За изпълнителите от вокална група „Етротоника“ музиката не е просто изкуство – тя е начин на живот
„Живот в музиката е красиво прекаран живот”, отбелязва мъдро великият тенор Лучано Павароти. Точно това са избрали за себе си певците от Вокална група „ЕтроТоника” при НЧ „Тодор Пеев – 1871”, които не спират да покоряват публиката с глас, чар и харизма. В този състав и под това име групата съществува от началото на 2023 година, но седмината изпълнители заедно и поотделно имат зад гърба си богата музикална история. Това, което обединява Веселина Павлова, Десислава Лихарева, Невена Инчовска, Даниела Райчинова, Павлина Герчева, Иван Билев и Симеон Николов е любовта към хубавата песен, споделеното приятелство, усмивките по лицата на хората.
Преди да се роди „ЕтроТоника”, всички са част от читалищната формация „Ретротон”, създадена и ръководена от професионалната певица Вили Рай, с която трупат опит на редица музикални събития и концерти в България и чужбина. В търсене на различна визия и свежи идеи се ражда новият проект, чийто дебют е впечатляващ концерт-спектакъл по повод 50-годишния юбилей на сцена на Иван Билев: „Време е за песен стара”. Малко преди това по време на фестивал в Хърватия ги представят като етрополската „Тоника” – не само защото пеят песните на популярната формация, а и защото изглеждат и звучат по същия начин. Оттам идва идеята за името – „ЕтроТоника”.
„Желанието да пеем го носим в сърцата. Вече сме си толкова близки, като едно голямо семейство. Липсваме си, когато не сме заедно” – споделя Веселина Павлова. Въпреки, че не е професионален музикант, колегите ѝ я избират да ръководи състава заради по-голям организационен и управленчески опит. По образование Веселина е инженер, но пее откакто се помни. В родното Карлово е солист на всички училищни състави. Успява да възпроизвежда над две октави като колоратурно сопрано и изпълнява дори оперна музика, но сърцето ѝ я тегли към естрадата. Още като първокурсничка в Университета по хранителни технологии в Пловдив става част от студентската Вокално-инструментална група „Лукс”, която с благословията на легендарния музикант Личо Стоунса подгрява концерти на Лили Иванова. С песен на своя кумир Йорданка Христова, Веселина Павлова печели Първа награда на Републикански студентски фестивал в Габрово, а председателят на журито Борис Карадимчев настоятелно я моли да се премести в Естрадния отдел на Консерваторията. Съдбата предопределя това да не се случи, а причината е… любовта в лицето на къдрокосия колега от Етрополе Христо Чипев. На сватбата им през 1977 г. свирят два състава – етрополският „Етротон” и пловдивската група на булката, която грабва микрофона и пее на собствената си сватба. Дълги години след това Веселина участва в авторски концерти на етрополския композитор и музикант Николай Христов, както със солови изпълнения, така й в дует с Иван Билев. По-късно двамата пеят заедно в ВГ „Ретротон” и днес все още с радост делят една сцена.
Иван Билев е доайенът на ВГ „ЕтроТоника” с над 50-годишен опит като самодеец и домакин на Клуба на дейците на културата в продължение на 30 години. Той е роден във Варна, но целият му живот преминава в Етрополе. Забележителният му певчески талант не остава незабелязан и още като ученик в прогимназията става солист в ученическия хор на училище „Христо Ясенов” под ръководството на маестро Манол Манолов. След това музикалното Колело на съдбата се завърта на бързи обороти и до днес още не е спряло. За много етрополци той си остава Джани, заради брилянтните му изпълнения на хитовете на Джани Моранди в легендарния състав „Етротон”. Знаково за кариерата му на музикалното поприще е сътрудничеството с Николай Христов, с чиито песни печели не само сърцата на публиката, но и редица национални награди. Най-престижните от тях са „Специална награда за най-добро изпълнение на песен с морска тематика” от Международния фестивал „Море и спомени” във Варна през 2001 г. и Първа награда за песента „Нощ над Петрич” от популярния Фестивал за шлагерна песен „Златен кестен” – Петрич 2002 г.
