Семейната работилничка на Ваня Иванова превръща дървото, преждата и идеите в уникални изделия с душа – далеч от масовото производство

В епоха, в която масовото производство често доминира, занаятчията е бастион на индивидуалността и креативността със своя личен почерк във всяко произведение, което създава. В пътешествието на изследване на света на местните занаятчии, участвали в коледния базар в Етрополе, откриваме неповторимия свят на Ваня Иванова, в който уникалната връзка между майстора и продукта превръща ежедневните предмети в произведения на изкуството, изпълнени с характер и значение.

– Разкажете ни за себе си. Какво Ви вдъхнови да посветите част от себе си на занаятчийството?

– Родена съм родена в Етрополе, но от 25 години живея в София. По професия съм козметик и имам малко студио в града. Марката „Ръчкосръчковци“ се появи през 2016 година. А как изобщо се стигна до това – всъщност историята е доста забавна.

Всичко започна от един ремонт на студиото, за който реших да си направя закачалка сама. Бях решила да предлагам в предверието на студиото арт изделия, както изработени от майка ми, така и от познати. След отварянето на обновеното студио една приятелка дойде и толкова хареса закачалката, че не се отказа, докато не я свалих от стената, за да ѝ я дам. Така се наложи да си направя нова, която също заради желаещи да я имат, се наложи да сваля. След това реших освен тази, която ми липсваше, да направя още една-две, за да има за такива ситуации. И така, една по една се започна. Започнах да експериментирам и с други неща, като стенни отварачки за капачки, къщички за птици и каквото още ми хрумнеше във времето.

Тук трябва да отбележа, че „Ръчкосръчковци“ всъщност е семейна работилничка за малко на брой, единични артикули. Рядко повтаряме нещо, може би единствено ръчно изплетените изделия, на които майка ми е майстор (истината е, че тя цял живот е плела, просто ѝ разширих малко кръга от клиенти).

Ние с баща ми сме в тандем при изработката на дървени изделия. Има машини, към които все още изпитвам респект и предпочитам той да се справя с тях.

Тази година за първи път пробвам да работя с керамични и циментови смеси и доста ми хареса. Месеци наред пазарувах всякакви помощни материали (шаблони, молдове, боички, четки), експериментирах и гледах клипчета, за да мога да се справя.

Имаме си и нов член на екипа. Това е племенницата ми, която тази година изпъкна с камъчетата – магнити и картичките, които рисува. Тя е надарена с умението да рисува (в което аз не съм силна ), така че я привлякох към идеята да покажем и нейния талант.

Ако мога да обобщя накратко – всеки има някакъв талант, просто в нашето семейство сме се събрали повече.

– Кои са най-ранните ви спомени от работата с ръцете Ви? Кога за първи път осъзнахте, че имате страст към занаятите?

– Истината е, че не помня, но вероятно винаги съм правила нещо с ръцете си, просто чак сега е дошъл момента да се покажа. Учила съм в ТДЛП „Тодор Пеев“, с профил „Вътрешна архитектура“. Мисля, че това е изиграло много важна роля, за това да правя много от нещата сега. Но по онова време, така и не събрах смелост да продължа да уча в тази посока. Сега се занимавам с дизайн, но само любителски, за собствено забавление или в помощ на приятели. Но определено архитектурата ми даде уменията и виждането извън рамката. Сама си правя ремонтите и вероятно ученето тогава ми е дало свободата и умението да имам по-разчупеното виждане за нещата.

Страстта към творческия процес идва със самото творене. Започнеш ли, те повлича. Започваш да търсиш, да експериментираш, да развиваш въображението си. В творенето няма правила, нито ограничения, там е мястото, където влагаш себе си и собствената си визия. Това е най-ценното!

– Има ли някакви специфични материали или инструменти, които предпочитате да използвате?

