Читалищата в Етрополе – от забрава към огнища на българщината

Текст: СИБИЛА КУСЕВА

В последните две години читалищата в селата на община Етрополе преживяват възраждане – от тишина и забрава те отново се превръщат в сърце на местната общност. Салоните се изпълват с хора, смях и очакване, културният живот се завръща с нова сила. Това е резултат от упорит труд, отдаденост и подкрепата на Община Етрополе и кмета инж. Владимир Александров, който вижда селата като живата душа на България.

„За мен селата са душата на България. Ако в тях има живот, ако се пазят традициите, ако хората се събират и се чувстват общност – значи сме на прав път. Читалищата са мястото, където българщината се съхранява жива и истинска, където хората имат най-голяма нужда от подкрепа и културен живот и именно те пазят в спомените и сърцата си традициите и обичаите. Затова винаги ще подкрепям добрите идеи на хората, които искат да възродят традициите и духа на селото“, споделя инж. Владимир Александров.

Ямна – възраждане от нулата

В Ямна историята на възраждането на НЧ „Изгрев-1963“ започва драматично – новият председател Марийка Иванова поема читалището без документи и ключове, с напълно занемарена сграда. Салонът и сцената са превърнати в склад за боклуци, пенсионерският клуб, който се намира в сградата на читалището – също.

„Всичко сами си изчистихме – с библиотекаря и със сина ми. Толкова беше мръсно и запустяло всичко, че след като изчистихме, се наложи да мием 5-6 пъти залата и сцената, за да ги приведем в приличен вид. Приех читалището пусто, и ключове не ми дадоха. Имаше много изчезнали неща.“, споделя тя и си припомня далечната 2008 г., когато за последно е влизала в това читалище: „В читалището бях ходила последно през 2008 г. и още тогава ми направи впечатление, че всичко е много занемарено. Мечтаех един ден да се възстанови животът тук. Опитвах се да говоря още тогава с местните жители и с тогавашния председател, но не срещах подкрепа.“

Марийка Иванова е родена и израснала в Ямна. Тя милее за родното си място и твърдо решава да не се спре пред нищо, докато не върне живота на читалището в малката Швейцария – такъв, какъвто го помни самата тя. С много труд и лична отдаденост, тя и малък екип възстановяват залата, организират първите културни събития от десетилетия и съживяват пенсионерския клуб.

„Още когато ме избраха миналата година за председател, им обещах, че искам за две години да възродя читалището и след това да го предам на някой млад човек, който да продължи традициите. Не сме направили много, но не е и малко. Тук от повече от 20 години не е имало културни събития. Следващата ми цел е да възстановя пролетния бал. На времето пролетните балове бяха най-големите тържества в селата. Правеха се вечер, духова музика свиреше по цяла нощ, хората танцуваха, имаше и състезателен характер с надпявания, танци, кулинарен конкурс, конкурс за най-добра носия, за най-добри играчи. В Лопян и Брусен правят пролетни балове и искам и при нас да се провеждат. Ще поканя и други читалища да ни гостуват“.

Благодарение на неуморния труд и подкрепата на Община Етрополе днес читалището отново диша. За коледното тържество залата се изпълва с малки и големи, има и правостоящи. Светлините на читалищния салон светват. Хората започват да пристигат – едни с бастуни, други с деца за ръка, трети с домашно приготвени сладки. Някой настройва озвучаването, друг подрежда столовете с вълнение. След минути залата е пълна. Има смях, има очакване, има живот. Културният календар за 2026 г. е обновен.

Днес така изглежда читалището не само в Малката Швейцария, а в много от селските читалища в община Етрополе – места, които доскоро тънеха в тишина и забрава, а сега отново са сърцето на селото и радват местните жители.

Лопян – пример за възрожденска енергия

В Лопян председателят на НЧ „Слънце-1924“ инж. Лъчезар Лазаров успява само за две години да възстанови културния живот и да вдъхнови и други населени места. Пролетният бал, зимните празници, участия на гайдари и кукери, юбилейни чествания – всичко това връща хората в селото и създава усещане за общност.

