Крис (Кристиян) Григоров е музикант, радиожурналист и блогър. Той е посланик на множество благородни каузи и вдъхновява със своя пример и със силната си мотивация да преодолява ограниченията и да тества границите на възможностите си.

Родом е от гр. Етрополе. Завършва  СУ „Хр. Ясенов“, а след това „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първоначално е учител по български език и литература, редактор и коректор на свободна практика. От 2022 г. Крис е автор и водещ на рубриката „Музикална история“ в ефира на Българското национално Дарик радио.

Паралелно с това Крис продължава музикалната си кариера – реализира нови песни, прави няколко самостоятелни концерта, участва в много благотворителни кампании и поддържа свой блог, публикува свои есета и коментари по актуални теми, както и обобщения на новини от социалната сфера, засягащи хората с увреждания.

Ето какво разказа той специално за вестник „Етрополе за хората“

– Крис, от колко години се занимаваш с музика?

– Музиката е нещо, с което съм фамилно обременен. В него всички мои близки са виждали единствената професия, с която ще се занимавам. Не са предполагали, че от мен може да стане нещо друго. Освен това, когато си малък и имаш някакъв талант, а същевременно си с увреждане, ти се превръщаш в атракцията на компанията и всеки иска от теб да се изявиш и те тласка в тази посока. Откакто се помня, цялото ми време беше запълнено от слушане на много музика. Съвсем закономерно си дойде и пеенето. Родителите ми ме насърчаваха и ме свързаха с хора, които дадоха допълнителен стимул на това. Имах един бунтарски период, в който се бях отказал от музиката, точно защото другите ме бутат и ми чертаят бъдещето. Но после разбрах, че толкова много натрупване се е случило там и толкова голямо вдъхновение ми носи, че вече няма как да избягам от него. Винаги е по-лесно да се занимаваш с нещо, в което си трупал знания от малък. А аз трупах своите само със слушане и с много малко уроци. Но публиката вече ме беше видяла в национален ефир и бе реагирала много положително.

• Не мога да избягам от музиката, планирам видео предаване в you tube

– Ти си разпознаваема личност в града, участвал си в много благотворителни инициативи и концерти. Какво е усещането да се изправиш пред близки роднини и приятели?

– Кръгът хора около мен винаги ме е подкрепял и във всеки период от живота ми до мен са били онези хора, които да ми показват слабостите и грешките, за които не съм имал опит да преодолея сам. Когато беше пикът на телевизионните ми изяви, бях деветокласник в СУ „Христо Ясенов“ и по здравословни причини ходех само няколко седмици в годината на училище, като вземах изпити в края на всеки срок. Това, че имаш увреждания, те кара да се чувстваш различен от връстниците си. А като се комбинира с това, че си телевизионна звезда и си се срещал с много популярни хора, прави още по особена ситуацията. Много четях всякаква литература, докато се лекувах вкъщи, а близките ми бяха само възрастни хора, и това също много повлия в развитието ми. Когато си на 15-16 години, трудно приемаш чувството да си твърде невписан в средата на връстниците си. В някои моменти ти се иска да си напълно обикновен, да не събуждаш нито съжаление, нито възхищение, просто да се забавляваш с тях и да не се притесняваш, че някой те възприема като особен. С порастването разбираш, че чрез различията си си учил другите около теб да се видят като в огледало и да разберат, че животът не е само това, в което се обграждат, а в него има и други хора и ситуации. Когато някой стане по-отворен към различията на другите, той става и по-широко скроен, не съди прибързано и се учи да взема от опита на всеки, а за един млад човек тези неща са безценни.

– През 2021 г. стартираш музикален блог, какво се стремиш да предадеш на хората чрез него?

– Блогът е част от сайта, който създадох с цел да направя достъпно за хората своето творчество и да представя позициите си по важни за обществото ни теми. Преди това бях работил повече от пет години в онлайн радио и едновременно с това бях започнал да пиша книги за музика. Така имах доста готови материали, които можеха да излязат като статии. Освен музикалната нишка, там публикувам и мои есета и автобиографични статии, които преди излизаха в социалните мрежи, а и продължих една от рубриките си за радиото с обзора „Любопитно за хората с увреждания“, където събирам медийни публикации за световни новини, засягащи тази общност. Беше късмет, че в пика на Covid пандемията имах все още асистент, а той бе компютърно грамотен. С него решихме, че след като държавата ограничава събитията, работата ми и присъственото ми обучение, ще правим сайт, в който ежеседмично ще подготвяме по един материал. Така започнахме. Днес имам друг помощник, но не съм спрял да поддържам блога. Имам много още какво да напиша там. Единственият проблем е, че става със собствени средства, а техническата поддръжка и другите разходи по него са около 2000 лв. годишно. Но мисля все повече по това как да направя бизнес модел, който поне да покрива разходите. С тази цел скоро се планира и видео предаване (влог в YouTube), което да дава и повече гласност на дейността ми. А това изисква една още по-голяма инвестиция за студио в София, където да се заснема и излъчва. Там влагам много от енергията си в момента.

– Би ли споделил мнението си за съвременните музикални тенденции и също така какво смяташ за музикалната култура в България?

