Етрополката превръща изкуството в терапия и кауза в подкрепа на децата със специални потребности
Етрополката Ралица Чикова е самоук майстор на квилинг-изкуство, което все още рядко се среща в България. Оригиналните ѝ картини от цветна хартия се изработват с помощта на специален инструмент, наподобяващ плетенето на една кука, за да се получи „хартиен филигран“. Всяка творба има своята индивидуалност и носи особена енергия, която се усеща със сърцето.
Квилингът става любимо занимание, но и спасение за младата жена, защото е свързан с каузата на майките с деца с увреждания, каквато е и Ралица. Цели петнадесет години ежедневните грижи за големия ѝ син Ивайло, който е с тежка форма на аутизъм, не позволяват на Ралица да работи извън дома си, въпреки, че има бакалавърска степен по международни икономически отношения и магистратура по управление на проекти. Притисната от обстоятелствата, започва да търси начини да запълва малкото си лично време с нещо, което ще ѝ носи радост и в същото време ще е от полза и за други хора. Още от малка рисува добре, но никога не е гледала сериозно на тази си дарба. „Започнах да се занимавам с квилинг през 2020 г., когато се създаде фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждания“. Доста е трудоемко и трудно се намират материали. От над 220 000 човека в групата, аз съм единствената, която прави квилинг“ – споделя майсторката. – „Първата ми картина беше за момиченце с бална рокля, след това правих Малкия принц, различни животни, зодиакалните знаци и т.н. Хората се свързват с мен и си поръчват персонален подарък с името на получателя или с елементи, свързани с професията и хобито му“.
Преди да започнеш да правиш една творба, първо трябва да си я представиш и да я нарисуваш. Едва след това започва същинската работа по навиване на хартиените спирали и залепването им, за да им придадеш желаната форма. Освен създаването на нещо красиво, е важно и да изпитваш удоволствие от това занимание. „Квилингът много ме успокоява. Никога не съм искала да купуват от мен картини, защото ме съжаляват. Искам да ги харесват. Не бих ги превърнала в печалбарство на гърба на сина ми“, категорична е младата майка. Най-търсени се оказват картините по повод раждане на бебе, както и лични послания за лекари и учители. Изключително популярни са коледните квилинг късметчета, поръчките за които достигат до 1000 броя. Някои от картините на етрополката вече са отпътували за Австралия, Съединените щати, Германия.
В момента Ралица съчетава ангажимента си на личен асиситент на своя син Ивайло с работата си като трудотерапевт в Центъра за социална рехабилитация и интеграция – Етрополе. Това става възможно, след като започва да води сина си в Дневен център в Ботевград, където за младежа се грижат специалисти и преминава индивидуална форма на обучение. „Повечето работодатели смятат, че щом имаш дете с увреждания, значи често ще отсътваш и не се съгласяват да те наемат дори на четири часа, както мога аз. Изключително съм благодарна на управителя на ЦСРИ г-жа Валя Герчева, че ми се довери и ми подаде ръка, за да работя това, което ми носи истинско удовлетворение“, споделя Ралица. С децата в центъра изработват различни неща с подръчни материали – хартия, картон, чашки, сламки и др. Творческата дейност им дава възможност да разкрият и разгърнат своя потенциал и да натрупат различни практически и социални умения. Голямо предимство за Ралица е и натрупания личен опит: „Чувствам се полезна с тази работа, защото знам какво е да няма кой да се позанимава с детето ти поне за половин час.“
Ежедневието на младата жена не е никак леко. Денят ѝ започва в 5 часа, а грижите им със съпруга ѝ за 16-годишния Ивайло са като за съвсем малко дете – къпане, хранене, обличане. Всеки ден пътува до Ботевград, за да го остави в Центъра, връща се в Етрополе за четиричасов работен ден в ЦСРИ, после пак пътува до Ботевград и обратно, за да се приберат вкъщи. Квилингът е нейният отдушник, за да се справя по-добре с предизвикателствата на битието. „Когато започна да работя, се вглъбявам, откъсвам се от ежедневието, пренасям се в друг свят и забравям проблемите“. Забелязва, че все повече хора търсят ръчно изработени неща, въпреки че според майсторката този вид труд не е достатъчно оценен в България. Ако има достатъчно налични картини, смята през юни да се включи в Алеята на занаятите, организирана от Община Етрополе.
Понякога в заниманията с квилинг Ралица включва както големия си син Ивайло, така и по-малкия, за когото разказва: „Велизар е ученик в 5 клас. Учи в математическа паралелка и е отличник. Той също рисува добре и се справя страхотно с квилинга. Има много добро сърце и много помага на брат си.“ С голямо вълнение майката говори и за огромната подкрепа, която получава от съпруга си Веселин: „От самото начало си поделяме грижите за децата поравно. В много семейства, които имат дете с увреждане, единият се предава и в повечето случаи това е бащата, който си плюе на петите. Моят съпруг е точно обратното – от самото начало до ден днешен винаги е рамо до рамо с мен.“
Мечтата на Ралица е най-вече да е здрава, за да може да си гледа децата. Занапред етрополката възнамерява да продължи да твори изящните си картини и да се усъвършенства в още по-сложни изработки.
Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА
