„Братя в огъня“ – за екипната работа, реагирането при кризи и как превенцията в Етрополе намали броя на пожарите

Язовир „Етрополе“ беше най-достъпният водоизточник за гасене на пожари с хеликоптер, а сегашното му състояние ограничава тази възможност. Отговорността е на „Напоителни системи“.

 Да си пожарникар е призвание. Професията изисква непоколебима отдаденост, смелост, добро сърце и устойчивост. Докато много деца мечтаят да се качат на пожарна кола и да станат герои, малцина притежават силата да се изправят пред реалностите, които идват с униформата. Напрежението, изпитанията, човешката трагедия изискват много сила. Главен инспектор Ивайло Диков, началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр. Етрополе, е един от хората с голямо сърце и мъжество. Неговият път е път, осеян с трудности, които той преодолява с постоянство и решителност, и мотивиран от детска мечта. Като малко момче Ивайло често ходел с велосипеда си до Ботевград в пожарната и гледал как чичковците пожарникари тренират, почистват техниката и се подготвят за служба. Молел ги много пъти да го качат на пожарната и да пуснат сирените. А вечер мечтаел за деня, в който ще бъде голям и сам ще управлява този автомобил. Мъжествеността и доброто сърце му помагат да сбъдне детската си мечта.

Днес главен инспектор Диков ръководи екипа си в мисията за спасяването на животи и е въплъщение на героя, който някога е мечтал да бъде.

– Разкажете ни малко повече за себе си.

– Служител съм на МВР от 30 години. Започнал съм като редови пожарникар в районната служба в Ботевград. Там учих задочно в Академията на МВР – тогава се наричаше ВИПОНД на МВР, след което станах офицер в районната служба в Етрополе. Работил съм в сектор „Пожарогасене и спасителна дейност“ в Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на селението“ в София, след което през 2017 г. се върнах отново в районната служба като началник след спечелен конкурс.

– Как се насочихте към тази професия, не Ви ли беше малко страх?

– Разбира се, винаги има страхове. Всеки път, когато реагираме на инцидент, има несигурност. Независимо дали е пожар, наводнение или голяма авария, никога не знаем точно какво ни очаква. Например – има изтичане на газ – има ли хора в опасност? Има ли ранени? Често се налага да действаме бързо, за да прекъснем електричеството, да извършим евакуации и да спасим хора, имущество и животни. Спасяването на животи, защитата на имуществото и материални активи – това е нашата мисия, а тя ни изправя пред непредсказуеми и рискови ситуации.

Наводнения, пожари, покачващи се нива на водата – това са неща, с които се сблъскваме често. За щастие, благодарение на усилената дейност за превенция, значително намалихме броя на пожарите в нашата община. Сега сме доста под критичния праг – както в домовете и предприятията, така и в случаите с горски пожари, пожари на суха трева и храсти.

И все пак, независимо колко подобряваме превенцията, инциденти се случват – и за съжаление много от тях са причинени от човешка небрежност. Ето защо нашата работа продължава, както в реагирането на извънредни ситуации, така и в повишаването на осведомеността на хората, за да помогнем за предотвратяването им.

– Можете ли да дадете конкретни примери за възникване на пожари?

– Да, разбира се. Например, някой хвърля запалена цигара от движещ се автомобил. Вятърът улавя искрата и изведнъж избухва пожар. Друго изненадващо опасно действие е хвърлянето на пластмасова или стъклена бутилка. Когато слънчевата светлина попадне върху тази бутилка с вода под определен ъгъл, получава се лупа, загряване, загряване, пиролизно горене, възпламенява се и започва пожар.

Или пък примерно, когато гражданите почистват своите земеделски площи, нивите, градините, косят тревата или къпини и след това запалват растителните отпадъци, а в това време задухва внезапно вятър и става неконтролируемо горене, унищожават се площи.

Имали сме случаи и на умишлени пожари. Назад в годините, слава Богу, когато се изнасяше дървесина за Гърция – това беше около 2000 г., палеха нарочно в горите за да се унищожи дървесината и след това да бъде обработена и продадена. Сега вече това е минало.

– Как се установява, че един пожар е умишлен и кой е извършителят?

