Здравният статус на Етрополе е сравним със средния за страната

• При децата заболеваемостта в община Етрополе е по- ниска в сравнение в Долна Баня и Правец

• 70% от смъртността при дихателни заболявания се дължи на тютюнопушенето

Д-р Димитър Петров е консултант в областта на здравеопазването. Завършва Медицински университет – гр. Варна през 1987 г. Има придобита специалност „Вътрешни болести“ и магистърска степен по здравен мениджмънт. Специализирал е кардиология и ехокардиография в МУ – София. Бил е народен представител в 38-ото НС, директор на НЗОК през 2023-2024 г., а преди това – неин подуправител. Бил е зам.-министър на здравеопазването в два служебни кабинета и главен експерт на Български лекарски съюз.

– Д-р Петров, Община Етрополе възложи на Вас и ваш екип да подготвите анализ за здравно-демографското състояние на община Етрополе. Каква беше основната цел и с какво Вашето изследване се различава от анализите на държавните институции?

– По принцип НЗОК и РЗИ не правят анализи по общини. Такъв вид анализ е много трудно да бъде направен въз основа на съществуващите данни. В НЗОК цялата статистика е на база отчети на лечебни заведения и данните са достоверни. Всъщност най-достоверна информация може да се извади от НЗОК на база всеки преглед по ЕГН, но това е много сложно и изисква национална здравна информационна система и то не в този вид, в който функционира, защото тя в момента обслужва основно НЗОК и не е система да обслужва здравната статистика в цялост.

РЗИ събират информация от лечебните заведения, общопрактикуващите лекари и болниците. Те отчитат резултатите на областно ниво и почти няма данни за отделните общини. Тези данни не съвпадат по никакъв начин с общините, тъй като има свободен избор на лекари и лечебни заведения и пациентите са свободни да ходят в цялата страна. Този процес е още по-изявен в София област, защото специализираната и болнична помощ в голяма степен се ползва там. В много общини няма специалисти, а тези, които имат, отчитат по-висока обращаемост. В РЗИ достоверни са данните за смъртността, другите показатели трябва да се преизчисляват по специални методики, за да се постигнат достоверни данни. Това изисква специална преработка на данните и специален анализ. Този здравен анализ може да се направи от лекар, компетентен в социалната медицина, здравния мениджмънт, медицинска статистика и други специфични неща, които се изискват за целта.

– Каква методология използвахте във Вашето изследване?

– Използвах специфични методи за обработка на данните от здравния мениджмънт и от медицинската статистика, включително и т.н. мета анализи за сравняване на данни от няколко източника, за да се достигне до достоверни данни за ниво община. В процеса на работа се консултирах с експерти от РЗИ и НЗОК, които работят с тази информация, за да стигнем до същността на някои по-специфични данни, които получихме. Контактувах също с колеги лекари, тъй като излязоха някои нелогични неща. Например много висока детска заболеваемост в Долна баня където се оказа, че двама педиатри работят много активно и се търсят от други общини.

– Защо избрахте общините Правец и Долна баня, с които сравнявате данните от община Етрополе?

– Избрахме двете общини, защото нямат големи индустриални производства, с намерението в сравнение с община Етрополе да видим влиянието на голямата индустрия върху заболеваемостта. Освен това те имат по-различен демографски профил, с по-младо население, и да се прецени това има ли връзка с данните за заболеваемост и смъртност, което се потвърди.

Община Етрополе е със същия демографски профил като Софийска област и има същите данни по основните здравни показатели. Тук трябва да се има предвид, че когато анализираме нивото на отделните заболявания в малките общини в рамките на отделните години, случайността влияе много силно и възникват големи разлики. Когато тези данни се анализират за повече години, тези случайности се елиминират и се получават реални резултати. По тази причина отделни пикове през годините трябва да се пренебрегнат и да се анализира целия период. Изключение правят сърдечно-съдовите заболявания, защото тук от тях страдат много хора и статистическите грешки са малки.

– Какви са основните констатации от Вашето изследване относно здравния статус на населението на община Етрополе?

– Основната констатация е, че здравният статус е близък за средния за Софийска област, който пък е близък до този за страната. При сходния демографски профил с областта това показва, че не действа нещо извънредно в общината. Нашето изследване установи, че тук няма обстоятелства, които утежняват здравния статус на жителите.

Констатирахме също някои специфики. Например ефектът от Ковид пандемията в общината е изместен напред, т.е. пандемията е започнала по-късно и ефектите ѝ са по-късни. Най-вероятно е поради факта, че Етрополе е малко по-изолирана община и процесите са забавени. Това води до по-късен пик на заболеваемостта и смъртността от определени заболявания, по конкретно от онкологични, сърдечно-съдови и на дихателната система. Забелязахме по-ниска заболеваемост от сърдечно-съдовите заболявания от средната за областта, особено след пандемията, като тук ефектът е изчерпан в началото. За разлика от това заболеваемостта при дихателните заболявания е по висока след пандемията, като тук се забелязва голям пик през 2023 г., след което рязък спад през 2024 г. Поради по-късното начало на пандемията в община Етрополе и усложненията на дихателната система се проявяват по-късно. Трябва да проследим 2025 г. дали ще се върнат нивата отпреди пандемията.

