Годишното завръщане на семейството на Йоана и Йонуц разкрива вечната магия на Етрополе – „перлата на Балкана“
Йоана и Йонуц са младо семейство, което работи и живеe в Букурещ, но всяко лято може да ги срещнете в центъра на Етрополе с двете им деца Екатерина и Октавиан. Няма как да не забележите грейналите им лица и да не усетите позитивното излъчване, което озарява всеки срещнат. Твърдят, че тук се чувстват като в приказка, а връзката им с града може да се нарече сакрална.
Йоана е дъщеря на отец Огнян, който през 1998 г. пристига в Етрополе от Мездра, за да служи в храма „Св. Архангел Михаил” и остава тук вече цели 27 години. „Eдна зимна вечер преди Коледа баща ми се прибра и ни съобщи, че е получил предложение да служи като свещеник в Етрополе. Майка ми беше шокирана, че ще работи толкова далеч от нас. През първите седмици се наложи да спи в доксата на дървените пейки, защото в старата къща, в двора на църквата, условията за живеене изобщо не бяха добри. През април горе-долу беше пригодил една от стаите. Така успяхме да дойдем с мама за великденската ваканция. Тогава видях Етрополе за първи път. Веднага се влюбих в планината и зеленината, показваща се от всяко кътче”, спомня си Йоана. Още от първата среща момичето обиква жените от хора в църквата и ги чувства като родни баби. У останалите етрополци, с които се запознава, открива нещо различно от жителите на другите градове. Майка ѝ Росица, по професия детска учителка, смята, че хората тук са такива, защото са носители на балканската душевност – инициативни, борбени, уважаващи традициите, обичаите и религията си. „Всяко идване в Етрополе за мен беше магично – зеленина, простор и добри хора. Разходките в огромния двор на църквата бяха приключение, а всеки празник – специален”, споделя Йоана, запазила като най-топъл спомен събирането в църквата с хористките след великденската служба.
Йоана Тодорова завършва средното си образование в Езикова гимназия „Йоан Екзарх“ във Враца с профил английски и испански език. След придобиване на магистърска степен по психология, заминава за Румъния и започва работа като преводач за Официалния вестник на Европейската комисия. В момента работи към германска фирма.
„Заминаването ми за Букурещ не беше по икономически причини. Румънския език научих самостоятелно за 6 месеца и бях много изненадана да установя, че в него има доста български думи”, разказва младата дама. И както винаги се случва, когато следваш сърцето си, то те отвежда при любовта. За Йоана това е Йонуц, с когото избират да направят българската си сватба в любимото Етрополе. Участието на певци и танцьори от етрополското читалище превръщат събитието в спектакъл.
Това, което всяка година привлича младото семейство тук, е богатата природа, топлината на хората, спокойствието на града. „Благодарна съм, че имам възможността да отглеждам и децата си в двора на църквата „Архангел Михаил“. Винаги, когато идвам в Етрополе, се зареждам с енергия, тук дори въздухът е различен. Любими места са ми „езерото с патетата”, параклисът „Св. Никола”, паркът, Етрополският манастир”, обяснява Йоана. Съпругът ѝ Йонуц споделя: „Винаги се връщам с една огромна радост в Етрополе – град, който ме завладя със своите великолепни пейзажи и приятната атмосфера.
Хората тук имат специален начин да те накарат да се почувстваш като у дома си, а тишината на мястото ти предоставя възможност да се свържеш отново с природата и със себе си, далеч от шума на големите градове.”
И двамата са на мнение, че през последните години Етрополе се променя и по право му се полага названието „перлата“ на Балкана. „Докато други градове от региона се борят с липса на работни места и занемарена инфраструктура, Етрополе се радва на красив център, нови реализирани проекти на европейско ниво, лятно кино, модерен стадион, прекрасен площад за пазар, нови детски площадки, кътове, места за разходки. Детските градини например са над нивото на частните градини в столиците”, смятат Йоана и Йонуц и по време на летния престой не пропускат културни събития в града. Удивени са, че тук има толкова много самобитни таланти, които творят на високо ниво.
„За родителите си също мога да кажа, че обичат с цялото си сърце Етрополе. Баща ми посвети живота си на храм „Св. Архангел Михаил“. Спомням си как изглеждаше, когато дойдохме за първи път – църквата беше в окаяно състояние, покривът течеше, дворът беше обрасъл, имаше непроходими места, къщата до нея беше полуразрушена. С усилията на родителите ми и с помощта на много добри хора храмът днес е това, което е и се надявам така да бъде и за бъдещите поколения”, допълва Йоана.
Двамата с Йонуц често водят и гости от чужбина, които неизбежно попадат в плен на магията на етрополския край: „Всичките ни роднини и приятели от България и Румъния знаят за Етрополе и са идвали няколко пъти. Избрах в Етрополе да направим и сватбата си и кръщенето на сина ни. Така доведохме румънците в града. Миналата година мои приятели от Швейцария пожелаха да сключат граждански брак и да кръстят дъщеря си именно в храм „Св. Архангел Михаил“. Всички гости – швейцарци и французи, останаха удивени и влюбени в града. Обещаха, че пак ще се върнат в Етрополе”, изразява радостта си Йоана. А Йонуц обобщава: „Етрополе е идеалното място за презареждане. За мен не е просто дестинация – то е състояние на благополучие.“
Разстоянието между Букурещ и Етрополе не е пречка за семейството, защото ги води нещо изключително възвишено – трепет, който се усеща само със сърцето. Родителите на Йоана са я учили да не забравя откъде е тръгнала и да се гордее, че е българка. Същото нещо младата майка иска да предаде и на своите деца – да бъдат добри, емпатични, да учат много и никога да не забравят, че във вените им тече българска кръв.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