– Фаворит за мен си остава дървото. Извън „Ръчкосръчковци“ и основната ми работа, най-любимото ми занимание през последните години са ремонтите. Преправям стари мебели, купувам нови, но ги преправям, така че да си станат „мои“. Често, когато ми трябва определен размер мебел, си я правим сами с баща ми. Общо взето да си творец е една вселена, в която определено хаосът заема доста голяма част. Не мога да си избера едно нещо и да правя само него. Винаги имам поне още две, три идеи, които се въртят в ума ми. Но със сигурност знам едно нещо за себе си – не обичам масовите неща. Мебели, мода, актуални тенденции в това или онова – винаги съм бягала от това. А относно инструменти – не се ограничавам, постоянно експериментирам. 

– Как измисляте дизайна на Вашите изделия?

– В повечето случаи е нещо, което ти хрумва обикновено късно вечер, и, ако имаш енергията да го запомниш до сутринта, просто го пробваш. Ако ти хареса – продължаваш. Ако не – изхвърляш и чакаш следващия порив. Вдъхновение може да намериш във всичко наоколо. Можеш да видиш нещо готово, което ти се струва някак недовършено, или пък да ти хареса някаква част от нещо и да си го представиш като част от нещо съвсем различно… Безкрайни са вариантите. Мисля, че е е просто начин на мислене и виждане на света.

Много пъти с майка ми сме имали идея и тя е плела и разплитала, докато не уцели, това, което съм се опитала да обясня като идея.И с всяко изделие e така, докато не си кажем: „Това изглежда добре“.

Да не забравяме и че живеем в дигитален свят. Винаги има шанс да попаднеш на интересен модел и да си кажеш: „Това изглежда супер, трябва да пробвам да го направя по мой начин“. 

– Как успявате да развивате собствен разпознаваем стил?

– Аз лично не мога да определя с какво точно се отличаваме от други подобни артикули на пазара, но има хора, които твърдят, че се различаваме. Често чувам, че не са попадали на такъв артикул, така че вероятно се отличаваме с нещо.

– Коя е най-възнаграждаващата част от това да си занаятчия?

– Да си себе си! Творците обикновено влагат себе си в работата си. Своя мироглед, своята визия за света, своите чувства и мисли. Възможността да се вложиш в нещо и то да зарадва някой друг. Това е наградата – да видиш,че и някой друг има твоето виждане и ценностна система.

– Кои са някои от най-големите предизвикателства, пред които са изправени занаятчиите днес?

– Да изпъкнат на фона на масовите продукти, които са на много достъпни цени и да намерят хора, които да ценят времето, труда, идеята и продукта, който изработват.

За съжаление, има и „творци“ между творците, които виждат просто ниша да изкарат някой допълнителен лев. Взимат да кажем готов евтин продукт, лепват етикет със собствено лого и препродават с голяма надценка. Наскоро имаше разискване точно по тази тема в една група, по повод вече сериозно навлезлите „Базари на изкуствата“ в София. Така че, темата е дълга и с много лица.

– Как се надявате да продължите да се развивате като занаятчия през следващите години?

– Истината е, че правим много малки количества, и ги излагам само в студиото си. Така че, реално сме достъпни за много малко хора. Три години вече участваме и в Коледния базар на Етрополе, а тази година ни предложиха и да сме част от магазинчето „МиаАртКът“ (много благодарим за интереса и отношението им) в Етрополе, където вече може да намерите наши артикули.

Извън това имам големи и малки идеи. За големите – не знам дали ще порасна, но определено ми се иска някой ден да имам този шанс. Малката е по-достъпна – да помисля сериозно и да отоворя ателие. На първо място, защото вече не ми се живее в София, и на второ, защото мисля че все още липсват такива места в малките градове. За съжаление не е толкова лесно. Изисква финанси и доза риск. Но ще видим. Имам проекта в главата си, да се надявам че времето ще доизчисти подробностите и възможностите. Голямата засега си остава в графа „мечти“, но никой не знае какво го чака. Така че, кой знае!

Автор: ГАЛЯ БОНЧЕВА