„Приех предизвикателство да стана председател, защото исках читалището да е дейно, за да се завърнат хората в малките населени места и да възродим традициите“, разказва председателят инж. Лазаров. В селото вече са възстановени пролетният бал, част от зимните празници, има участия на гайдари и кукери, отбелязани са 100 години читалищна дейност и 126 години от създаването на читалището. На културните събития в красивото село идват гости от съседни градове и общини, а залата винаги е препълнена.

„Радвам се, че възродихме читалищната дейност и покрай нас запалихме искрата и в другите села. Всичко това е възможно благодарение на подкрепата на Община Етрополе и на кмета инж. Владимир Александров“, категоричен е той.

Най-голямата награда за усилията му са хората. „Единственото нещо, което ме радва и ми топли сърцето, е когато видя препълнената зала и радостта в очите на хората“, споделя председателят. Мечтата му е да възстанови и хора към читалището – въпреки че голяма част от жителите са над 80 години. „Важно е фолклорният дух да не се губи“, казва той.

Бойковец и Брусен – традиция и новаторство

В Бойковец новоизбраният председател на НЧ „Григор Петков – 1945“ г-жа Наталия Байкова също среща редица трудности в началото.

„Старият председател много трудно предаде длъжността и пътят ни беше труден. През февруари 2025 г. ме избраха за председател и чак юни месец успях да встъпя в длъжност. Старият председател не пожела да предаде документи и печати, но всичко вече е в миналото“, споделя тя и с усмивка гледа към бъдещето: „Първият празник, който организирах беше за 80 години читалищна дейност в Бойковец и „Очов ден“ на 1 ноември. Тогава селото оживя. Благодарна съм, че сега с екипа сме сплотени и се разбираме и всичко сега ни се случва с лекота на този етап. За следващата година сме предвидили честване на още два празника – Сирни Заговездни и Игнажден. Отделно сме закупили проектори и екран и ще правим лятно кино в Бойковец.“

Днес културният календар на селото за 2026 г. включва осем празника, лятно кино, библиотеката отново се посещава, а децата – макар и малко –неизменно участват в събитията. „Хората помагат, даряват, включват се. А Община Етрополе винаги стои зад нас, за което съм им безкрайно благодарна“, подчертава още Байкова.

В село Брусен традицията е пазена с години. Стоян Петров е председател на местното НЧ „Светлина – 1931“ от 2008 г. и добре помни времето, когато всичко се е разпадало. Днес читалището е сред най-големите в общината – с отоплен салон, собствена озвучителна уредба и библиотека с над 15 000 тома.

„С помощта на хората от настоятелството успяхме да възродим дейността му. Нямаше и водомер, когато започнахме, и с много усилия сега вече имаме и нови завеси, климатици, салонът е отоплен. В селото няма много жители, но се стремим да поддържаме културна дейност. Възродихме пролетния бал, създаден през 1932 г. и го организираме ежегодно през март. Провеждаме кулинарна изложба, участват артисти. Правим и коледния концерт през декември, когато е и създадено читалището. Имаме собствена озвучителна уредба, закупена преди 15 години по проект. Библиотеката ни наброява над 15 хиляди тома. Коледният концерт беше посетен от над 120 души. През годините сме канили и популярни личности, гръцки състави, има живот“, споделя председателят Стоян Петров. Зад целия този успех стои неуморна и отдадена работа, но най-важното за него, са хората.

„Когато видя пълна залата, ми става много мило. Като дете помня киното всяка вечер. Искам този дух да го има и за младите“, допълва още г-н Петров.

Най-голямата награда – хората

Възраждането на читалищата не се измерва с отчети, а с радостта в очите на хората, пълните зали и възстановеното усещане за общност. „Най-хубавото е, че пак сме заедно“, казват местните жители.

Случващото се в селата на община Етрополе е културна политика. То е доказателство, че когато има воля от местната власт, сплотеност и сърце у хората, традициите могат да бъдат съживени. Читалищата отново са огнища – не на спомени, а на жив живот.