– Хората на средна възраст имат доста добра музикална култура, защото музиката е била едно от онези неща, чрез които опознаваш света във време на много ограничения. Когато властта е забранявала западната музика, тя е ставала привлекателна за хората и така музиката като израз на желанието за свобода става важна част от цялата идентичност на човека. През нея той е можел да оцени и българската музика. Днес музиката се обезценява, защото е достъпна отвсякъде. Малко хора сред младежите се обръщат към стари образци и повечето се движат по комерсиалната вълна. Моите усилия са да говоря, че добрата музика няма възраст и не потъва в забравата на времето, а събира различните поколения. Ето, най-големият концерт в България, този на „Ку-Ку бенд“ на Националния стадион, беше основно с песни, издавани между 1997 и 2002 година. Много от публиката не ги помнеше като нови песни, но ги знаеше като вечни хитове. Има още много такива примери.

– От 2022 г. си водещ на рубриката „Музикална история“ в ефира на Дарик радио. Коя е твоята любима история, за която си разказвал?

– Опитите ми да намеря работа в „Дарик“ са от 2010 г., когато Ники Кънчев ми позволи да водя там за първи път. После имах съвместни предавания и с Драго Симеонов, а няколко пъти кандидатствах с музикални рубрики там. Чак през 2022 г. нещата се случиха и съм благодарен на Драго Симеонов, че ми позволи да участвам в Следобедния блок всеки вторник. Засега това е изцяло доброволен труд от моя страна. Той е част от идеята за бъдеща книга с историята на съвременната поп и рок музика, предадена през по-малките разкази за появата на най-познатите хитове. Интересно ми е как в една културна среда се заражда един хит, какво го предшества и какво поражда след себе си. През историята на музиката учим много неща за световната култура. Ето, сега работя по музиката от американския филм „Коса“, за чието познаване трябва да се знае много за хипи движението в САЩ и теориите за „Ерата на Водолея“, които се споделят там, тъй като са заложени в мюзикъла, станал основа за филма. Опитвам се да правя всеки съпричастен към времето и пространството, в които песните между 50-те и 90-те години на миналия век са се създавали и прочували. Затова препоръчвам историите да не се четат, а да се слушат.

– Преминал си през всякакви трудности, израснал си в малък град и въпреки всичко в момента се радваш на своите успехи. Какво би посъветвал по-младите момичета и момчета от Етрополе?

– Не обичам да съветвам. Най-истинският начин да покажеш нещо на един млад човек е с личния пример. За съжаление, младият човек днес, без значение в Етрополе или София, вижда твърде много негативни примери и най-лесното за него е да ги последва, казвайки си, че щом повечето правят това, то не е вредно и глупаво. Но често най-смислените и ценни неща се разбират от малък брой хора. А за да достигнеш до тях, трябва да не спираш да се учиш на нови неща, да се интересуваш какво се случва около теб. Да се учиш да извличаш ценната информация от огромния поток и да я обработваш така, че да проумяваш общочовешките проблеми. Да учиш не е противоположност на това да се забавляваш. Разбирам, че училищата трудно догонват новите тенденции и често учителите са безпомощни да предадат своето знание. Но на мен ми се иска да има повече уважение към ученето като процес, като нещо, което прави човек по-знаещ и можещ. Ние имаме нужда от специалисти, а не от безотговорни хора, свързващи висшето образование само с нощния живот в „Студентски град“. Това не значи да се затворим като зубрачи в библиотеките. Ученето е нещо много по-комплексно и то помага на човек дори и да се забавлява по-добре, защото ще знае как да си достави удоволствие от вечерта, а не само махмурлук и неудовлетвореност. Животът на всеки млад човек в голяма степен зависи от него самия, от неговите решения и житейски избори, от неговото отношение към телесното му и душевно равновесие. А всички позитивни промени изискват много усилия и упорита работа, за да се преодолеят трудностите.

– Ако имаше възможността да се срещнеш с 20-годишния Крис, какъв съвет би му дал?

– На двайсет вече бях осъзнат човек и преследвах цели, актуални и днес. Човек не бива да съжалява за миналото си, ако то го е движело към по-добро настояще. Ако можех, бих напътствал 15-годишния Крис. Бих му казал, че ако някой не го разбира и не може да намери път към него, проблемът не е само в този някой. Проблемът е, че хората са все по-малко човеци и все по-малко успяват да достигнат до другите около себе си и да съпреживеят тяхната ситуация. Новият човек днес е повече продукт на пазара и потреблението, отколкото на духовното и на творческото начало. Но това трудно се обяснява на 15-годишен. Родителят лесно може да го разбере, ако за месец даде неограничени средства на детето си и не му влиза в стаята. Както изглежда стаята му след този месец, такъв ще е човекът и след пълнолетието си. Мен ме спаси въображението и че открих колко много може да се създаде, когато държиш будно творческото у себе си, желанието да променяш средата към по-добро. Спаси ме това, че творецът у мен ми каза: „Светът ще те разбере, когато му сътвориш ситуации, в които да влезе и да научи повече за теб.“ И аз се възползвах от това чрез музиката и словото. Един от най-успешните методи е водене на дневник, където да се описват по-сложните преживявания, през които минаваме. Ако можете да го правите, то ще ви помогне да разбирате по-добре самите себе си, а след това и другите около вас. Готов съм да съдействам на всеки, който поиска това, и бих се радвал да бъда полезен.

Чуйте и вижте Крис и се вдъновете от неговата сила и непреклонен дух:

Автор: Симона Борисова