В детството умирах да си заровя ръцете в топлото брашънце на баба
Детството е най-красивата и невинна част от човешкия живот. Спомените, свързани с него, ни пренасят в усмихнат и безгрижен свят – на любовта, приятелството, роднините и природата. За този живот ни разказва и очарователната актриса Мартина Вачкова, чието детство е преминало в с. Бойковец и гр. Етрополе. Именно този живот, прекаран в китния Балкан, я съхранява през годините, запазва усмивката ѝ и я връща постоянно там….където до вчера тичаше боса по тревата и хапваше вкусен качамак.
„За мен Бойковец и Етрополе са много, много специални места. Това е най-хубавата част от моето детство, защото всичките ми ваканции са преминавали там – с дядо ми, с баба ми, с прадядо ми и прадядо ми, които имаха воденица в с. Бойковец, и с моите лели, част от които живееха и в гр. Етрополе“, разказва спомените си звездата.
Детството ѝ е малко тъжно, защото трябвало да ходи на детска градина и много страдала и плачела за своите родители през деня. Майка ѝ Силвия Вачкова, известна като киноредактор в „Репортажи на чуждестранни телевизии”, я ражда млада и с дете на ръце записва да следва висше образование, а баща ѝ – великият актьор на всички времена Григор Вачков, е бил изцяло отдаден на работата. Така летата в с. Бойковец, до Воденицата и реката, се превръщат в най-радостната част от годината за детето Мартина Вачкова.
„Аз съм отгледана с домашните яйца от кокошките
които там си гледаше баба, с млекцето от биволиците, които тя гледаше в двора. Помня кавала на прадядо ми вечер. Когато му беше много приятно, дядо Стоян имаше един кавал, вадеше го и започваше да свири на него. Всички задружно сядахме около синията – това е една малка, кръгла, ниска трикрака масичка и едни такива трикраки столчета. Слагаше се качамак, баба ми го изсипваше и с една буца каменна сол го разтриваше и осоляваше отгоре, препържваше масло, домашно бито масло в тиган на огнището, поръсваше с масло отгоре качамака, натрошаваше домашно сиренце. Помня как всички сме седнали на трикраките столчета и всеки си гребе откъм неговата страна, докато се срещнем в центъра на масичката. Много беше хубаво“, казва Марта и ни потапя с разказа си в безгрижния свят на с. Бойковец. След това типично в нейния шеговит стил допълва: „Разбирате ли, когато разказвам това на дъщеря ми и на други млади хора, сигурно си мислят, че им разказвам примерно „Под игото“. А това е било толкова скоро! Това е моят живот и аз го помня. Помня как баба миеше мазните чинии долу на реката с пясъка от речната вода. Така се миеше някога…“
И животът, прекаран в Eтрополския Балкан, оживява. Хората често не ценим това, което имаме и забравяме, че се намираме в райско местенце.
„Когато се мелеше брашното, зърното в нашата воденица – между два камъка, се задвижваше от реката по естествен начин. Няма ток, имахме газени лампи. И как излизаше това уханно, топло брашно между двата камъка и аз умирах да си заровя ръцете вътре в него, в топлото брашънце. Това беше най-мекото нещо, което съм пипала. Хора,
такова детство имам – от приказките
Аз съм герой от приказките в моето детство. И всъщност цялата ми светлина, целият ми хубав живот и това, че до ден днешен умея да се радвам на живота, да се радвам на добрите хора, всичко това е кодирано в детството ми в с. Бойковец и Етрополе“, повдига завесата на спомените Марта.
Може ли да има красиви спомени, любов и усмивки, ако не хапнеш вкусна торта с любимите хора?! Сладкарницата е място, което сплотява и се радваш на мига.
„За мен Етрополе беше най-готиния град. Хем дух на град, не село – с улици, с хотел, със сладкарница, с хубави магазини. Какви вкусни торти похапвах в Етрополе…Книжарница имаше, купуваха ми книжки баба и дядо, да ми четат. Много красиво градче. Етрополе с тая река, с тези стръмни скали и планини около него, с този невероятен манастир горе, с този водопад, язовирът до Етрополе – приказно място. Аз съм обиколила света – но само като кажа „Бойковец“, „Етрополе“, се усмихвам до ушите, грея, защото това е вълшебно място, с въздуха, с природата, с неговите хора.
„От гр. Етрополе и от с. Бойковец по-хубаво няма
уверено заявява Мартина Вачкова. И днес тя често може да бъде забелязана в с. Бойковец. Там черпи енергия за забързания столичен живот. На гости са ѝ ходили както популярни родни личности, така и световно признати звезди. Всички остават очаровани от Етрополския Балкан и искат отново и отново да посетят къщата ѝ. Самата Мартина Вачкова е възпитана да обича родината си и родния си край, че не би могла да си представи живота без Етрополе и Бойковец.
„Чужденците, моите приятели, които са идвали в селото, и до ден днешен разказват какво са проживели – мислят, че тук са слушали оркестъра на Горан Брегович и че са били във филм на Костурица. Те така разказват за тези проживявания и за ритмите на етрополската духова музика, която са слушали“, споделя Марта.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
