Волейболът не е просто спорт, а училище за характери

След повече от 30 години ВК „Етрополе“ отново има женски отбор – с треньор, посветен на мисията да върне волейболната слава на града

Текст: СИБИЛА КУСЕВА

От новия сезон ВК „Етрополе“ сформира женски волейболен отбор, който да се състезава във Висшата лига в България. Над 30 години в Етрополе не е имало отбор жени в професионалния волейбол. С нелеката задача да възроди традициите, успехите и духа на етрополския волейбол се заема треньорът Ралица Ботева.

– Разкажете ни, откъде идва любовта Ви към волейбола?

– Любовта ми към волейбола започва още от детските ми години като състезателка към волейболния клуб в родния ми град Етрополе. През 1995 г. завърших Националната спортна академия (НСА) с две специалности – учител по физическо възпитание и спорт и треньор по волейбол. Още в същата есен започнах работа като преподавател по волейбол към ученическа спортна школа в гр. Етрополе, където работих три години, а през следващите две години бях в Общински детски комплекс. След майчинството започнах работа в училище и паралелно с това започнах да тренирам момичета във ВК „Етрополе“ – 13- и 15-годишни, както и девойки младша и старша възраст. Така вече близо три десетилетия съм неразривно свързана с волейбола.

 – Да бъдеш треньор е голяма отговорност – не само обучаваш, но и възпитаваш. Какво Ви мотивира?

– Най-големият стимул за всеки треньор, разбира се, са победите, успехите и медалите. Но мен ме радват и малките неща – блясъкът в очите на децата, когато усвоят даден технически елемент, радостта им след успешна тренировка. Знам, че не всички ще станат национали или ще достигнат елитния спорт, но е важно, че ще умеят да играят волейбол и ще го обичат. За мен е безценно, че са в залата – далеч от телефоните и компютърните игри. Любовта ми към волейбола ме кара да продължавам. Не мога да си представя живота без тренировки и състезания. Без точки и зали.

– Защо решихте да възродите женския професионален отбор по волейбол?

– Женското направление във ВК „Етрополе“ има богата история и множество успехи. През годините нашите състезателки са оставили трайна следа в българския волейбол.
Възраждането на женския отбор е естествена стъпка – за да съхраним традициите, но и за да дадем пример и мотивация на по-малките. Искаме те да знаят, че могат да се развиват тук, в своя град.

– Пред какви предизвикателства е изправен новосформираният отбор?

– Всяко начало е трудно. Женският отбор на ВК „Етрополе“ е все още в самото начало на своя път. Започнахме съвсем скоро, но с огромно желание и ентусиазъм. Предизвикателствата са много – от изграждането на отбора до създаването на необходимата тренировъчна подготовка и превръщането на превръщане на отделните индивидуалности в единен колектив. Конкуренцията в лигата е силна, но атмосферата в нашия тим е вдъхновяваща – момичетата тренират с хъс и вярват в общата ни кауза. Убедена съм, че с постоянство и труд ще положим основите на нещо успешно и дълготрайно, което ще оправдае очакванията и доверието на хората в Етрополе.

– Колко често тренирате и какви цели сте си поставили?

– Тренировките на женския отбор се провеждат три пъти седмично. При възможност през почивните дни се организират контролни срещи с други отбори. Целта ни е да постигнем добро представяне през сезона. Но най-важното е да изградим сплотен и мотивиран отбор, за който всяко предизвикателство е възможност за развитие, а всяка грешка – урок. Очакванията ни са да напълним волейболната зала с дух, енергия и многобройна публика и най-вече – отборът да бъде пример за малките състезатели със своето поведение, отдаденост, борбеност и страст към играта.

– Защо според Вас добри спортисти се отказват от волейбола, особено в пубертета?

– Интересът към волейбола при малките е голям – те са ентусиазирани, любопитни, идват с огромно желание на тренировка. При по-големите се наблюдава една друга тенденция – излизанията, започването на работа или просто мързелът и нищоправенето води до пропускане на тренировки и все по-често – до отказване от спорта. Притеснително е намаляването на възрастовата граница. Преди това се случваше в 11.-12. клас, сега вече в 8.-9. клас. За да се преодолее това, е нужно разбиране от страна на родителите. Тяхната подкрепа е ключова.

– Какво бихте посъветвали родителите?

– Родители, спортът не пречи на вашите деца, той им помага. Тренировките не развалят успеха, не отнемат от времето за учене. Напротив – те правят децата по-организирани, по-дисциплинирани и по-отговорни. Задачата на нас, треньорите, е да ги мотивираме и да им покажем, че усилията днес ще дадат резултат утре, че волейболът е не само спорт, а училище за характери.

– Женският отбор на ВК „Етрополе“ само от етрополки ли е?

– Да, почти всички момичета са възпитанички на ВК „Етрополе“ и са от нашия град. Гледам на тях не просто като на състезателки, а като на мои деца.
През годините съм се стремяла не само да ги науча да играят, но и да изградя у тях морални качества и силен характер.Днес те вече са пораснали – учат, работят, поемат своя път в живота, но отново обличат фланелката на нашия клуб. Сега се държим като приятели, но уважението и доверието между нас са същите – и за това им благодаря от сърце.

– Имали ли сте мач, който е оставил трайна следа в съзнанието Ви?

– Една волейболна среща, въпреки изминалите години, изпъква в съзнанието ми и до днес. Рангът на състезанието беше финали на ученически игри, но всъщност отборите бяха клубни. Полуфиналът беше между ВК „Етрополе“ и „Звезди 94“ (София). Победихме трудно. Точка за точка, до последния миг в трайбека. Но това не беше само победа, а доказателство, че невъзможни и непобедим отбор няма. Търпението, волята и усилията на децата по време на тренировки дадоха резултат. През целия мач залата беше не само спортна площадка, а кълбо от енергия, викове, напрежение и емоции. Сълзите от радост в очите на момичетата и изправената на крака с вдигнати ръце многобройна публика не се забравят.

– Срещате ли подкрепа от страна на ръководството на Община Етрополе и подпомагат ли спорта в града?

– Да, и за това съм изключително благодарна. От свое име, от името на всички състезатели и ръководството на ВК „Етрополе“ благодаря на Община Етрополе и на кмета инж. Владимир Александров за финансовата подкрепа и за отличните условия за тренировъчна и състезателна дейност. Благодаря за грижите, разбирането и доверието, които винаги са ни давали възможност да се развиваме и да продължаваме да пишем историята на волейбола в нашия град.

Медикет-Цех ЕООД облече женския волейболен отбор. „Когато правим добро, то никога не е напразно“ – казва управителят Иван Иванов.