Когато станах директор, заварих празен компютър и липсваща информация

Камелия Михайлова е 35-годишна с почти 12 години стаж в социалната сфера. Била е 10 години социален работник в Дома за стари хора – гр. Етрополе (ДСХ) и ЦСРИ. От 2 години е директор на Дом за стари хора – гр. Етрополе. Тя е бакалавър по счетоводство и контрол и социални дейности и има три магистратури – Счетоводството и одит на нефинансовите предприятия, Предучилищна и начална педагогика и Ресурсен учител, както и над 40 сертификата и удостоверения  за преминати обучения в педагогическата и социалната сфера.

– Каква е разликата в Дома за стари хора в сравнение с преди? Потребителите увеличават ли се, стават ли по-социални, екипът ви промени ли се?

– Разликата е огромна, няма база за сравнение с преди. Колективът е по-сплотен. Потребителите живеят по-активен начин на живот. Няма постановка в града, на която да не съм ги завела. Посещават всички мероприятия, организирани от Община Етрополе, дори и в Правец и в Ботевград съм ги водила. Сигурно вече 4-5 пъти посещават концерти на най-различни певици в НДК. В същото време имаме и сформирана музикална група на потребителите, с която се изявяваме.

– Имате ли новопостъпили?

– Имаме и стари, и нови. Има хора от Етрополе, както и от цяла България. Най-младият ни потребител е роден в 1959 г. Имаме и по-възрастни. Една от потребителките ни, която е най-възрастна, е в дома от 2013 г.

– Помага ли Ви това, че преди да станете директор, сте работили и като социален работник в Дома?

– Определено. Познавам повечето хора, потребители и служители, както и спецификата на ежедневната работа и нормативната уредба – закони, правилници, наредби и т.н. Това ми дава изключително ценен опит и разбиране за нуждите на потребителите и за организацията на екипа, което е ключово за успешното управление. Била съм и от другата страна, като социален работник, и това ми показва какво им липсва, как да се отнасям със служителите и как да мотивирам всеки един. Знам какво може всеки от тях, как да го подкрепям или стимулирам. Мисля, че е вярно това, което казват американците – за да ръководиш добре, трябва първо да си започнал от „ниското стъпало“ и да опознаеш работата отвътре. Това ми дава увереност и спокойствие, че мога да водя дома с грижа и любов! Но бих казала, че не всеки може да бъде успешен директор. Освен желание и отдаденост, трябва да имаш вътрешната сила да взимаш решения, да организираш екипа и да носиш отговорността за хората, за които се грижиш.

– Имате ли нови служители или запазихте екипа, след като встъпихте в длъжността на директор?

– Стремях се да запазя екипа, 10 са назначени от старото ръководство. Имаме трима нови служители. Мога да кажа, че създадох един работлив, сплотен и отдаден колектив, който работи с грижа, желание, разбирателство, уважение и любов към нашите потребители. Създадох екипна атмосфера, каквато досега не е имало – истинска взаимна подкрепа и сътрудничество, която ни позволява да създадем уют, комфорт и сигурност за хората, които се грижим. Но без усилията, отдадеността и професионализма на всеки един от тях, този оазис на спокойствие  и внимание, който представлява нашият дом днес, нямаше да бъде възможен. Благодаря им за това, че те не са просто колеги, а са истински екип! 

– Лесно ли Ви приеха, когато станахте директор?  

– Трима от служителите първоначално не ме приеха добре, но всички останали бяха много радостни, спокойни, щастливи. Имаше хора, от които получих огромна подкрепа и опора в началото, което беше изключително важно за мен.

Когато седнах на празен компютър и установих, че цялата документация на дома е изтрита, трябваше да започна от нулата. Първите шест месеца бяха много тежки – работех от 8 до 20 часа, нямаше събота и неделя или почивни дни. Имаше моменти, в които физически и психически не издържах, но упоритостта ми показа, че мога. Аз действам – не чакам. Част от екипа бе плътно до мен и ми помогна да премина през трудностите, и това беше безценна подкрепа за мен. 

– Е как така?! Изтрито всичко?!

– Абсолютно всичко изтрито, да.

– А документи, поне разпечатани, нямаше ли оставени някъде?

– Имаше част, но имаше доста неща, които липсваха. Компютърът беше празен, преинсталиран.

– Нямаше ли как да се възстанови информацията?

– Не, не, нямаше как. Абсолютно всичко беше изтрито както трябва, така че нямаше как да се възстанови.

– И Вие започнахте да създавате нови документи отначало?

– Първите 6 месеца трябваше да създам абсолютно всички документи наново. Това е писане, писане, писане, в същото време подредба, в същото време смяна на счетоводител и т.н. Но въпреки това не се отказах. Имаше моменти, в които си казвах: край, вече не мога. Обаче реших, че няма да се откажа. И се справих. 

