След освобождението на град Етрополе, преминаването на Златишкия проход на Стара планина от руските войски е първото в историята на войната в условията на рано започналата през 1877 г. зима.

А тя се оказва изключително сурова. Лявата колона от Западния отряд на ген. Гурко заема позиции от южната страна на Стара планина над селищата Клисе кьой (днес с. Църквище), Златица и Челопеч. В продължение на 35 дни руските войни водят позиционни боеве с многократно превъзхождащия ги противник. Според доклади на руски военни до щаба на ген. Гурко, съотношението е 6:1  в полза на турците.

Задачата на руските войски, командвани последователно от генералите Николай Василиевич Курнаков и Николай Петрович Брок, е да ангажира вниманието на силите на Втора турска армия, начело на която са Мехмед Али паша и Шакир паша. Османските сили са заели позиции по височините Илдъз табия (връх Звездец), Шиндарника и Арабаконашкия проход. Русите изпълняват с чест бойната заповед – турската армия да не настъпи към Златишката котловина и да се обедини с намиращите се там табори (турска военна дружина, б.а), а впоследствие и да напредне към прохода Шипка, където водените от Вейсел паша табори изпитват сериозни трудности.

Част от този план на руското командване е походът на отряда на ген. Виктор Дезидериевич Дандевил от гр. Етрополе към връх Баба. Целта е да се овладее село Буново и да се прегради пътя за отстъпление на турците от селата Ташкесен (днес Саранци) и Долно Камарци към село Петрич, на път за Тракия. Той е в състав: 11 Псковски полк, 14 роти от 12 Великолуцки полк, 124-и Воронежки полк, 4 оръдия от 31 артилерийска бригада, 16-та конна батарея с 2 оръдия и 19-та Донска батарея с 4 оръдия, Екатеринославския драгунски полк, 1 сотня от 26 Донски полк и 1 сотня от 21 Донски полк – всичко около 5000 човека.

Съгласно предварителните разпореждания те трябва да атакуват противника в две посоки – към Златица и към укрепения пункт Шиндарника, за да се облекчи настъплението на главната колона на Западния отряд при обхода на прохода Арабаконак. Трудното и оказало се изключително тъжно, по думите на ген. Дандевил занятие, започва на 16 (н. стил. 28) декември при слънчево, но и много студено време. В следващите часове Балканът е връхлетян и от снежна виелица и още по-силен мраз. Предните руски части на отряда достигат до местността „Хаджиица“ над село Буново, където са принудени да спрат. Вятърът огъва вековни буки и прави невъзможно запалването на огньове. Термометрите показват минус 18 – минус 20 градуса. Бурята е в разгара си и е особено силна откъм южната страна на Стара планина. Връзката с щаба в Етрополе е прекъсната, а видимостта в района на връх Баба достига едва до 20 крачки.

В доклада си до генерал-адютант Гурко командващият генерал-майор Дандевил пише: „…Беше истински ужас. Без огньове, без закрития батальоните се топяха, но не напускаха местата си“. На усилията на руските войски да изпълнят заповедта на командването не помага и отчаяната помощ на разчистващите дълбокия сняг пред оръдията над 600 българи, организирани от етрополския лекар Георги Антонов Цариградски. Една част от тях са от селищата Мирково и Буново. Избягали са при руските войски от наряда, с който са ги обложили турците за възстановяване на окопи и укрития. Заедно с етрополци те тръгват из заснежените пътища на Балкана, за да проправят път за руските полкове.

Въпреки трудностите по изкачването на прохода Етрополе – Буново, Псковският полк заема позиция по пътя за селото като в близост до него са разположени и две планински оръдия. Артилеристите бързо ги привеждат в готовност и макар да не се виждат неприятелски войници, откриват огън към укрепения турски лагер на височината Шиндарника. Редутът и лагерът се оказват заети и сред турците настъпва паника. Откъм Буново турски пехотинци обстрелват изпратените в тази посока фуражири на казаците без да им нанесат загуби. Воронежкият полк, заедно с ескадрон драгуни, е изведен на пътя за село Мирково, а един отряд казаци от Донския полк е изпратен на предварителен оглед на позициите на противника. Той не успява да се върне обратно поради дълбокия сняг и спусналата се към вечерта мъгла. Едва на третия ден през нощта бойците се прибират в лагера в Етрополе и то – през Златишкия проход.

