Когато получих Почетен знак „За граждански принос“ от Етрополе, видях детето, което бях, семейството си, пътят

След грандиозните четири поредни концерта по повод 50-годишния ѝ юбилей в зала „Арена Армеец“, преминали при изключителен интерес и силен обществен отзвук, Софи Маринова още веднъж доказа, че истинският талант не познава времеви граници. Сред множеството аплодисменти и признания обаче, едно отличаване заема особено място в сърцето ѝ – това от родния ѝ град Етрополе.

С решение на Общински съвет – Етрополе Софи Маринова бе удостоена с Почетния знак на Община Етрополе „За граждански принос“, както и с плакет с изображение на Часовниковата кула – символ на признателност, уважение и гордост. Отличието е не само признание за нейния безспорен принос към българската музикална култура, но и за това, че със своя глас, талант и човечност тя прославя Етрополе далеч отвъд границите на България.

В емоционално интервю специално за в.„Етрополе за хората“ Софи Маринова споделя какво означава за нея това признание, връща се към детските си спомени, разказва за сбъднатите мечти и говори откровено за хората и връзките, които правят родния ѝ град толкова специален – включително и за кмета на община Етрополе.

– Вие бяхте отличена от ОбС-Етрополе и кмета с Почетен знак „За граждански принос“. Какво означава за Вас тази награда?

– Това е отличие, което не може да се измери само с думи. Когато родният ти град те разпознае и застане зад теб, усещането е дълбоко лично. Етрополе е началото ми и приемам тази чест със смирение и благодарност.

– Тази награда идва след грандиозните Ви концерти в „Арена София“. Кое признание Ви развълнува повече – това на публиката или това на родния град?

– Публиката е моята ежедневна подкрепа. Родният град е онова тихо „Вярваме ти“, което остава завинаги.

– Каква беше първата Ви мисъл, когато председателят на ОбС г-жа Боряна Кремидска Ви връчи отличието?

– Видях детето, което някога бях. Семейството си. Пътят, който невинаги беше лесен. Почувствах благодарност и едно дълбоко спокойствие.

– Получавали ли сте някакви отличия преди това от Община Етрополе?

– Не. Това е първото такова признание за мен и затова го нося с особена отговорност.

– Смятате ли, че този дух на обединение се вижда и в управлението на град Етрополе в лицето на кмета инж. Владимир Александров?

– Когато има уважение и откритост, хората го усещат. Такива жестове са важни – те дават надежда. Радвам се, че за него жителите на община Етрополе са равни и е еднакво справедлив към хората, което се оценява от всички ни.

-Кое от Етрополе Ви изгради като личност и като артист?

– Хората и близостта между тях. Тук се научих да бъда искрена, да уважавам труда и да помня откъде съм тръгнала.

– Има ли детски спомен, който и днес Ви дава сила?

– Да. Миговете, в които пеех просто от радост, без страх и без очакване. Към тази чистота се връщам и днес.

– Усещате ли, че чрез музиката си свързвате и обединявате хората?

– Да. Музиката ми винаги е била за всички. Тя не задава въпроси, не дели – тя прегръща.

– Какво бихте искали етрополци да знаят за Вас, нещо, което рядко споделяте?

– Да знаят, че мисля за този град повече, отколкото го показвам. И че винаги го нося със себе си.

– Какво послание бихте отправили към родния си град днес?

– Да не губят вяра. Да бъдат заедно. Защото когато има обич, има и сила.

– Има ли шанс да видим съвместна Ваша изява със звездата Лили Иванова?

– Лили Иванова е легенда и част от детските ми мечти. Предстои ни благотворителен концерт, за което съм дълбоко благодарна. Това не е просто покана – това е чест и жест, който носи смисъл и остава в сърцето.

– Какво е чувството да сбъднеш детската си мечта?

– То носи радост, но и отговорност. Напомня ти защо си тръгнал по този път.

– Какво е за Вас Етрополе?

– Мястото, където започнах. Домът, към който винаги се връщам – тихо и с любов.

Интервю на: Сибила Кусева