– Имаше много проблеми с домовете за стари хора и грижата на хората в тях. Как хората научават за дома, търсят ли препоръки?

– Хората научават за нас по няколко начина. Домът за стари хора в Етрополе разполага с официален сайт и активен Facebook профил, където всеки може да види как протича ежедневието на нашите потребители и как се грижим за тях. Близките и роднините на настанените баби и дядовци също наблюдават живота в дома, като така получават ясна представа за условията и грижите. Освен това много хора научават за нас чрез препоръки от вече настанени лица и техните близки, както и чрез положителни отзиви в интернет. Служителите на дома също споделяме моменти от ежедневието на нашите профили в социалните мрежи, което допълнително увеличава видимостта и информираността за дейността ни. Благодарение на тази прозрачност и активна комуникация доверието към дома ни е високо.

Даже сега двама кандидат-потребители от други градове, които искат да постъпят при нас, понеже са наблюдавали дейността ни във Фейсбук. 

– В момента се реновира сградата на Дома. Какви промени се очаква да има след обновяването?

– Освен че Домът за стари хора ще бъде реновиран, новата сграда ще предложи значително по-добри условия за живот и грижа за потребителите. Стаите ще бъдат единични и двойни, като ще има и обособени апартаменти, което ще осигури повече лично пространство, комфорт и спокойствие за възрастните хора. Проектът предвижда цялостно обновяване на съществуващата сграда, както и изграждане на допълнителна пристройка, с което ще се подобри функционалността и капацитетът на дома.

Предвидено е въвеждане на съвременни мерки за енергийна ефективност, закупуване на ново обзавеждане и модерно оборудване, което ще подобри както битовите условия, така и качеството на предоставяните социални услуги. Ще бъдат облагородени и прилежащите външни пространства, така че потребителите да разполагат с приятна и безопасна среда за отдих и социални контакти.

С изпълнението на проекта сградата ще бъде приведена в пълно съответствие с всички нормативни изисквания за осигуряване на достъпна среда и енергийна ефективност. Това ще допринесе за създаване на модерна, комфортна и уютна среда, в която възрастните хора ще се чувстват сигурни, спокойни и достойно обгрижвани.

– С какви предизвикателства се сблъсквате като директор на Дома?

– Като директор на Дом за стари хора се сблъсквам с много и различни предизвикателства, които изискват търпение, професионализъм и постоянна ангажираност. На първо място са потребителите. Всеки човек, който живее в ДСХ, е с различен характер, различен житейски път, навици и очаквания. Хората са на различна възраст, с различно здравословно състояние и емоционални потребности. Всеки иска внимание, разбиране и неговите нужди да бъдат поставени на преден план. Предизвикателство е да се намери баланс между индивидуалния подход и общите правила, така че всички да се чувстват уважени, спокойни и сигурни.

Не по-малко сериозно предизвикателство е работата с екипа. За да съществува и да се развива една социална услуга, именно екипът е ключовият фактор. Управлението на хора с различни характери, опит и натовареност изисква постоянна комуникация, мотивация и ясна организация. Необходимо е да се планира кой какви задачи ще изпълнява, как ще се организират ежедневните дейности, излизанията, събитията и придружаването на потребителите. Към това се добавя и организационната част – какво ще се прави, с какви ресурси ще се разполага, как ще се осигури транспорт, как ще се организират разходките, посещенията при лекари, участията в мероприятия и празници. Всичко това изисква предварително планиране, координация и носене на отговорност.

Сериозно предизвикателство е и съчетаването на административните задължения с човешкия фактор – документация, нормативни изисквания, контрол, отчетност, но и същевременно ежедневна грижа, съпричастност и лично отношение към хората в дома. Въпреки всички трудности, най-важното е да се запази човешкото отношение, доверието и уважението – както към потребителите, така и към екипа. Именно това прави услугата жива.

– Не се ли изморявате?

– Да, изморявам се. Тази работа не е просто длъжност – тя е отговорност към хора, към съдби, към ежедневни решения, които няма как да бъдат „оставени за утре“. Има дни, в които отговорността тежи повече – когато трябва едновременно да бъда директор, организатор, психолог, медиатор, понякога и „семейство“ за хората. Когато проблемите се наслагват, когато екипът е натоварен, когато някой потребител е тъжен, болен или недоволен – това няма как да не изморява.

Но има и нещо друго – една усмивка, една благодарност, спокойствието в очите на възрастен човек, усещането, че домът е подреден, че екипът работи, че хората се чувстват сигурни. Умората я има, но тя не е отказ. Тя е част от пътя на човек, който върши работата си със сърце, отговорност и отдаденост.