– Установявали сме. На територията на нашата община преди 4 или 5 години заловихме двама подпалвачи на място със съдействието на колегите от полицията и им бяхме съставили актове за административно нарушение. Обикновено, когато имаме такива пожари в сухи треви, храсти или в горите, незабавно уведомяваме колегите от полицията за да ни окажат съдействие, понеже ние нямаме полицейски функции и правомощия за установяване на извършителя и неговото задържане.

– Как преценявате дали трябва да изпратите екип да потуши пожар или да го оставите да загасне от само себе си?

– Никога не оставяме пожара да загасне от само себе си. Има обаче места, до които противопожарната техника не може да достигне – скалисти, гъсто обрасли или много стръмни райони. В такива случаи нашите екипи тръгват пеша, оборудвани с ръчни ранцеви пожарогасители, тупалки и моторни духалки за да потушат пожара на място, често в координация с Горското стопанство в Етрополе и доброволците. Искам да изразя искрената си благодарност на Доброволното формирование към общ. Етрополе за тяхната постоянна подкрепа.

Винаги имаме наблюдатели – горски служители и пожарникари, които следят ситуацията с пожарите дори в тъмната част на денонощието.  След залез слънце обикновено избягваме активно гасене на пожар освен ако няма непосредствена заплаха за хора, сгради и имущество – например, ако пожарът е в борова гора или близо до жилищни сгради или овощни градини. В такива случаи реагираме за да предотвратим щети по имуществото и да не допуснем човешки жертви.

През нощните часове се фокусираме върху наблюдението и ограничаването по периметъра на пожара. Това е така, защото гасенето на пожари на тъмно в горските райони е изключително опасно. Спомням си трагичен инцидент в района на Сливница преди години, където наш колега загуби живота си след като падна от скала в условия на ниска видимост. Димът и тъмнината създават среда с висок риск и ние не предприемаме риск за човешки живот, освен ако в дадена ситуация не е напълно необходимо.

Ако пожарът е с ниска интензивност – например горят само сухи храсти, без да застрашават дървета или конструкции – предприемаме по-наблюдателен подход, като се уверяваме, че няма да се разпространи повече и се стремим да локализираме пожара и последващото му ликвидиране в светлата част на денонощието.

– В какви случаи се налага да търсите съдействие от съседни общини или хеликоптери?

– Изискваме допълнителна подкрепа за справяне с мащабни пожари. Например, в края на ноември и декември 2011 г. имаше няколко големи горски пожара на територията на Правешки връх, селата Брусен, Лопян и Ямна, както и такива, които се разпространиха от Черни Вит в района на Община Етрополе.

Към нас се присъединиха пожарни екипи от съседни общини – Правец, Пирдоп, Ботевград и Мездра. Получихме подкрепа и от горски работници в региона и колеги от Регионалната дирекция в Ловеч, тъй като граничим с райони като Тетевен и Черни Вит. Участваха военни подразделения от Карлово и Сопот, а военен хеликоптер от Крумово проведе пожарогасене от въздуха, използвайки 3000-литров воден балон. Тяхната помощ беше жизненоважна за овладяването на пожарите.

– Притеснява ли ви, че язовир „Етрополе“ е пресъхнал и не се предприемат действия за ремонта му?

– Да, тревожи ни. Язовир „Етрополе“ беше най-достъпният водоизточник за гасене на пожари с хеликоптер, а сегашното му състояние ограничава тази възможност. За щастие, общината е инсталирала редица надземни пожарни хидранти, които са напълно функционални и осигуряват адекватно налягане за пожарогасене. Това е от значителна помощ за нашите пожарогасителни действия.

Въпреки това все още се сблъскваме с трудности в някои райони – особено в Лопян, Брусен, Бойковец и Ямна. Там има малък капацитет на водохващане и времето, необходимо на водата да премине през водоснабдителната мрежа до най-ниските хидранти забавя реакцията ни на тези места и изчакваме да се събере вода във водопроводната мрежа когато нямаме възможност да водоснабдим пожарните автомобили от близка река или дрг открит или закрит водоем. Разбира се водоснабдяваме пожарните автомобили и чрез подвозване на вода с автоцистерни.

– Според вас, има ли начин да се ускорят действията на „Напоителни системи“ по отношение на ремонта на язовира?

