Директорът Латинка Иванова – от огняр до сценарист: всичко това за децата на община Етрополе

Латинка Иванова е директор на Детска ясла „Патиланци“ от 2011 г. Тя притежава мултидисциплинарна подготовка: бакалавър медицинска сестра, бакалавър по социални дейности, магистър по управление на здравните грижи, магистър по психология със специализация Психологическо консултиране, магистър по предучилищна педагогика, както и следдипломна квалификация по икономика и мениджмънт. Иванова има учителска правоспособност по предметите от философския цикъл в гимназиален етап и е преминала множество квалификационни обучения, включително по ранно детско развитие, адаптация, първа долекарска помощ и приказкотерапия.

В професионалния си път е била директор на Дома за стари хора – Етрополе. Макар да приема работата с възрастни хора като ценна и смислена, силната емоционална тежест от загубите я връща към истинското ѝ призвание – грижата за децата. Днес Латинка Иванова посвещава енергията и знанията си на каузата да превърне детската ясла в уютна, сигурна и вдъхновяваща среда – малко вълшебно място, в което най-малките жители на Етрополе растат щастливи и обичани.

– Всяка година правите коледен базар. Ще има ли такъв и тази година?

– Да, коледният базар вече е традиция. От три години участваме и на общинския базар и в откриването на Коледното градче. Подготовката започва още през ноември – всички се включват с удоволствие. Родители носят красиви сувенири и домашни сладки, персоналът работи тихо в „Работилницата на Дядо Коледа“, докато децата спят. За нас Коледата е магия – украсяваме сградата и двора с приказни герои, светлини и декоративни сцени. Хората често минават нарочно покрай яслата, за да се порадват. Това е нашият подарък към децата и към града.

– Как успявате да научите толкова малки деца да участват в тържества?

– Истината е, че е трудно – малките деца не осъзнават ролята си, притесняват се от присъствие на публика. Затова единственото тържество с родители е изписването на тригодишните. На юбилеи каним гости – отбелязахме 50– и 55–годишнината, а през 2027 г. предстои 60-ият. Преди 14 години бяхме първите, които организираха тържества на открито и въведоха плавна адаптация с присъствие на родител. И до днес вратите ни са отворени без предупреждение – нямаме от какво да се притесняваме. Колективът работи професионално, а хигиената е отлична.

– Кой пише сценариите за вашите събития?

– Идеята винаги се ражда в моята глава – темата, посланието, настроението. След това обсъждам с педагога първия проект и го разработваме заедно. За мен е важно всяко тържество да е история, която да трогва. Имам щастието да работя с прекрасни педагози и медицински специалисти, които подготвят децата. Рождените дни също са специални празници. Басейните в двора бяха моя идея отпреди десет години: „Ако не можем всички да отидем на море, морето ще дойде при нас.“ Вече имаме няколко много красиви и весели басейнчета със забавни животинки и пързалки, подходящи за възрастта, лодки, миди, по- малки басейни и тези летни дни са едно истинско голямо забавление за децата. Те носят много радост, а и са част от закалителните процедури.

Кукленият ни театър – с ръкавични кукли и измислени от нас сюжети – е наша гордост. Стараем се да създаваме радост и настроение всеки ден чрез разнообразни форми на игри.

– От колко души е Вашият екип?

– По щат сме 19 души, в момента 17 са заети. Винаги съм вярвала, че без сплотен и отдаден екип успех няма. Говорим си много, решаваме проблеми заедно, помагаме си. Винаги съм честна и открита.

Радвам се, че успявам да създам добър екип около себе си, че си вярваме един на друг, че споделяме и си помагаме, че вървим напред към общата ни цел – благополучието на децата.

– Как постигате спокойствието и емоционалния комфорт на децата?

– С много любов и емпатия. Избягваме забрани и наказания. Ако някое дете плаче – прегръщаме го, говорим му, носим го на ръце. Изключително съм чувствителна към темата за адаптацията. Знам колко болезнен може да бъде този период – за детето, родителите и дори за персонала. Затова от години работим с плавен, внимателен подход. Децата имат нужда от сигурност, а сигурността идва от отношението.