Всеки ден е различен, защото всеки човек има различни нужди и настроения, а ежедневието се адаптира според тях. Социалният работник планира седмични програми – срещи, занимания, терапии, разходки, занимателни и културни мероприятия – но дори и най-добре планираната програма често трябва да се коригира в движение.

Трудотерапевтът също организира индивидуални и групови занимания, които развиват умения, стимулират активността и подкрепят емоционалното здраве на потребителите. Но тук също всичко зависи от текущото състояние на хората – някой може да е отпаднал, друг да има нужда от повече внимание или да иска различна дейност.

Така се получава, че ежедневието в дома е динамично – винаги се съчетава планираното със спонтанното, с изненадите и с новите ситуации. Всеки ден е уникален и изисква бързи решения, търпение и внимание към всеки човек.

– Може да кажем, че не оставяте възрастните хора да скучаят?

– Точно така – целта е да няма скука, защото активността и заниманията са ключови за физическото и емоционалното благополучие на възрастните. Всяка програма е обмислена така, че да стимулира ума, тялото и духа – било то чрез занимания с трудотерапевт, социални игри, творчество, разходки, концерти или празнични събития. Дори ежедневните рутинни дейности се правят по начин, който да включва разговор, внимание и участие на всеки. Разбира се, не всеки ден е еднакъв – някои хора може да искат спокойствие, други да са много активни – затова програмите са гъвкави. Важното е, че никой не остава сам или без внимание, защото усещането за принадлежност, ангажираност и социална активност е жизнено важно за тях.

– Как успявате да ги мотивирате, понеже хората с годините стават все по-капризни и трудно излизат от зоната си на комфорт?  

– С възрастта хората наистина често стават по-затворени, по-сприхави или апатични и действително напомнят малките деца по отношение на настроенията и желанието за участие. Но мотивирането им е възможно, ако се подходи внимателно, с внимание и индивидуален подход. Когато ме видят, често ми казват, че ги заразявам с усмивка. Това е нещо, което идва от сърцето ми и просто се случва. Радвам се, че успявам да донеса малко радост и светлина в деня им.

– Kак се роди идеята да направите музикална група?

– Идеята беше на Вили Рай. Тя ми се обади миналата година и ми предложи да сформирам екип от няколко баби и да участваме в коледния концерт. И аз казах: „Добре”. По принципи ние винаги сме си пели. Още докато бях социален работник, винаги сме провеждали музикотерапия, но не чак толкова сериозна. Приех идеята присърце. Първо ги попитахме имат ли желание, искат ли. И мъже, и жени проявиха желание. Избрахме си две песни, започнахме да ги пеем, да репетираме. И в един момент, може би в края на ноември, Вили Рай ми се обади: „Ками, знаеш ли, ще стане много дълъг концертът, по-добре да не участвате“. Казах: как да не участваме?! Аз вече съм подготвила бабите, вече сме се амбицирали. Тоалети, всичко е в такава еуфория, че няма как. Вили Рай дойде, чу ни как пеем, хареса ѝ и така започнахме. След това участвахме и в „Етрополска зима“ като гости, на фестивала в село Чавдар се явихме и спечелихме награда, бяхме и в Турция на фестивала в Кумбургаз, участвали сме и в Кюстендил.

Домът функционира добре, това ми дава сили и енергия. 

– Вие ли готвите храната за потребителите?

– Храненето в Дома се осъществява чрез кетъринг, предоставен от Общинско предприятие „Ученическо и обществено хранене – Етрополе“. Имаме сключен договор за една година, който гарантира редовно и качествено обслужване. Менюто е разнообразно и съобразено с нуждите на възрастните хора, за да получават пълноценна и здравословна храна всеки ден. Менюто в ДСХ се изготвя от Комисия в състав: социален работник, медицински фелшер, касиер-домакин и Съвет на потребителите.

– Как запълвате самотата в сърцата на потребителите?

– Голяма част от нашите потребители са били „самотни хора и винаги първоначалното адаптиране е преодоляване на тази самота. Много от тях нямат редовен контакт с близките си и тази липса на семейна среда се усеща силно. Затова се старая, заедно с екипа, да им създаваме уют, внимание и усещане за принадлежност. Постепенно се превърнахме в едно цяло – като семейство, в което има грижа, подкрепа и разбиране. По този начин до голяма степен успяваме да запълним самотата и да им дадем спокойствие и сигурност. Много от потребителите ми казват, че като ме видят, им се оправя денят. Това е нещо, което идва от сърцето ми и ме радва изключително много – усещането, че присъствието ми наистина носи радост и комфорт на хората в дома, е най-голямото удовлетворение за мен.

