Хората в Етрополе трябва да осъзнаят в какъв хубав град живеят

Срещаме се с Веселин Маринов часове преди концерта му „Лесен за обичане“ на 6 април в гр. Етрополе, за да разберем какво го връща отново и отново в китното градче, да научим интересни факти за лятното му турне и да надникнем в личния му живот. Той е очарован от красивата природа и хората. Съжалява само, че няма време да разгледа околността, защото е за няколко часа в града. Решаваме, че няма как да не посети поне Манастир „Света Троица” и бързо поемаме към него. Веселин Маринов се оказва страхотен събеседник, с чувство за хумор и откровено разказва за любовта. Десетки граждани го спират за снимка и автограф, докато певецът се възхищава на родния ни манастир. Природата го пленява, пътят към водопада го очарова и той с усмивка казва, че трябва да доведе Веселина тук. Това е жената, която му носи спокойствие и сигурност. Веселин Маринов споделя, че тя много обича природата и с радост би ѝ показал това райско място и екопътеката, водеща към него.

 – Г-н Маринов, какво Ви връща отново в малкото градче Етрополе?

– Много се радвам, че съм в Етрополе. Миналата година имах тук концерт и целият площад беше препълнен. Толкова хубава емоция беше! Това ми даде смелост отново да се върна. Билетите за концерта се изкупиха за часове. Също така преди много години имах концерт в гр. Етрополе и никога няма да забравя, че една жена ми подари на сцената туршия. Да. Много оригинално и идентично.

Впечатлен съм от визията на града, от хората и от големия процент хубави жени. Романтично е влизането от гр. Правец в гр. Етрополе – тази гора, добрият път, табелата и улицата покрай парка нагоре, по която тръгнах – чудесно планинско градче, в което ми се искаше и аз да имам къща. Обаче така или иначе се устроих наскоро в Разлог, а до София пътувам често по работа.

Далеч от шума и в същото време град, в който има икономика, хората има къде да работят благодарение на това огромно предприятие „Елаците-Мед

 – Турнето Ви „Лесен за обичане“ се радва на огромен интерес. Колко града в България предстои да посетите? 

– Планирали сме 58 концерта до края на годината. Последните ще бъдат на 3, 4 и 5 декември в Зала 1 на НДК. Тогава ще представя и нов коледен албум. А дотогава представяме албума „Лесен за обичане“,  с който започнахме турнето на 2 април в гр. Козлодуй. След това бяхме във Враца, имахме два концерта в Монтана и в гр. Етрополе. Лятното турне е от 16 концерта по големите летни театри в България. Надявам се всичко да върви по план.

– Лесен за обичане ли е Веселин Маринов и лесно ли се впечатлявате от хубавите жени?

– Деликатно е. Мисля, че съм добър човек, който не е безразличен към женската красота. Аз съм много лесен за обичане за хората, които открият у мен качествата, които притежавам, и ги приемат като нещо положително, а не като недостатък. В днешно време да си романтичен, да бъдеш добър, да бъдеш джентълмен, да бъдеш толерантен вече не е качество, а недостатък. За жалост, с моето поколение си отиват според мен и последните истински мъже, възпитани в едни други времена, които стават в автобуса или някъде, където всичко е заето, за да отстъпя място на жената, които не разделят сметката на първа среща с дамата…

 – Имало ли е жена в живота Ви, която е да е останала нецелуната или винаги сте улавял точния момент?

– Всеки мъж е имал подобни моменти, за които след време съжалява, че не е бил по-смел. Като млад бях момче, идващо от малко градче, и бях плах. Не трябва да се забравя обаче, че жените обичат да имат мъж срещу себе си, а не себеподобни, те обичат да бъдат слаби, да имат силно рамо до себе си, очакват мъжът да е решителен и да ги целуне, когато има емоция помежду им! Това е нормално. Затова направих тази песен, да вдъхна кураж на по-младите.

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Живях пет години в Германия – от 1989 до 1993 г. Исках много да се реализирам там, дадох си почти всичките пари за срещи с известни имена от мениджърите и агенциите, които правят големия шоу бизнес в Германия. Може би бях на косъм, но ме спря заболяване… Бях вече записал първия си албум на немски език, но на пътуване в Испания с немската агенция получих усложнение на синусите от един зъб и се наложи да се прибера в България. Беше 1994 г. и самото лечение тук, операции и много такива премеждия ми дадоха повод да се замисля какво искам в живота. Когато се оправих, реших да участвам на „Златния Орфей“. Спечелих голямата награда и това промени целия ми живот. Това беше началото. Излезе „За теб, Българийо“, а през пролетта на 1995 г. – и „Горчиво вино“, след това и „Слънце зайде“ – една песен, която също много се харесва. Тиражите бяха над милиони. Изведнъж кариерата ми тръгна в посока, за която само бях мечтал като студент в консерваторията.

– Каква е цената на успеха?

– Нямаш личен живот. Преди няколко дни, когато започваше планирането и репетициите за новите концерти (това означава прибиране само в неделя за сменяне на дрехите в куфара), жена ми ме попита: „Кажи колко пъти сме били на почивка от миналия 1 януари до днес?“ „Четири дни – един път, и два дни – още един път“. Тя: „Ами, това е. Помисли си малко какво трябва“. Колкото и да не ми беше до почивка, зарязах всичко и отидохме за три дни…

– „Цял живот чаках теб“ – имате ли в момента всичко, за което сте мечтал?

– Имам една стара и неизвестна песен „Снимка от сватбата“. В нея се казва: „Забравихме да казваме: „Обичам те“, Време нямаш ти. Време нямам аз. Как се меним! Не сме на като на снимката от сватбата. По малко сме пораснали и двамата. Не гледаме със същите очи – и аз, и ти. Не сме като на снимката от сватбата, защото любовта ни промени – сега си част от мен, сега съм част от теб до края на живота ни“. Това е най-важното – да намериш тази любов. Имам и една песен – „Островът на любовта“. В нея се пее: „Когато ме питат защо се усмихвам отново в студа, когато в делника сив усещам, че хубав е светът. Знам един слънчев остров, който чака само мен. Всичко сложно там е просто и е топло нощ и ден. Този мой малък остров от години си ти“. Ето това е важното за всеки един от нас – да имаш този дом, в който като се прибереш, да е топло, да има уют.

– Веселина ли е голямата Ви любов?

– Живея много добре, чувствам се добре с Веселина и тя с мен. Всеки един си е преживял и е изстрадал своя начин на живот, за да стигнем един до друг… Не искам да казвам силни думи, за да не ме чува лошото.

– Какво бихте пожелали на хората от Етрополе?

– На всички хора от Етрополе, които си спрат очите на този мой разговор, бих искал да кажа, преди пожеланието, че много от нас сме научени да разбираме, че нещо е било хубаво, когато го загубим – така е и в любовта, и в работата ни. Много често емоциите надделяват в решенията ни, а когато човек има нещо хубаво, трябва да има и силата да го осъзнае, а не да го разбере едва, когато го загуби.

Хората в Етрополе трябва да осъзнават в какъв град живеят – далеч от шумните и бурни градове и в същото време град, в който има икономика, хората има къде да работят благодарение на това огромно предприятие „Елаците-Мед“. Отделно съм сигурен, че има и още фирми, които са се устроили тук. Това, че вашият град има такъв хубав планински зелен център, с такива дървета, с такива сгради – просто съм много впечатлен. Затова желая на всички хора от Етрополе да са здрави и да оценяват къде живеят и колко е хубаво във Вашия град.

Текст: СИБИЛА КУСЕВА