Тридесет години Ангел Добрев е бил солист-гъдулар в Оркестъра за народна музика на БНР.

През творческия си път създава повече от 400 композиции и обработки за хорови състави, симфонични, народни и духови оркестри.

Поставял е спектакли и е прославял българската народна музика по цял свят. Наричат го пазител на традициите на самобитното българско изкуство.

През 2023 г. той представи романа си „Спомен за Йона“ и „Сборник с народни песни от Северна България“ в  Малкия салон на НЧ „Тодор Пеев-1871“. „Спомен за Йона“ е писан по действителен случай и главната героиня Йона е родом от село Черни Вит, община Тетевен. Сборникът с народни песни включва събрани и нотирани от композитора 471 автентични образци от Северна България.

Роден е през 1957 г. в махала „Зебровица“ на китното с. Ямна. Още от малък, щом чуел народни песни, настройвал радиото, а след това излизал на двора и започвал да свири мелодията с уста. Всички били очаровани от таланта на малкото момче. Започва да се занимава с народно пеене. През онези години Ямна е голямо село, изпълнено с живот.

Местното население е над 1000 жители, има детска градина, основно училище, читалище. Организират се празници, събори, оброци. Там малкият Ангел блестял с таланта си и музикалната си дарба. Преди 52 години родителите купуват гъдулка, с която след това се явява на изпит в музикалното училище в Котел и е приет. Следват трудни дни. Разделен за първи път от родителите и родния си край, често, свит в леглото си, малкият Ангел плаче. Балканският му дух и ямненската жилка му помагат да се справи с болката от раздялата. След училище следва в Музикалната академия в гр. Пловдив, а от 1982 г. до 2021 г. е част от състава на Оркестъра за народна музика на Българско национално радио.

 Той е горд, че опазва традициите на българската фолклорна музика

„Като дете обичах да ходя с възрастните хора на паша с кравите и с овцете. Много ме беше страх обаче от змиите. В моето детство имаше много и повечето бяха отровни. Веднъж бях говедар с един възрастен дядо и той ме изпрати да донеса вода от извор. И аз тръгнах, но точно преди извора на пътя видях огромна змия, която страшно ме изплаши. Изкрещях толкова силно, човекът дойде и успя да ми помогне. Но много, много са спомените. Романът „Спомен за Йона“ е пълен със спомени, с неща, които са ми се случили, с преживяно, чуто, видяно“, разказва композиторът.

От спомена за родния край се раждат и имената на произведенията му „Зебровица“, „Ямненски мелодии“ и „Лопянската“, носещи духа на автентичните музикални традиции на този край.

„„Зебровица“ е името на диска ми. За мен Зебровица е карма – тук съм роден и никога не съм се срамувал, че съм роден на село. „Етрополско празнично хоро“ е материал, който съм заимствал от фолклора на етрополския край. Емблематични обаче са „Ямненските мелодии“, които са душевна изповед. Имам записано и едно много хубаво хоро, което се казва „Лопянската“ – село Лопян. В общи линии, всички тези заглавия съм поставил от обич към родния край и съм създал музиката към тези пиеси“, разказва още Ангел Добрев.

 Освен гъдулар и композитор в Оркестъра за народна музика при БНР, Ангел Добрев активно се занимава и с педагогическа дейност и предава традициите на българския фолклор на младото поколение. Двадесет години обучава деца в Детско–юношеския ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на децата в София да свирят на гъдулка, като в същото време ръководи и детския учебен оркестър. Подготвил е десетки ученици за специализираните училища по фолклор в гр. Котел и с. Широка лъка. Дългогодишен преподавател е по гъдулка и диригент на студентския народен оркестър във Факултета по науки за образованието и изкуствата при СУ „Св. Климент Охридски”. Обучил е десетки деца да свирят на този уникален музикален инструмент и е горд, че помага за опазването на българската култура. Удостоен е с наградата „Пазител на традицията”, връчена му от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите в България.

Златна лира за 60-годишния му юбилей

За 60-годишния си юбилей Ангел Добрев е удостоен със „Златна лира” от Съюза на музикалните и танцови дейци в България. „Големият успех не се постига по лесен начин. Аз съм благодарен на съдбата, че ми даде тази стабилна закалка, която придобих горе, в Балкана. Тя ми помагаше през цялото време да мога да устоявам на ударите на живота и на всички тези, които противостояха срещу мен, да мога да се боря с трудностите, да ги преодолявам. Ямненската жилка наистина за мен беше изключително важна“, споделя творецът.

Ангел Добрев мечтае родното му място да не бъде забравено. Иска да предаде на идното поколение, чрез романите и творбите си, споменът за едно прекрасно минало, изпълнено с щастливи мигове. Хората тогава били добри, обединени и си помагали. Били задружни. Сега реалността е друга…

„Винаги посещавам моето село Ямна с тъга. Тъжно е, че през годините беше неглижирано и достъпът до селото и родната ми къща е толкова труден. Вече и с джип е почти невъзможно да се стигне. И хората в село намаляват и намаляват с всеки изминал ден. А това село има невероятни дадености да бъде една популярна туристическа дестинация, която да бъде посещавана и от българи, и от чужденци. Забележителностите като последната тракийска крепост „Чертиград“, водопада, пътят „По стъпките на четата на Бенковски“ не трябва да остават незабелязани. Жалко е, тъжно е това, което го казвам, но то е факт. Обичам си родната къща. Даже и миналата седмица, си бях горе, на „Зебровица“ и ме заваля първият сняг за тази година. Така че, всички сънища и мечти са ми свързани със „Зебровица“ и село Ямна“, завършва разказа си творецът Ангел Добрев.

Текст:  СИБИЛА КУСЕВА