Наши доброволци помагат на Западния отряд на ген. Гурко за овладяването на проходите през Балкана
В месеците на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. участието на нашите предци в подкрепа на руските бойци е историческо. То е особено значимо при преминаването на Балкана в условията на ранната тогава зима. В руските архиви и документи е отбелязано мимиходом и без да му се отдава значение. Дори неведнъж се бъркат и смесват подвизите на войводата Георги Антонов Сюраджиев (Капитански) и на българския лекар в град Етрополе Георги Антонов Цариградски.
Повече е писано за българите-опълченци в боевете при Шипка и Шейново, отколкото за онези незнайни
доброволци, взели участие в преминаването на Балкана
от Западния отряд на руската армия, командван от генерал-адютант Йосиф Владимирович Гурко.
По време на обсадата на Плевен, овладяването на балканските проходи е било жизнено важна задача, защото през тях се е осъществявало снабдяването на Осман паша с хранителни продукти и боеприпаси. Във Врачеш и София са били складирани огромни запаси. Освен това, проходите са осигурявали на Осман паша и свободен път за отстъпление.
Замисълът на Мехмед Али паша, командващ Дунавската армия на султана, е бил, чрез прехвърляне на големи войскови съединения към София и Орханийско (днес община Ботевград) от около 50 000 души, да разкъса обсадата на Плевен и да отслаби натиска върху Сюлейман паша при Шипка. От друга страна, това е щяло да осигури охраната на София и Софийското поле и на подстъпите в Румелия към Одрин. Затова през месец ноември 1877 г. в Орханийско са прехвърлени допълнително 15 табора турски войски под командването на Шакир паша като само в района на Етрополе е имало около 8000 войници – един табор редовна армия и 7 табора мустафхъзи (войски от местните гарнизони). Изпълнението на тази задача е било провалено не само от победата на руските войски при Правец и превземането на Етрополе, но и от безпримерния героизъм на около 2500 българи – доброволци, участващи в разузнавателни, бойни и диверсионни действия в състава на Западния отряд.
Срещу него е корпусът на Шакир паша, дислоциран в района на с. Литаково, – 3000 души, в Етрополе, Саранци и Арабаконак – 20 000 души, в Златица – 6500 души и в София – 8000, и около 10 000, пръснати в различни райони или всичко около 47 000 войници. На проходите по Балкана в Етрополската част на Стара планина турците изграждат солидни отбранителни съоръжения, които да бъдат охранявани с малко сили. Това са връх Шиндарник, Илдъз табия (връх Звездец) и Етрополският проход (към село Стъргел). По северните склонове на Шиндарник, висок 1658 м., са изградени два, а на западните склонове – 4 табии, с по 3 оръдия на всеки. Пред редутите и за връзка с тях са изградени по няколко реда окопи. Илдъз табия е мощно укрепление във вид на звезда, заето от няколко табора и подсилено с 12 крупови оръдия. Срещу тези сили на противника ген. Гурко формира пет колони от Западния отряд. Двете централни колони са под общото командване на ген. Шувалов. Двете леви колони се ръководят от ген. Дандевил, а петата – към село Ябланица, от ген. Клод.
В тези бойни действия
в подкрепа на руските войски се включват много българи
Георги Антонов Сюраджиев (Капитански) и неговите доброволци помагат за изкачването на 4 оръдия от село Лопян на трудно достъпния връх Здравеца. В различни периоди на войната неговата чета наброява от 40 докъм 100 човека. За подвига си той е награден от руското командване с Георгиевски кръст за храброст, Четвърта степен.
Още в средата на ноември 1877 г., по препоръка на Стефан Стамболов и Нестор Марков, в щаба на ген. Гурко за преводач е взет д-р Георги Антонов Цариградски – лекар в турската войска, разположена в Етрополе, откъдето с риск за живота си избягва при руските части. Доктор Цариградски е роден през 1845 г. 23-годишен е приет във Висшето военно-медицинско училище в Цариград, което завършва през 1874 г. Освен български, владеел още 5 езика – турски, арабски, френски, гръцки и руски. Този велик българин удивлява генерал Дандевил с уменията си да организира сънародниците си.
