуси. Той държеше и държи на всички служители и работници.

– Някои хора твърдят, че преди приватизацията не се е обръщало много внимание на околната среда, на безопасността при работа …

–  Ако говорим за миналото, нямаш ли технологично оръжие, с което да се бориш със запрашеността, какво правиш? Решението идва с технологичното развитие. Когато има желание, се инвестира и се подобряват нещата. Години наред полагах усилия за намаляване на запрашаването в участъците, където беше необходимо. Срещах подкрепа от всички над мен – инж. Костадин Найденов, инж. Добри Цветков… За да не се вдига прах например от камионите, се въведе оросяването. С технологиите, които съществуват в света, успяхме да тушираме проблема. Инвестирахме, монтирахме, поддържахме, обучавахме хора и още и още…

Да вземем например управлението на водите. Докато работех на рудника, бяха изградени 2 пречиствателни съоръжения, сега се изгражда нова пречиствателна станция за отпадни води. Има видими резултати в състоянието на р. Малък Искър, през последните две-три години има риба в реката.

Светът се развива и се създават технологии, има иновативни решения за всичко.

– Онези етрополци, които атакуваха Елаците-Мед по време на местните избори, казват, че почти нямало живи пенсионери от компанията, защото се разболявали и не доживявали до пенсия.

– Елаците не са причина за това някой да се разболее. Аз съм на 72 г., защо не съм умрял?! Работил съм с три поколения в рудник „Елаците“. С родители, техните синове, дъщери и внуци. Над 1200 пенсионери всяка година получават подкрепа за Коледа, за празника на миньора всяка година.

– Според първоначалния проект рудникът е трябвало да спре да работи към 2006 г. Някои казват, че най голямото постижение е, че е удължен животът на рудника и че сега комплексът гледа към перспективата за работа до 2041 г.?

– През 2008 г. се срещнах с инж. Драгомир Драганов и той ми каза, че животът на рудника и комплекса де удължават с 10-15 години.  Сега концесионният срок е до 2031 г. и се гледа към 2041 г. Важно е да има работа за хората. И да работят с удоволствие.

Прочетох във в. „Етрополе за хората“ изказването на зам.- директора на рудника инж. Иван Мишев „Заплащането в компанията определя добрия стандарт на живот в региона“. Ако по някакъв начин това предприятие спре работа, Етрополе ще стане като мъртъв град. Всички млади хора ще имигрират в София, в чужбина.

– А какъв би бил поминъкът? Туризъм, дърводобив …?

– Дърводобивът не е поминък. Тук няма да останат хора, които да купуват дърва, ако Елаците не работят. Специалистите ще отидат на друго място. Нали аз, за да купя 10,20 кубика, бъркам в джоба за пари и няма да има. Има и други фирми, но те са по-малки и заплатите в никакъв случай не са като тези в рудника.

Къде се разви туризъм? Тази приказка я слушаме вече повече от 30 години. Трябва да има подходящи условия за туристи в Етрополе, а такива за момента няма достатъчно. Но има голям инвеститор, работодател и данъкоплатец. Покрай големите предприятия и работодатели винаги има и по-голямо потребление. Ако искат да им се купува дървеният материал, да има посещение в магазините, в ресторантите…,Елаците-Мед трябва да работят.