– Защо хора изоставят родителите си, които са ги отгледали?

– Това е труден въпрос и е много болезнен понякога. За съжаление, се случва много хора да оставят родителите си в домове и след това рядко да ги посещават, въпреки че тези хора са ги отгледали от бебета и са им дали толкова много в живота. Не желаят да имат ангажименти и да им се нарушава личния комфорт и личното спокойствие, това е моят извод от дванадесетгодишното ми наблюдение.

За нас като екип това означава, че трябва да бъдем тяхното семейство – да им даваме внимание, топлина и подкрепа, за да се чувстват обгрижени и ценени. На някои от тях семейната среда много силно им липсва и тогава нашата роля става още по-важна.

– Не Ви ли натъжава, когато се сблъсквате с толкова човешки трагедии? 

– Натъжава ме, разбира се. Но с стечение на времето свиквам. Няма как човек да остане безразличен, когато всеки ден се сблъсква с човешки съдби, самота и болка. Има много тежки моменти и истински трагедии, които докосват дълбоко.

Но в същото време това ме прави още по-силна и още по-отдадена. Опитвам се да превърна тъгата в грижа – да дам повече внимание, повече разговор, повече топлина. Не мога да променя миналото на тези хора, но мога да направя настоящето им по-спокойно и достойно. Това ми дава сили да продължавам, въпреки емоционалната тежест.

Да, има моменти, когато преживявам тежко всичко това, когато тъгата и трагедиите на хората ме докосват дълбоко. Но това е начинът на живот в дома – няма избор. Приемаш го като част от работата си и се научаваш да намираш сили да продължаваш, да даваш грижа и внимание, въпреки трудностите.

– Как се справяте, когато някой е болен?

– Стараем се да реагираме бързо и адекватно. Осигуряваме му необходимата медицинска помощ, наблюдение и грижа, като сме в постоянен контакт с лекарите. Освен физическата подкрепа, много внимание обръщаме и на емоционалното състояние – да не се чувства сам, да има комфорт и спокойствие. Екипът работи плътно заедно, за да гарантира безопасността и здравето на всеки човек в ДСХ.

Трудно е когато потребителят няма близки, а МБАЛ изисква придружител, ние поемаме тази роля – осигуряваме присъствие, подкрепа и спокойствие почасово. Важно е човекът да се чувства сигурен и за нас е естествено да бъдем до него в такива моменти.

– Срещате ли подкрепа?

– Да, получавам последователна и пълна подкрепа от Община Етрополе. тази подкрепа не е само институционална, а и лична – израз на доверие, разбиране и ангажираност. Благодаря на Община Етрополе и лично на кмета инж. Владимир Александров, за вярата, която имат в мен и в екипа ни, както и за активната подкрепа и съдействие, които получаваме в ежедневната си работа. Когато зад теб стои общинска институция, която не просто създава условия, а реално подпомага и насърчава инициативите и идеите ти, това дава сигурност, мотивация и допълнителен смисъл на усилията ни. Именно това партньорство ни позволява да работим устойчиво и с ясна перспектива за развитие. 

– Имате ли дарители?

– Рядко имаме дарители, а преди години почти не сме имали – може би две-три фирми годишно, и не винаги. Но през последните две години дарителската подкрепа се увеличи, като тя не е парична, а е материална за самата услуга или за самите потребители, което много ни радва. За този период сме получили помощ  и подкрепа от Клуба на миньора и минното дело при Елаците-Мед, Клуб „Спорт и здраве“, фондации от гр. София, ЕТ „Кирила Борисова – Бобич“,  г-н Иван Иванов, управител на „Медикет Цех“ ЕООД, Мебели „Клинтън“, в лицето на Стефан Михайлов и Иван Михайлов, родители на деца от ДГ „Еделвайс“ и др.Години наред получавахме и препарати, но тази година няма да получим.Не знам точно защо желаещите да даряват на възрастни хора са рядкост – дали защото сме малък град, или по друга причина. Въпреки това всяка помощ е изключително ценна и подобрява ежедневието на нашите потребители. 

– За какво мечтаете?

– В личен план мечтая да бъда истински щастлива и обичана! Мечтая да запазя силата, мотивацията и сърцето си такива, каквито са, дори когато е трудно. Да бъда здрава, защото здравето е основата на всичко.Мечтая трудът ми да бъде оценен не заради признанието, а заради усещането, че това, което правя, има значение.Да продължа да се развивам, да уча нови неща и да вървя напред без да губя себе си.И мечтая, когато погледна назад, да мога да си кажа: „Дадох най-доброто от себе си – с чест, с любов и с чисто сърце.“

Автор: Сибила Кусева