Бащата на Виктор Дандевил попада в руски плен по време на Френско-пруската война от 1812 г.

Преди 146 години през ноември населението на град Етрополе тържествува – след близо пет века под властта на султана за местните българи изгрява свободата. Донасят я на щиковете си войските от лявата колона на Западния отряд на руската армия, командвана от генерал-майор Виктор Дезидериевич Дандевил.

Освободителят на Етрополе е с френско потекло. Бащата Дезире д`Андевил попада в руски плен по време на Френско-пруската война от 1812 г. Военнопленникът приема руско поданство, където през 1826 г се ражда синът му. Бъдещият генерал от пехотата изучава военни науки в Оренбургския кадетски корпус, а по-късно завършва и Николаевската военна академия в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. командва Първа бригада от Трета гвардейска пехотна дивизия, част от Западния отряд на генерал Гурко. Включва се в боевете срещу Орханийската турска армия, която брани подстъпите към София в района на Етрополе, Правец и днешния Ботевград.

След овладяването на с. Ябланица, в началото на ноември 1877 г., лявата колона на Западния отряд на генерал-адютант Йосиф Владимирович Гурко се насочва към село Лопян. На групата войски на генерал Дандевил е поставена задача да настъпи към Етрополе и да освободи града. И на 10 ноември (н. ст. 22) три батальона с осем оръдия, подпомагани от три ескадрона казаци, атакуват десния фланг на етрополските укрепления на турците. Други четири батальона с шест оръдия и три ескадрона кавалерия се насочват срещу фронта на османските части, заели позиции пред града.

Същинската атака на Етрополе, по това време с около 8000 жители, две-трети от които турци, e на 12 ноември (н. ст. 24). Настъплението се осъществява от колоната руски войски, командвани от принц Олденбургски, подкрепени от Псковския и Великолуцки пехотен полк. В помощ на пехотата е усилен артилерийският огън и до вечерта градът е превзет.

На 13 ноември (н. ст. 25) в главния християнски храм на Етрополе е отслужен тържествен молебен, на който присъстват генерал-адютант Гурко, граф Шувалов, командир на Втора гвардейска дивизия с целия си щаб. След молитва в памет на загиналите, русите мълчаливо напускат храма и започват приготовления за продължаване на настъплението през Златишкия проход и към местността „Шиндарника“.

На 14 ноември (н. ст. 26) в щаба е съобщено, че по пътя си драгуните на генерал Краснов са унищожили три турски оръдия и близо 300 впряга, още преди да достигнат Етрополския проход, който води към село Стъргел. Метеорологичната обстановка обаче се влошава, завалява мокър сняг и придвижването на войските става изключително трудно. Генерал Дандевил се връща в Етрополе, за да докладва на генерал-адютант Гурко за предизвикателствата пред отряда му, които ще забавят настъплението по посока на село Равна. Към него се движи Великолуцката колона, която силно се разтегля, макар наклонът на пътя да не е много стръмен. Той минава през почти непреодолими места и бойците още оттам започват да носят снарядите за оръдията на ръце и да заменят конете, които теглят лафетите – осем на брой, с волове. Разказвачът отбелязва, че и воловете трудно се справят с тегленето, но войници и много притекли се българи помагат на русите. Отдалеч стълпотворението около оръдията, съобщава той, прилича на колона мравки, които мъкнат нещо тежко към върха на мравуняк. Разстоянието е преодоляно успешно за около два дни.

С излизането на позиция пред турските сили на височината „Шиндарник“ генерал Дандевил с бойците си има за задача да държи под контрол и да привлича вниманието на десния фланг на турската армия, командвана от Мехмед Али паша. Целта е да се облекчат действията на групата войски под командването на генерал Николай Николаевич Веляминов по обхода им към село Чурек. Установяването на руската батарея на 19 ноември (н. ст. 1 декември) пред височината и започналото обстрелване на турските табии предизвиква изненада и паника сред частите от Втора турска армия, заемащи тази част от Балкана. На 20 ноември (н. ст. 2 декември) на позицията пристига генерал Гурко и стрелбата по турските окопи е прекратена. Продължава обстрел с единични изстрели с личното оръжие на войниците.

В щаба на отряда е направено предложение да се атакува височината „Шиндарника“, но генерал-адютант Гурко не го приема. От командването на Руската армия е разпоредено войските в този район да се ограничат само с отбранителни и демонстративни действия, за да не се позволи на турците да прехвърлят свои сили към Шипченския проход. В този район се подготвя атака на укрепения лагер на Вейсел паша при село Шейново, в която участва и Българското опълчение.

Виктор Дандевил вероятно е автор на военни разкази

След превземането на града в Русия започва издаване на документи и материали за действията на руските войски на Балканите. Четири обширни разказа за освобождението на Етрополе, боевете за преминаването на Стара планина през връх Баба и сраженията за овладяване на турските позиции в районите на Илдъз табия (връх Звездец) и местността „Шиндарника“ са публикувани в том трети на „Сборник военных рассказов, составленных офицерами, участниками войны 1877 – 1878 г.“, издаден в Санкт Петербург през 1879 г. Има основания да се смята, че спомените „Воспоминания объ Етрополе“, „Воспоменания объ Етрополских Балканах“, „Шандорник“ и „Воспоминания о Баба-горе“, са писани от генерал-лейтенант Виктор Дезидериевич Дандевил. Към това насочват не само инициалите „В. Д.“ в края на публикациите, но и очевидната прилика на четирите текста, макар авторът да говори за себе си от позицията на страничен наблюдател.

В „Спомени за Етрополе“ авторът съобщава, че предният Етрополски отряд е сформиран на 6 ноември (н. ст. 18) и включва Преображенския и Лейбгренадирски, Армейски и Великолуцки полкове, както и батальон от Псковския полк и части от Екатеринославския драгунски полк, Кавказката казашка бригада и двеста донски казаци. За командващ отряда е назначен генерал-майор Дандевил. В тяхна помощ са и много въоръжени българи, които признават за свой началник Георги Антонов Сюраджиев, войвода на чета при дядо Ильо Марков.

Генералът разказва, че красивият и важен от стратегическа гледна точка град Етрополе е освободен лесно, ако не се счита нощното сражение на един от полковете, командван от полк. Ридзевски. Руското разузнаване и наблюденията на подстъпите към града формира убеждението у щаба на отряда, че отбраната му е солидно изградена и удобна за защита. Но се оказва друго – турците масово отстъпват и русите влизат в Етрополе на 12 ноември (н. ст. 24).

В друг свой разказ – „Етрополските балкани“, генерал Дандевил обяснява, че още на следващия ден – 13 ноември (н. ст. 25), започва преследване на отстъпващите турци по посока на горното течение на река Малък Искър. Напред са изпратени екатеринославските драгуни, командвани от генерал-майор Данил Василиевич Краснов, подкрепени от две оръдия, а тяхната задача е да настъпят към Илдъз табия, където е десният фланг на турските позиции в Етрополския балкан.

Текст: д-р Иван Иванов