Трима нови волейболисти подсилват мъжкия тим на ВК „Етрополе“

Николай Герганов, Крисиян Илиев и Станислав Начев – мотивирани и изпълнени с мечти, те обещават силен и вдъхновяващ сезон
СИБИЛА КУСЕВА
Мъжкият отбор на Волейболен клуб „Етрополе“ има три нови попълнения, които вече внасят свежест, още енергия и нови качества в състава. Към тима се присъединиха Николай Герганов (център) от гр. Дряново, разпределителят Крисиян Илиев от гр. Берковица (разпределител) и Станислав Начев от Етрополе – (посрещач).
Общото между тях е едно – любовта към волейбола, която ги съпътства още от детските години. И тримата споделят, че спортът за тях е призвание, отдаденост и начин на живот. Те вече са приети топло от съотборниците си и се чувстват част от „голямото семейство“ на ВК „Етрополе“.
Зададохме им 5 въпроса:
- Представете се с няколко думи…
- Как започна спортната Ви кариера и как са избрахте волейбола?
- Какво Ви подтикна да се включите в мъжкия отбор на ВК „Етрополе“ и как се чувствате като част от екипа?
- Какво Ви предстои оттук нататък и за какво мечтаете?
- Как виждате себе си след 10 години?
НИКОЛАЙ ГЕРГАНОВ
1.Роден съм в град Дряново, от 15 години живея в София със семейството ми.
2.Започнах да тренирам във Волейболна академия „Стойчев–Казийски“ през 2015г., където играх до завършване на училище. Избрах волейбола благодарение на дядо ми – неговата любов към спорта ме запали и мен.
- Това е вторият ми клуб след академията. Играл съм срещу Етрополе и винаги ме впечатляваха нивото на тима и невероятната публика. Познавах част от момчетата и адаптацията ми беше лесна. Чувствам се отлично и вярвам, че това е моето място.
- Предстои ни сезон, в който можем да докажем, че сме най-добрият отбор в първенството. Мечтая да спечелим Висшата лига и купата на Висша лига през този сезон.
- Виждам се като спортен журналист – това уча в момента. Също се надявам да продължа да практикувам любимия ми спорт колкото се може най-дълго време!
КРИСИЯН ИЛИЕВ
- От град Берковица съм. Волейболът за мен е семейна традиция – баща ми, Тони Илиев, който е и първият ми треньор, ме въведе в спорта.
- Първите ми официални стъпки във волейбола направих в Спортен Клуб „Тони спорт”. Там развих основните си умения под ръководството на баща ми (Тони Илиев) и положих основите на моята спортна кариера. През годините съм имал честта да бъда част от няколко значими волейболни клуба в България: „Монтана Волей“, „Берое“, „Локомотив“ (Червен бряг), „Левски София“, „Ботев“ (Ихтиман), „Славия“, гр. София.
- 3. Воден съм от голямо желание за игра и постоянно развитие. Вярвам, че Висшата лига и проектът на „Етрополе“ са идеалната среда, в която мога да предизвикам себе си и да надградя уменията си. Искам да покажа пълния си потенциал и да помогна на отбора да постигне високи резултати. Търся максимално игрово време, за да продължа да се развивам като един от водещите млади играчи. Избрах „Етрополе“ заради амбицията, възможността за развитие и силната мотивация да се докажа на терена.
Чувствам се страхотно! Горд съм да бъда част от мъжкия отбор на ВК „Етрополе“. Останалите състезатели ме приеха много топло и професионално. В отбора цари отлична атмосфера. Благодарен съм за подкрепата, която ми дадоха от първия ден. За мен е чест да играя редом до тези момчета!
- Стартът на сезона е отличен! Две победи от два мача е убедително доказателство за това, че сме работили здраво и имаме потенциал. Оценявам представянето ни като стабилно и много обещаващо. Работим като екип. Успяваме да покажем сплотеност и да следваме тактическите указания. Имаме характер. Дори в трудни моменти, успяваме да обърнем геймовете, което е знак за силен дух. Това е само началото, но тези две победи ни дават голяма увереност да продължим напред. Предстои ни да продължим да работим концентрирано във ВК „Етрополе“. Основната ни цел е да запазим победния си старт, да се развиваме като колектив и да докажем, че заслужаваме място сред лидерите в лигата.
Моята най-голяма мечта е да бъда част от Националния отбор на България и да го представям на големи първенства. Отвъд това, имам силно желание да играя в един от най-силните европейски шампионати – особено много бих искал да играя в Италия.
- След 10 години се виждам като утвърден волейболист с европейски опит. Надявам се по това време да играя в италианската Суперлига (SuperLega) или в друг водещ клуб в чужбина.
СТАНИСЛАВ НАЧЕВ
1.Казвам се Станислав Начев и съм от гр. Етрополе.
- Всичко започна в спортната зала на Етрополе. Бях най-високият сред връстниците си и волейболът естествено ме привлече. Особена благодарност дължа на треньорите си Васил Василев, Ралица Ботева и Мони Дочева – те ме научиха, мотивираха и вярваха в мен. След започването на моята спортна кариера в родния ми град отидох да играя за отбора на ЦСКА. Прекарах няколко години във Волейболен клуб ЦСКА, като играех във всички възрастови гарнитури.
- Върнах се, защото тук е домът ми. Колкото и да е хубаво другаде, нищо не може да замени мястото, където си направил първите си стъпки и си изградил характера си. Върнах се, защото вярвам, че родният клуб има потенциал. Тук започна всичко за мен и сега искам да помогна с опита, който натрупах, за да върнем отбора там, където му е мястото. Смятам, че сме добър колектив, който този сезон ще покаже много и ще се бори за влизане в най-класната лига.
Публиката в Етрополе винаги е била специална – вярна, шумна и вдъхновяваща. Тяхната подкрепа ни дава сила във всеки мач и прави атмосферата в залата неповторима. Етрополе е общност от хора с големи сърца и дух на победители. Чувствам се много добре в отбора. Приеха ме отлично, което ми помогна бързо да се адаптирам. Ние се познаваме с половината от момчетата още отпреди, така че беше лесно да се впиша. Атмосферата е позитивна, има разбирателство и желание за работа. Радвам се, че съм част от този колектив, защото всички сме обединени от една цел – а именно отборът на Етрополе да върви само нагоре.
- Предстои ни един вълнуващ сезон. Целта ни е да се развиваме като отбор, да се борим, да показваме добра игра на всеки мач. Имаме сериозна мотивация и желание да постигнем резултати, които да радват нашата публика.
Мечтая да се развивам като играч и да достигна най-високото ниво във волейбола. Искам да давам максимума си за отбора, да участвам в големи първенства и да съм пример за по-младите състезатели от родния ми град.
- След 10 години се виждам все още свързан с волейбола – като състезател, треньор или наставник. Надявам се да бъда в среда, в която мога да предавам опита си и да помагам на младите таланти да се развиват. Където и да съм, винаги ще имам връзка с родния си град, защото Етрополе е мястото, което ме е изградило и което винаги ще бъде част от мен.



