Разговаряме с треньора на волейболния тим „Етрополе“ Антон Димитров за победите и мечтите и за това какво не им достигна за да бъдат на финал на Суперлигата.

–   Живеете в София и пътувате за тренировки до Етрополе. Защо избрахте именно ВК „Етрополе“ за ваш отбор – в столицата има много, и как се чувствате тук?

– Да, в столицата има много отбори. Играл съм и съм тренирал за трите най-големи от тях повече от 10 години. След това придобих и почти 15-годишен опит в чужбина. За верността на методическите, тактическите и психологическите познания най-голямо доказателство би било побеждаващ мъжки отбор. И понеже това е двустранен процес, най-подходящ е отборът в Етрополе. Всеки от нас, който има удоволствието да бъде поканен в Етрополе и да принадлежи на волейболните традиции на града, се чувства горд и съпричастен към стремежа за все по-успешно представяне. В личен аспект имам и детски сантимент, спомени и близки хора в живота ми от града. Благодаря за доверието и гостоприемството, чувствам се отлично.

 – Няма как да не попитаме за последния мач в първенството, който изиграхте срещу ВК „Славия“. Какво не Ви достигна, за да победите?

– Относно полуфиналния двубой и евентуалния финален не ни достигнаха 3 победи, за да станат 20 поредни. Този факт сам по себе си е успех. В нашия спорт няма равенство. Изиграхме геймове с резултати 25:23, 29:27, 32:30, 16:14 с участието на всеки един състезател! Истински двубой и други такива имаше в шампионата. Това може само и единствено да ни амбицира повече. Пожелавам на всички нас освен поредица от победи да спечелим и всеки важен мач!

– За първи път отборът спечели Купа Висша Лига на България. Бяхте на крачка от финала и за Супер лигата. Какви са целите Ви?

 – Отговорността за третия пореден финал за купата и удовлетворението от спечелването ѝ по възможно най-убедителния начин преляха в еуфория, типична за световни и европейски първенства благодарение на това, че бяхме посрещнати в Етрополе по невероятен, безпрецедентен начин за България. Бих го сравнил с посрещането на футболните национали през 1994 година. Всичко това – благодарение на фенове, ръководството на Общината, на хората в Етрополе. Целите за новия сезон ще са отново високи.

–    Помага ли ви Община Етрополе?

–  Благодарение на Община Етрополе съществуваме и имаме най-добрите условия в „Б“ група за цяла България! Радваме се на подкрепата както на настоящия, така и на предишния кмет, а също така и на всеотдайната подкрепа на ръководството на клуба както в професионални, така и в чисто лични моменти.

–    С какво Ви впечатляват етрополци?

– Постоянен стремеж и непримиримост! Това ме впечатлява у етрополци. Как да не избера да бъда част от отбора?

–    Кой е най-милият Ви, запомнящ се случай с мъжкия волейболен тим?

–  На няколко пъти състезателите са чували от мен: „Моя грешка, момчета“. Всеки път те се мобилизираха, намира решение за ситуацията и никога не правеха повече коментари. Символ на мъжество и мечта за всеки треньор.

–    Какво още искате да Ви се случи, за какво мечтаете?

– За спечелена купа и шампионат.

Амбициозният път на волейболен клуб „Етрополе“