Почти два дни се борят със снежните вихри българите и русите, но човешката воля не устоява на природната стихия. Силният студ, виелицата и невъзможността да се слезе в долината принуждават руското командване да издаде заповед за връщане. Тя е предадена на ген. Дандевил едва след изпращането на трети офицер за връзка на 17 (н. стил 29) декември 1877 г., тъй като първите двама замръзват по пътя. Слизането от планината започва около 11 ч. същия ден, а за да бъдат подпомогнати премръзналите и изтощени войници и българи, насреща им от Етрополе тръгват руски части и много местни жители. За да се обозначава пъртината, постоянно засипвана от снега и виелиците, на всеки 20 крачки се забиват пушки. Чак на следващия ден операцията по спасяване отряда завършва успешно.

Вечерта на 17 (н. стил 29) декември на позицията на връх Баба пристигат 100 българи, за да помагат на руските артилеристи в откопаването на оръдията. Но пада гъста мъгла и затова всякаква работа по разчистването на терена и на пътя за оръдията е преустановена. На 18 (н. стил 30) декември, други 280 българи, начело с Цариградски, правят повторен опит да откопаят напълно засипаните оръдия. Усилията им се увенчават с успех след два дни, когато са отринати от затрупалия ги сняг и свалени в Етрополе.

Двудневните опити на руските войски и помагащите им българи да преодолеят Балкана костват загубата на много жива сила. Само на 17 (н. стил 29) декември получават различна степен на измръзване 841 низши чинове. 13 офицери имат сериозни поражения от студа и тяхното завръщане в строя е напълно невъзможно. Петдесет и трима войници загиват в ледената прегръдка на планината. Двадесет и трима от тях са погребани, а останалите 30 не са открити и са обявени в докладите за безследно изчезнали. Вече през пролетта, след стопяването на преспите, 8 бойци от Воронежкия полк са открити от жители на село Мирково и погребани в двора на местната църква.

За героизма на руските богатири по време на похода им от Етрополе към връх Баба, над село Буново, показателни са думите на генерал-майор Виктор Дезидериевич Дандевил от полевата му записка до генерал-адютант Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко: „Изпратете ме да се бия дори срещу дяволите, но не и срещу виелиците на 5000 фута височина. При мен няма землянки, пионери, шанцов инструмент, нито пък дърва – освен един Цариградски, който заболя, но утре пак ще отиде на превала“.

Стотици умират от бяла смърт

Ще насоча внимание към проблема с действителното количество загуби в жива сила на частите, командвани от генерал-майор Дандевил. В различни изследвания и текстове по мемориални знаци се споменава, че над 800 бойци са загинали от бяла смърт. Официалните документи от времето на провеждане на военните действия – полеви записки, релации на командири, дневници на офицери и др., съобщават, че освен споменатите вече загуби, в този отряд други няма. Тук нямам предвид болните и загиналите бойци на Златишкия проход, които също са посочени в документите. Грешката, според мен, се дължи на неточен превод на руския глагол „замерзнуть“, който на български език означава „замръзна“, но и „измръзна“ (виж Сава Чукалов. Руско-български речник. С., 1969, с. 281). Документите от времето на войната са красноречиви и в тях загиналите от бялата смърт са записани в графата „без признаци на живот“. А като такива сумарно от всички полкове и батареи, изкачили се до връх Баба, са посочени споменатите вече 53 войници.

 Текст: Д-р Иван Иванов

Потомък на френски офицер командва руските войски при освобождението на Етрополе