– Нашите отговорности, свързани с язовира попадат под Закона за защита при бедствия, който очертава действията които трябва да предприемем за да гарантираме обществената безопасност. Има звено по защита на населението към Регионалната дирекция в София. Съставен е акт за установяване на административно нарушение на „Напоителни системи“ – София област, връчено е наказателно постановление и е потвърдена глобата пред обжалващата инстанция в София, но до настоящия момент не са предприети необходимите мерки от собственика на язовира. В случая това е „Напоителни системи“ – София област. От наша страна, ние сме изпълнили всичките си възможни задължения по закон. В този момент отговорността е на „Напоителни системи“.

Спомням си инцидент – беше или през 2018 г., или през 2019 г., по време на празника на град Етрополе – когато имаше обилни валежи. В продължение на три последователни дни трябваше да използваме голяма мобилна противопожарна помпа и няколко малки такива за да източим водата от язовира до максимално допустимата граница на запълване и да предотвратим преливане на вода. Преливникът вече беше компрометиран и ако водата беше преминала през него можеше да причини сериозни щети надолу по течението. Тази инфраструктура спешно се нуждае от ремонт – преливникът трябва да се бетонира отново, а всички точки за достъп и опорни конструкции трябва да бъдат възстановени.

– Значи този проблем със стената на язовира е известен от доста време?

–  Да, това е известен проблем от години. В миналото колеги от софийското звено ясно бяха заявили, че нивото на водата на преливника никога не трябва да надвишава определена точка – че винаги трябва да се поддържа под максималното ниво. Тази предпазна мярка беше спазвана последователно. Сега обаче ситуацията се влоши, защото тръбата, използвана за контролирано изпускане на вода под язовира е компрометирана.

– Може ли общината да предприеме някакви действия?

– Общината няма законови правомощия или техническа компетентност да извършва ремонти на язовири. Тя не е собственик на водоема. Тази отговорност е на „Напоителни системи“. Община Етрополе е изпълнила всички свои задължения – през годините са изпращани множество официални писма до „Напоителни системи“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор, областния управител на София област и Басейнова дирекция „Дунавски район“. До колкото съм запознат наскоро от Община Етрополе са изпратили поредното писмо до всички инстанции. За съжаление до колкото ми е известно все още няма отговор или извършени конкретни действия от страна на „Напоителни системи“. Ежеседмично проверяваме и контролираме състоянието на язовира за недопускане неговото запълване с водни количества.

 – През последните години водите активна превантивна кампания, призовавате жителите да бъдат по-предпазливи през горещите месеци. Вслушват ли се жителите на община Етрополе в препоръките Ви?

– Да, усилията ни дават резултат. Хората четат, вслушват се в апелите ни и в резултат на това броят на пожарите непрекъснато намалява. Редовно организираме обучения и дни на отворените врати, по време на които жителите научават повече за професията на огнеборците и често срещаните причини за пожари – независимо дали се дължат на човешка небрежност, природни бедствия или технически неизправности. Целта е да се повиши осведомеността и да се насърчат хората да предприемат превантивни мерки както у дома, така и на работното място. По-голямата бдителност в ежедневието може значително да намали рисковете от пожари. И резултатите говорят сами за себе си. Ако гледаме нашите петгодишни статистически отчети е ясно, че инцидентите с пожари намаляват с всяка изминала година по различните видове пожари.

Тревожното обаче е увеличението на инцидентите с катастрофи с моторни превозни средства, особено свързаните с движението по пътищата. Сега обръщаме повече внимание на този аспект. Нашите екипи често подпомагат пожарната служба в Правец, особено на магистрала „Хемус“ в посока Ябланица. Често реагираме на тежки пътнотранспортни произшествия, при които се налага да използваме специализирано оборудване за да разрежем превозните средства и да освободим и извадим пострадалите.

 – Колко човека работят в службата и достатъчни ли са за важната ви мисия?

– 18 човека ни е щата, което е малко. В идеалният случай трябва да имаме четирима пожарникари на смяна, но на практика обикновено са трима. Винаги има някой в ​​отпуск, болен… Всъщност, в екипа на една работна смяна трябва да има поне 5 или 6 служители за да функционира ефективно. Спомням си, когато започнах работа в службата през 90 те години, екипите бяха съставени от 9 пожарникари – достатъчно за да управляват два пожарни автомобила и все пак да поддържат безопасността и сигурността на мястото на инцидента.

