Ателие

Весела Георгиева и уникалната ѝ живопис с вълна

Една уникална изложба-базар бе представена в Исторически музей – Етрополе по случай празника на града: „Живот в цветове“ –  живопис с вълна на Весела Георгиева.

Картините са 57, символично за авторката число, и са в различни жанрове – пейзажи, портрети, натюрморти.  Всички са изработени чрез рисуване с вълна върху филц.

Много малко жени в България работят точно с тази техника. „Алгоритъмът е същия като при рисуването с четка – от далечния към по-близкия план, но вместо с боя, напластяването е с вълна. Търся различни начини за подреждане на влакната. Всяка от картините е направена с много любов“ – казва Весела Георгиева.

Тя е родом от гр. Етрополе.  Израснала е в семейството на учители. Образованието ѝ не е свързано с изкуството. Завършила е аграрно инженерство в Пловдивския аграрен университет, след това придобива педагогическа правоспособност по селскостопански дисциплини, има квалификация „специалист на управление на земи и имоти“ от УАСГ и магистратура по връзки с обществеността от СУ „Кл. Охридски“. Заемала е различни позиции, но както самата признава, приложното изкуство винаги е в било в сърцето ѝ.

„Всичко, което може да се изработва с ръце, ми носи удоволствие.

Започнах с макети на възрожденски къщи, правила съм кукли, чанти, играчки за деца, миниатюри… Работих с полимерна глина, правих бижута и декорирани чаши, пана с цветя. Обичам да давам живот на стари мебели, опитвала съм много неща. Но картините от вълна чакаха, стоеше си идеята. Вътрешното ми усещане беше, че някой ден ще се получи“ – разказва авторката. Нейни творби са купувани в Австрия, Армения, Великобритания, Гърция, Русия, САЩ, Франция.

През 2022 г. тя се връща да живее и работи отново в родното Етрополе. Няколко месеца по-късно, през септември, започва с ръчната изработка на картините. Въображението я води стъпка след стъпка. Така изпод талантливите ѝ ръце се раждат първите творби от вълна – макове, слънчогледи, цветя във вази, след това коне, които носят душевността на хората.

За любовта към конете

Защо коне? „Това е свързано с отдавнашната ми любов към тях. Конете са свобода и любов. Радвам се, че  когато се върнах в Етрополе, осъществих и друга своя отдавнашна мечта – да тренирам езда“. Впоследствие започва да рисува женски лица. Влакънце по влакънце реди очите, милите – какво казват те. „Обичам да извайвам очите, посланието, което носят. Вълната е жива и техниката с наслояването на нишките дава усещането за триизмерност“ – споделя авторката.

Картините на Весела Георгиева, които може да се видят и на фейсбук страницата, са основани на принципа на контраста на цветовете, защото така е и в живота. „Трябва да има контраст. За да видиш доброто, трябва да видиш и лошото…“ – смята авторката, която търси хармонията между двете. Както в китайската философия, според която великият предел е в преливащите се противоположности – Ин и Ян.

Живописта е любов, почивка и откъсване от злободневното

Весела Георгиева рисува, защото обича да прави това, което обича и обича, това, което прави.„Живописта ми носи много положителни емоции. Тя е любов, почивка, възможност за откъсване от злободневното.“ Никога не е планирала да продава свои картини и не е очаквала, че толкова скоро ще има своя изложба. Благодарна е на директора на музея Наталия Цветкова за възможността да представи творчеството си не къде да е, а именно в красивото Етрополе. Започва да прави картините за изложбата от януари. До юни картините стават 57. Всеки, който желае, може да видите самобитните ѝ произведения от вълна в музея, където ще бъдат изложени до 1 септември.

За творци, завърнали се в Етрополе вижте в категория Ателие.

Мария Петрова и Калоян Бушев – младите творци, избрали Етрополе

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button