Тук отново трябва да имаме предвид, че данните са малко нестабилни, защото не става въпрос за голям брой хора. От 12 до 16% е заболеваемостта на дихателната система, което в една малка община означава 20 – 30 души и тази разлика може да е плод на случайности, т.е. в една година да са повече, а следващата да са по-малко.

Имаме също късен пик и при онкологичните заболявания, но през 2024 г. те отново се връщат на средното ниво за областта и тенденцията е надолу.

– Какви тенденции забелязахте за периода 2015 – 2024 г.

– Поради застаряване на населението съществува тенденция за нарастване на смъртността. Профилът на населението се променя  поради спадналата раждаемост след 2000 г. и се наблюдава това застаряване. Данните за община Етрополе в началото и края на десетгодишния период по тези показатели са еднакви с тези на Софийска област, но темпът на намаляване на населението в района е по-нисък от средния за страната.

– Как обяснявате факта, че при децата заболеваемостта в община Етрополе е по- ниска в сравнение в Долна Баня и Правец?

– Основната част от заболеваемостта при децата се дължи на заболявания на дихателната система. Очевидно тук те са по-малко, вероятно поради изолираността на района есенните и пролетни масови остри вирусни инфекции се развиват по-слабо. Това показва също, че тук няма външни влияния, които увеличават дихателните заболявания при децата, като бронхиална астма и хроничен бронхит. Ако има алергени това ще се отрази като алергични заболявания, а при токсичен ефект ще се увеличат вирусните инфекции, като сложни пневмонии и др. Децата са най-уязвими в това отношение, но за щастие няма такива данни.

– На срещата с Вас общинският съветник Димитър Димитров Ви връчи папка с данни, като твърди, че има разлика в смъртността от онкологични и респираторни заболявания за 2023/24 години в София област и община Етрополе. Какво е Вашето обяснение?

– През 2023 г. се наблюдава пик в смъртността от респираторни заболявания, а през 2024 г. имаме рязко намаляване на този показател. Тези резки колебания най-вероятно се дължат на късен ефект от Ковид пандемията и не са резултат от настъпили промени през последните 2–3 години. Дихателните усложнения са основно от Хронично обструктивна белодробна болест – хроничен бронхит, който прогресира. Това се постига в продължение на десетки години натрупване. По време на пандемията част от тези хронично болни се влошиха рязко и в следващите 1–3 години това доведе до увеличена смъртност. В Етрополе този ефект се проявява през 2023 г. През следващата година имаме обратен спад, въпреки че данните са по-високи отпреди пандемията. По тази причина предложих през 2025/26 г. да се проследи смъртността от дихателните и онкологични заболявания. Трябва да се има предвид също, че 70% от смъртността при дихателни заболявания се дължи на тютюнопушенето.

– Преди 10 години участвахте в подобен анализ в района на Средногорието. Откривате ли прилики в двете изследвания?

– Анализът тогава беше за тригодишен период и освен здравно-демографските показатели направихме много изследвания на вода и почва. Ситуацията е сходна с изследването за община Етрополе. И на двете места не констатираме по-висока заболеваемост в сравнение със средната за Софийска област. Установи се по-голямата заболеваемост в Пирдоп в сравнение със Златица, в резултат на повече медицински специалисти и болница в Пирдоп. По-високи показатели се наблюдават в малките общини Мирково, Чавдар и Челопеч, но те са с по-възрастно население и тук статистическата грешка е по-голяма.

– Какво е Вашето обяснение за по-големия брой хора, в сравнение с жителите на общината, които са записани при общопрактикуващите лекари и в каква степен това променя данните? Възможно ли е да има мъртви души?

– Не е възможно да има мъртви души в списъците. За София област записаните при общопрактикуващите лекари са 97% от жителите, тъй като има неосигурени хора. В община Етрополе са повече, защото тук са се записали жители на други общини. Вероятно това са хора, които работят в Етрополе и тук имат по-голям избор на лични лекари. Това обстоятелство завишава данните в нашето изследване и е необходимо те да се намалят със 17%, за да се достигне нивото на реалните жители на общината. При това преизчисляване се получават по-благоприятни данни в сравнение с тези за Софийска област.

– Какви препоръки дадохте на местните власти и здравни институции за подобряване на здравните и демографски показатели?

– Препоръките са да се засили профилактиката и скрининговите изследвания, особено по отношение на онкологичните заболявания – рак на маточната шийка, рак на гърдата и колоректален карцином. Тъй като тук няма специалисти по всички профили, е добре да се направи програма с външни специалисти. Добре е също да се използват възможностите на трудовата медицина. Предложих също да се направи общинска програма при личните лекари за отчитане на онкологичните заболявания, като заболеваемост и смъртност, тъй като тези данни не могат да бъдат изведени от националната статистика. Не става дума за голям брой болни и това може да се направи.