Още с пристигането си в щаба на Гурко д-р Цариградски донесъл много ценни сведения за разполагането и броя на турските войски на Шиндарника и Арабаконашкия проход, за снабдяването им с хляб и др. В местността Въртешка, на малка река работели 3 воденици, които нощем мелели брашно и снабдявали турците. На няколко пъти руските войски правили опити да ги разрушат, но не успели. Затова д-р Цариградски, със знанието на руското командване, взел стотника Георги и още 16 българи от четата на войводата Ильо Марков и на 4 декември 1877 г. през нощта, преминавайки през познати им пътеки, разрушават бента на реката и спират работата на водениците. Възхитен от този героичен подвиг, генерал Гурко разпорежда на Дандевил всички чети и доброволци – българи, на брой около 2500 човека, да преминат под общото командване на д-р Георги Антонов Цариградски.
На 8 декември през нощта,
д-р Цариградски, с 800 доброволци заобикаля
от две страни укрепения турски лагер на Шиндарника и предизвикват паника сред отбраняващите го войници, които се разбягват и вече не контролират Етрополския проход. На 11 декември Дандевил предава на Георги Антонов Цариградски прокламация до българското население, която той прочита пред събралите се етрополци в църквата „Св. Архангел Михаил“. Лекарят произнася и прочувствена реч и местните българи поемат ангажимент да направят и невъзможното, но да помогнат на руските войски да преминат Балкана.
Дандевил възлага на д-р Цариградски за два дни да събере около 2000 българи, които добре облечени и с помощта на волски шейни, лопати и въжета, да прочистят пътя от града към връх Баба и да изкачат там оръдия, боеприпаси и снаряжение на бойците му.
С помощта на Йован Арнаут, Глигор Кафеджи, Димитър Стоянов, Давид Златко и други жители на Етрополе, д-р Цариградски обикаля околните села и събира 12 чифта волски впрягове с шейни и 40 броя биволи със самари, по-голямата част от които осигурява Мишо (Михаил) Вълчев. С тях на 14 декември е организирана група от около 720 доброволци, които тръгват да разчистват прохода от снежните преспи и навявания. На 18 декември д-р Цариградски с целия си отряд от доброволци атакува от две страни Илдъз табия, освобождава от турски плен 6 руски оръдия и принуждава турците да напуснат укрепленията си. В този бой загиват 16 българи, други 47 са ранени, сред които и самият д-р Георги Антонов Цариградски.
Веднага след този успех ген. Гурко съобщава за това на главнокомандващия руската армия Николай Николаевич, който изпраща благодарствена телеграма лично до д-р Георги Цариградски. Заедно с това го награждава и с Георгиевски кръст за храброст, четвърта степен.
Ген. Дандевил е удивен от подвига на българите и в знак на благодарност разцелувал д-р Цариградски. Няколко дни по-късно – на 21 декември, на върха пристига и генерал-адютант Гурко. След като обхожда укрепленията и вижда колко добре са изградени, изразява своята благодарност и признателност към българските бойци, подчертавайки, че с героизма си те са спасили много руски бойци. Величавият подвиг на етрополци е отразен във вестник „Руски инвалид“ от 12 януари 1878 г. – „Благодарете на г-н доктор Цариградски, който спаси нашите 6 оръдия…“. За помощта, която българите оказват на Западния отряд на ген. Гурко, проф. Дойно Дойнов пише: „…Ежедневно по 200 – 300 етрополци отиваха към планината да правят път, да прекарват оръдията и пренасят снаряди, някои от които загинаха от измръзване и не се върнаха от връх Баба“.
В знак на признателност за оказаната помощ на руските войски при зимното преминаване на Балкана и осигуряването на 40 биволи, с които се изтеглени оръдията в планината, ген. Дандевил прави знаменателен подарък на етрополеца чорбаджи Мишо Вълчев – собствената си сребърна табакера с инкрустации.
*Всички дати са по стар стил.
Текст: ПЕТКО ВЕЛИЧКОВ ПЕТКОВ (1943 г. – 2024 г.)
