В Етрополската котловина са се наслагвали културни пластове на траки, римляни, славяни, българи, византийци, дубровничани, сакси, евреи и турци. В местността „Лъга“, са открити надписи с рунически белези, железни предмети и груби сребърни фибули и накит; по този път се редят могили.
Пътят от Акропола е продължавал към юг и запад за Златица и Сердика по калдъръмени настилки. В първите години от царуването на Александър Велики Етрополският път за Дунава и Сердика ще е бил доста важен, затова на връщане от похода срещу трибалите, той взел пътя по долината на р. Малки Искър и с войските си минал през Етрополе, откъдето потеглил за Сердика (в Етрополе често са намирали сребърни дебели монети с изображения: глава на цар Филипа и Александър, яхнал кон)…
В котловината, покрай многобройните топографски имена, се срещат твърде малко турски, а повечето предславянски. Един коничен хълм в дъното на котловината с останки от старинна крепост (от крепостната верига „Самоградни калета“), носи името Боготвор, наричан от турците „Кадемлия“.
Една местност на този хълм се нарича „Багадос“, тракийското име, с което някога е означавано името на хълма, превеждано после от славяни „Боготвор“ и от турци „Кадемлия“. В етрополските рудници за сребро личат останки и от тракийска техника, последвана после от техниката на римляните, а по-късно от техниката на саксите, наричани в котловината аламанци (днес в Етрополе има цяла влакà аламанци).
В Етрополе имало търговски колонии на византийци, дубровничани (наричани в котловината сърбе) и евреи. Градът е бил и важен укрепен пункт, който е запазил три века привилегированото си положение през време на турското робство.
Текст: Александър Тацов
