Ловният сезон в Етрополе започна на обновеното стрелбище

Новият ловен сезон в Етрополския край започна с традиционните другарски срещи на ловните дружинки и състезание по стрелба на обновеното стрелбище на СЛРД „Орел“ – Етрополе

В Ямна ловците се събраха около общата трапеза и курбан за здраве. Празникът на местната дружинка тази година съвпадна с Голяма Богородица. Сред гостите беше кметът на община Етрополе инж. Владимир Александров, който пожела на ловците здраве, слука и преди всичко безопасен и отговорен сезон.

Сдружението обединява десет ловни дружинки от населените места в община Етрополе, както и тези от Джурово и Осиковица. Зад традиционното откриване стои целогодишна работа – грижа за дивеча, поддържане на ловните райони и пътища, подготовка на младите ловци и развитие на материалната база.

Ново оборудване за стрелбището

Една от важните промени тази година е обновяването на лицензираното стрелбище. Базата се развива с доброволния труд на членовете на сдружението, със съдействието на Община Етрополе и с дарителска подкрепа от „Елаците-Мед“ АД.

С финансовата помощ на дружеството са закупени три автоматични машини за изстрелване на глинени мишени (панички). Специализираното оборудване е монтирано върху подвижни платформи, управлява се с радиодистанционно и позволява мишените да бъдат подавани по траектории с различни хоризонтални и вертикални ъгли.

Така стрелецът не знае предварително в каква посока ще полети паничката и трябва да реагира в рамките на секунда – две. Целта е тренировката да се доближи максимално до реалните условия при лов на пернат дивеч. „Така се тренират реакцията, точността и концентрацията. Добрата подготовка означава и по-отговорен лов“, обяснява председателят на Сдружение Ловно-рибарско дружество „Орел“ – гр. Етрополе. инж. Иван Василев.

Община Етрополе също подпомага дейността на сдружението, като при необходимост предоставя техника на БКС за работа около базата и поддържане на ловните пътища. „Когато имаме нужда от съдействие, получаваме такова. Предоставяни са ни багери и камиони, а с помощта на Общината успяваме да поддържаме и ловните пътища. За сдружение като нашето това е сериозна помощ“, посочва инж. Иван Василев. Кметът инж. Владимир Александров подчерта значението на доброволния труд на членовете на ловните дружинки.

„Това са хора, които влагат собствен труд, време и средства, за да поддържат и развиват базата. Ловните дружинки са част от традициите и обществения живот в нашите населени места. Когато има такава активност, Община Етрополе ще помага с възможностите, с които разполага“, заяви той.

Владимир Пешев ще носи знамето на сдружението

Именно на обновеното стрелбище се проведе и традиционното състезание по стрелба по глинени панички, с което ловците поставиха началото на сезона.

Надпреварата има и символично значение – победителят получава честта да бъде знаменосец на сдружението. Тази година най-точен беше Владимир Пешев на 29 години, от ловната дружинка в село Лъга, който заслужи правото да носи знамето. „За нас откриването на ловния сезон е празник и традиция, която пазим и предаваме“, казва инж. Иван Василев.

Следващата цел – разширяване на възможностите за спортна стрелба

Обновяването на базата ще продължи. Стрелбището позволява тренировки по скийт и трап и може да се използва не само от ловци, но и от хора с интерес към спортната стрелба – след предварителна заявка и задължително в присъствието на инструктор.

Сред следващите намерения на сдружението са изграждането на второ съоръжение за стрелба по движеща се мишена тип „бягащ глиган“, създаване на възможност за динамична стрелба с пистолет и обновяване на съществуващото съоръжение за стрелба с дългоцевно нарезно оръжие.

Така новият сезон започва с традиционните другарски срещи на ловните дружинки, но и с по-добри условия за подготовка. А зад новото оборудване и бъдещите планове остава една от най-важните задачи на сдружението – опитът на дългогодишните ловци да бъде предаден на следващото поколение.

Доайенът от Ямна Цако Симеонов за малко да умре от глиган

На 81 години Цако Симеонов е доайенът на 34-членната Ловно-рибарска дружинка в Ямна. Вече 63 години ловът е част от живота му. Бай Цако се запалва по лова още на 18 години. Наблюдава по-възрастните ловци, учи се от тях да познава гората и дивеча и постепенно увлечението се превръща в начин на живот. „От 18-годишен съм закърмен с това. Гледах възрастните как се грижат за животните, как ловуват, как се обработва месото. Когато човек има желание, мислите му все натам вървят – към гората и към лова“, разказва той пред в. „Етрополе за хората“.

Сред многото преживявания пази и спомен от 1973 г., който едва не завършва трагично. При проверка в гората Цако попада на див глиган, хванат в капан. Животното го напада и го ранява тежко. Следва спешно транспортиране до болницата в Етрополе и тричасова операция. „Глиганът ме разпори. Три часа ме оперираха и ме спасиха в нашата болница. Но това не ме отказа“, спомня си той повече от половин век по-късно. През десетилетията идват още много ловни преживявания и трофеи. Но когато днес питаме бай Цако какво е най-важното, той не говори за слука. „Обичаме се и се уважаваме. Това е най-важното. На младите казвам да не се отказват.“

Марин – на 18 години тръгва по ловни пътеки

Докато за бай Цако ловните истории се измерват в десетилетия, за 21-годишния Марин Маринов те тепърва започват. Ранните утрини, дългите преходи и грижата за седем ловджийски кучета вече са част от живота му, а увлечението е наследил от своя баща. На 18 години Марин тръгва за първи път с него на лов. Оттогава гората го привлича все повече. „Покрай баща ми се запалих. Първият път отидох с него и оттогава винаги ми е интересно. В гората няма два еднакви дни“, разказва Марин.

Най-силно го привлича ловът на диви прасета, лисици и чакали. Още в началото обаче разбира, че ловът не е само среща с дивеча. Той изисква дисциплина, внимание и добро познаване на поведението на животните. „Животните обикновено се страхуват от човека. Но ако едно животно е ранено, ситуацията може да стане опасна. Затова дисциплината в гората е много важна.“

Негови неизменни помощници са седемте ловджийски кучета, за които говори с особена привързаност. „Кучетата са 95 процента от лова. Те намират животното, тръгват след него, а ние следваме тях. Без добро куче е съвсем различно.“

От по-опитните в Ямна Марин се учи на онова, което не може да бъде прочетено в книга. „Всички са ми като семейство. По-опитните ловци много пъти са ми помагали и от тях има какво да науча. Едно е някой да ти разказва, друго е да си до него в гората и да виждаш как реагира във всяка ситуация.“

Марин е едва в началото на своя ловен път и вече има една голяма мечта – някой ден да срещне вълк. Не непременно заради изстрела, а заради рядката среща с дивата природа, която един ловец може да чака с години.

Материалите подготви: СИБИЛА КУСЕВА