Проф. Вутов се стреми да създаде на своите служители духовен живот и културни развлечения, за което му благодаря.
Известната актриса и певица Искра Радева представи блестящата си постановка „Малки изневери“ пред етрополската публика през март. Зад комичните ситуации, които спектакълът показва, прозират сериозните неща от живота, за които дълго време представлението се замисляме. Може би това е една от причините постановките ѝ да се радват на голям интерес.
Г-жа Искра Радева е възхитена от жителите на гр. Етрополе, от читалището и от проф. дтн Цоло Вутов. С какво я привлича града ни и защо се връща отново и отново тук?
– Г-жо Радева, няколко поредни години сте играли на етрополска сцена. Какво Ви връща тук?
– Много хубава е публиката. И читалището Ви е прекрасно, така че срещата с хората в община Етрополе винаги е била много приятна за нашия екип. Изградили сме традиция да гледате всички нови представления на Театър „Искри и сезони“ и аз съм много щастлива, че тази традиция продължава.
Изключително ми е приятно, че през всички тези години „Елаците-Мед“ винаги са били на нашите представления. Почти целия репертоар на театъра са го гледали. Безкрайно съм щастлива, че проф. дтн Цоло Вутов има отношение към културата, защото той наистина мисли за хората – не само за работното им място. Проф. Вутов се стреми да създаде на своите служители духовен живот и културни развлечения, за което му благодаря.
Тук е моментът да благодаря и на кмета на община Етрополе инж. Владимир Александров, който прояви огромен интерес към театралното ни изкуство и за когото е важно служителите му да посещават театрални постановки.
Аз съм щастлива, защото в цяла България имаме публика, която очаква, търси нашите представления. Залите ни винаги са пълни и Етрополе не прави изключение.
– Постановката „Малки изневери“ на Театър „Искри и сезони“ , която представихте в Етрополе, е невероятна комедия. Това ли са ролите, който предпочитате?
– Харесвам всичко, написано добре. В тази комедия от Нийл Саймън и Уди Алън диалогът е майсторски, ситуациите са невероятни. Това са хубавите пиеси. Няма значение дали е комедия, трагедия, драма и т.н. Напоследък в театъра правя комедии, но зад смеха винаги се крият сериозните неща от живота и зрителят може дълго да размишлява след представлението върху тях.
– Имали ли сте възможността да се разходите в град Етрополе?
– Ние пристигаме два-три часа преди представление и винаги се разхождаме най-вече около читалището, в центъра на гр. Етрополе, така че само него познавам. Но е много приятно тук. Да глътнеш малко наистина чист въздух преди да влезеш в залата е много хубаво. Лошото е, че винаги тръгваме от София след репетиции, които обикновено са до 14.00 часа, и никога нямаме време да разгледаме внимателно историческите ценности, които има в градовете, за съжаление.
– Вие сте мениджър на първия частен театър „Искри и сезони“. Как успявате да съчетавате всичките си творчески и професионални ангажименти с личния живот? Баба сте и на две прекрасни внучета.
– Вярно е, имам две внучета и за жалост не мога да им обърна толкова внимание, колкото искам и колкото те се нуждаят. Но това е са рисковете на професията. Така беше и с дъщеря ми. Слава богу, тогава майка ми беше жива и здрава и я гледаше, защото аз по цял ден бях на репетиции, на снимки, на представления. Но, от друга страна, тя израсна отрано самостоятелна, което също е важно в живота. Така е сега и с внучетата. Не случиха много на баба, която да ги гледа, а от друга страна бабата също е работеща.
– В днешно време не се обръща много внимание на културата. Как успявате да издържате финансово театъра?
– По принцип не се обръща достатъчно внимание на културата като цяло, не само на театралното изкуство. И това е много жалко, защото духовността на една нация е много важна, тя я държи. Културата е тази, която вдига духа на нацията.
Но, слава богу, както Ви казах, моят Театър „Искри и сезони“, си спечели обичта, доверието и интереса на публиката и го спечели трайно, защото във всички тези години, откакто съществува, залите ни са били винаги пълни. Никога не съм се оплаквала, че няма публика. И всъщност никога държавата не е помагала. Знаете, че в България не се обръща никакво внимание и не се дотират частните формации, така че никога не съм очаквала нещо друго, освен тези финансови средства, които влизат от продажбата на билети.
– У хората има жажда за култура …
– Разбира се. Някои зали са по-пълни, други – по-малко, но като цяло има връщане на публиката в залите. Имаше един период след пандемията от COVID-19, в който хората бяха стресирани, изплашени и трудно пристъпиха отново прага на сцените. Сега са го пристъпили трайно, надявам се.
– Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават с театър, особено ако идват от малък град, какъвто е гр. Етрополе?
– Няма никакво значение откъде идват. Ако имат огромното желание да се занимават с театър, трябва да следват мечтата си, защото не я ли последват и послушат други съвети, може цял живот да съжаляват. Работното място заема огромна част от съзнателния живот на човек и ако той не отива сутрин с желание и с радост на работа, значи просто не е улучил мястото си.
– Вашето пожелание към читателите ни?
– Радвам се, че в годините изградихме такава прекрасна взаимовръзка с публиката на Етрополе и се надявам, че и в следващите години хората от общината ще бъдат наши зрители, ще се радват на нашите представления, ще ги харесват и ще очакват всяко следващо. Пожелавам им най-вече да са здрави, да са спокойни, да имат надежда за едно по-прекрасно бъдеще, на каквото всички се надяваме, и дай боже да дойде!
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