Някъде по това време музикалните му пътища се преплитат с двете чаровни сестри Даниела Райчинова и Павлина Герчева. Тримата участват в ръководените от Николай Христов вокални групи „Етростил” и „Анонс”, а по-късно и в „Ретротон”. „Моментът, в който излязохме на сцена и запяхме, беше най-вълнуващият в живота ми. Имаме толкова хубави изживявания и запознанства с прекрасни хора по време на фестивалите. Това е най-правилният начин да се разтовариш и да се пренесеш в друг различен свят. Не мислиш за нищо и пееш от душа и сърце”, споделя Даниела. Любовта й към пеенето се предава и на нейния внук Дани, когото води на репетиции и на концерти от 3-годишен и той се превръща в техен талисман. „Ние всички в групата сме семейство. Музиката ни носи радост, младост и много положителни емоции”, допълва сестра й Пипи.
„ЕтроТоника” са атрактивни и като изпълнение, и като визия. Това личи и при останалите участници. Невена Инчовска може да се похвали с живот като на филм. „Преди години, когато Пирин Фест беше много актуален, ме поканиха на прослушване в Унисон при Никола Ваклинов. И…взеха, че ме одобриха! Подписах тригодишен договор и се заредиха турнета, концерти, фестивали…”, разказва Невена. После по стечение на обстоятелствата в смутните „мутренски” времена започва да пее в таверни и ресторанти. Един ден късметът се преобръща и Невена получава предложение от колега музикант да пее в Швейцария, където работи 6 години. Връща се в България заради родителите си и остава в Етрополе. Не може да устои да не пее и до ден днешен продължава, защото: „Това е адреналин, удоволствието да виждаш, че с изпълнението си на сцената доставяш радост и усмивки!”
Десислава Лихарева е под светлината на прожекторите от най-ранно детство. Десетгодишна, тя вече свири на китара и пее с баща си Кирил Лихарев, който по това време ръководи две вокални групи в етрополското читалище – ВГ „Огняна” и ВИГ „Междучасие”. По-късно учи и пиано при професионалиста-музикант и композитор Марин Дицов. Завършила е Музикална школа за художествени ръководители на вокални групи. След дълга пауза отново се връща на сцената, за да блести гласовито и днес в „ЕтроТоника”. Двете с Веселина Павлова експериментират и в друг стил като солисти на рок бандата The Band of Friends с ръководител Иван Котев. „Това усещане, което ти дава музиката, не може да се опише с думи, то може само да се преживее”, казва Десислава.
Симеон Николов няма как да остане незабелязан в редиците на която и да е вокална група – внушителен както на ръст, така и на глас. И той като останалите от „ЕтроТоника” не попада случайно в редиците на формацията, а има своята „лична легенда”. Още от 12-годишен пее във вокалната група на Руското училище в София, където учи, а също така го канят и в групата на Руския културен клуб. Признава, че най-много обича да пее и да се весели с приятели и не случайно е душата на всяка компания.
„Всички ние сме с различни професии, с различни характери и певчески възможности, със собствено самочувствие и често на различно мнение по много въпроси, но въпреки това на сцената успяваме да се обединим и да сме максимално отдадени” – обяснява Веселина Павлова. Голямата ѝ амбиция като ръководител е насочена към разучаване на нови песни, разнообразни по стил. Тази промяна вече се забелязва при участието на ВГ „ЕтроТоника” във всички концертни изяви на читалището. Незабравим спомен и повод за гордост остава изявата им като подгряваща група на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени” на празника на миньора в Етрополе през миналото лято. Две години поред са сред наградените участници на международния фестивал „Фолк Нюанси” в Приморско и Лозенец. Тези успехи ги мотивират да продължат напред, сърцато да работят и да сбъдват мечтите си, но всички са единодушни, че далеч по-ценни от наградите са живите спомени и ярките преживявания с хората от една и съща кръвна група – тези, които носят песента в сърцето.
Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