Това, което ни помага е силната връзка между колегите и огнеборския дух – ние наистина сме като братя. Когато избухне сериозен пожар дори не е нужно да извикваме допълнително колеги, всички идват без колебание за да помогнат за овладяването на ситуацията възможно най-бързо и ефективно. Благодарение на това чувство за единство, често успяваме да се справим с големи инциденти, преди дори да пристигнат подкрепления от съседните служби.

– Кое е най-ужасното нещо, на което сте били свидетел?

– Най-страшните моменти са когато видите страдащ, крещящ от болка човек в автомобил – или когато човек гори и трябва да го спасим. Болката, паниката, абсолютната безпомощност в тези ситуации… След като някой умира, настъпва тишина. Най-ужасната гледка е, когато страдат деца. Имали сме моменти, в които сме плакали – често. Този вид болка остава с нас завинаги и ни преследва. Това, от което най-много се страхуваме, е неизвестното – да не знаем в какво се впускаме. Но щом пристигнем, намираме силата. Сякаш инстинкта ни взема връх. Често не са необходими думи – само като се погледнем един друг и знаем кой какво да направи. И действаме.

– Имало ли е случай, когато да Ви е било страх и за Вашия живот?

– Не, не си позволяваме да мислим така, то и нямаме време за това. Първият ни инстинкт винаги е да действаме. Имаме поговорка: „Винаги по-силен от огъня.“ Когато другите бягат, ние влизаме в огъня. Няма време за страх. Всъщност основната ни грижа е да стигнем безопасно – да се уверим, че няма да предизвикаме инцидент докато бързаме към мястото на инцидента с виещи сирени и висок адреналин. През това време ние вече се обличаме в пожарозащитните ни костюми и екипа се координира – кой какво ще прави, какво оборудване ще ни е необходимо и какви необходими действия да предприемем. Ако получим предварителна информация например, че може да е избухнала газова бутилка или хора са хванати в капана на огъня и не могат да излязат, мислим какво трябва да направим по най-бързия и безопасен начин – първо, за да спасим тези хора и след това – доколкото е възможно – да защитим имуществото.

– Имало ли е случаи, когато някой иска да стане пожарникар, но психиката му не издържа и се отказва?

– Има много такива случаи. Момчета печелят конкурса – не при нас, но в областта и в Софийската пожарна. Отиват на 6-месечна школа за първоначална професионална подготовка. Там се обучават. И влизат в дежурните смени, започват да дават дежурства и изпадат в уплах при отработване на различните произшествия и след това напускат. Ние казваме: ако те е страх от високото, ако те е страх да гледаш такива гледки, значи не си за тази професия. Отвътре трябва да ти идва.  Не си ли роден за това, ще е трудно на човек…

– С какви видове битови инциденти се сблъсквате най-често?

 – Най-честите причини са непочистени или неправилно поддържани комини, къси съединения в климатични инсталации, както и претоварени електрически мрежи – особено когато хората използват електрически отоплителни уреди като печки. В някои случаи хората инсталират подсилени електрически предпазители, които не може да се изключат, получава се късо съединение и от там възниква пожара.

– Какво ще посъветвате хората?

– Бдителност, внимание и да имат силно чувство за отговорност. Ако видят пожар, трябва незабавно да се обадят на спешния телефон 112 – това е най-важната стъпка. Също така редовно споделяме нашия градски стационарен телефон: 0720 62222. Хората могат да ни се обадят и директно. Когато съобщавате за пожар е важно обаждащия се да посочи какво гори и къде. Понякога човекът може да не е запознат с района – може да преминава оттам – така че всякакъв вид ориентир е полезен. Например, споменаването на близки забележителности като жилищна сграда, хотел, хълм или дори кола край пътя може да ни помогне да локализираме пожара по-бързо. Често, когато гражданите се обадят на телефон 112 оператора ни свързва директно чрез конферентен разговор с обаждащия се за произшествието. Това е особено полезно, защото местните жители обикновено познават добре района и могат да предоставят повече подробности, които ни помагат да реагираме по-ефективно.

Автор: Сибила Кусева