– На колко месеца е било най-малкото дете, което сте приемали?

– На 10 месеца – буквално бебе. Не е било единственото. Тази година имаме няколко деца под годинка, други на годинка и два-три месеца. Интересното е, че това действа много положително на по-големите – те проявяват грижа, нежност, толерантност. Стават малки помощници: водят ги за ръчичка, носят им играчки, гушкат ги. Родителите ни имат доверие – знаят, че персоналът се грижи професионално и с обич. До края на престоя си децата придобиват много знания, умения и здравословни навици, навици за хранене, хигиена, самообслужване. Особено се гордеем със здравословното и разнообразно хранене на децата в детската ясла и детска млечна кухня, отговарящо изцяло на нормативната уредба и изискванията за тази възраст. Благодаря на екипа си за цялото търпение, с което обгрижват децата.

– Как успявате да осигурите лично отношение към всяко дете?

– За мен всяко дете е отделен свят – със своя чувствителност, способности и темпо. Личното внимание е основен приоритет. Понякога само един поглед стига, за да разберем как се чувства детето. Дали е изморено, притеснено, гладно, или просто му липсва прегръдка.

Гордея се с това, че при нас децата са спокойни. Ходят с желание, играят, развиват се. Родителите си спомнят с умиление за престоя на децата им в детската ясла. Това е най-голямата награда.

– Кой момент от ежедневието, който Ви трогва най-много?

– Много са, но най-силният е, когато видя дете, което първоначално е плакало всеки ден, да започне да се усмихва, да тича към мен и да казва: „Вижте ме, аз съм тук!“ Тези мигове показват, че трудът ни има смисъл.

Много ме трогва и моментът на изпращане на тригодишните. Техният последен ден в яслата е винаги емоционален – радост, гордост, малко тъга. Хубаво е да знаеш, че си бил първата важна стъпка в техния живот.

– Знае се, че извършвате част от дейностите сами. Как успявате да спестите средства?

– С много личен труд и стриктно управление. От 2021 г. до скоро работех с незает щат за поддръжка и сама изпълнявах ролята на огняр – тежка работа, но спести около 90 000 лв. Семейството ми помагаше, а за по-сложни дейности наемах специалисти по граждански договор. От 2024 г. използвам незает щат за детегледачка, който ще покрия чрез програма на Бюрото по труда – още около 22 000 лв. икономия. Това не влияе на грижата, защото работим по гъвкав график, въведен от мен през 2016 г.

Бюджетът за яслите става ясен едва в средата на годината, затова планирам на база минимален ресурс. Ако средствата се окажат повече, формирам преходен остатък и го влагам в ремонти и подобрения. Оборудвахме и малка работилница – така много дребни ремонти правим сами, а това сплотява екипа. Старая се да ги възнаграждавам и да поддържам подкрепяща среда.

Но не бих могла да постигна всичко сама. Благодарна съм на общинските съветници, на кметовете и общинското ръководство, както и на бизнеса в Етрополе. Тяхната помощ е безценна и ни позволява да осигуряваме още по-добри условия за децата.

– Как виждате бъдещето на Детска ясла „Патиланци“?

– Виждам я като още по-уютно, модерно и сигурно място. Място, в което децата да растат не просто обгрижени, а истински щастливи; персоналът да се чувства уважен и подкрепен; родителите – спокойни и уверени.

Имам много идеи – за разширяване, за нови тематични зони, за обогатяване на обучителните дейности, за съвременни терапии и иновативни методи. Но най-важното е едно: Да запазим духа на нашата ясла – човечността, любовта и магията на детството. Когато сутрин вляза в яслата и чуя смеха, видя протегнатите малки ръчички и усетя тази неподправена детска обич – всичко си струва.

Текст: Сибила Кусева