По мое предложение кръстихме връх на град Етрополе на ледения континент
Проф. Христо Пимпирев е учен и полярен изследовател, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 г. и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт от 1993 г. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. По образование е геолог и всичките му практики преминават в Елаците-Мед. Още оттогава гр. Етрополе заема специално място в сърцето му и години по-късно той кръщава на името на града връх в Антарктида. Именно поради тази причина избира и гр. Етрополе за представяне на новата си книга „Антарктическият стопаджия“. Проф. Пимпирев гостува на етрополската публика заедно със съавтора на книгата си Иглика Трифонова по покана на кмета на община Етрополе инж. Владимир Александров.
Елитът на геологията е съсредоточен в Елаците-Мед
– Проф. Пимпирев, защо избрахте именно Етрополе за представянето на новата Ви книга „Антарктическият стопаджия“?
– Аз преди всичко съм професор по геология в Софийския университет и именно в гр. Етрополе минаваха всичките ми практики, тъй като елитът на геологията е съсредоточен към Елаците-Мед. За мен беше чест и удоволствие да приема поканата, когато ми се обади кметът инж. Владимир Александров.
– Имате ли някой мил спомен, свързан с Етрополе?
Да, и той е свързан с Елаците-Мед. В Националния исторически музей има специална голяма зала, посветена на Антарктида, и един пингвин, изработен от известния скулптор Велислав Минеков. Той фактически е негов, но трябваше блок, върху който да стъпи и да стане монолитна композиция. Дойдохме специално в Елаците-Мед, говорихме с проф. Цоло Вутов и взехме оттук блока за статуята. Така че Елаците-Мед и Етрополе присъстват в Националния исторически музей, в залата „Антарктида“.
– Скоро се завърнахте от 32-та българска експедиция на Антарктида. Защо е важно България да е част от ледения континент?
Направихме много в Антарктида за тези повече от 30 години. В момента има 10 души на Българската научноизследователскаполярна база „Свети Климент Охридски“. Геолозите ни откриха злато, има и много мед в нашия район. Той е продължение на английската рудоносна верига, която минава там, където е българската база.
Нека не забравяме, че полезните изкопаеми не са неизчерпаеми, те не се възобновяват и свършат ли се, не се образуват наново. Антарктида е континент, богат на много полезни изкопаеми. Светът ще се нуждае винаги от полезни изкопаеми, тъй като във всяка една батерийка има жичка мед. Ако не добиваме медта от земята, трябва да си хвърлим мобилните телефони, не може да направим нито един акумулатор на електрическите автомобили и ще трябва да се върнем да караме каляски и конски каруци.
Без полезните изкопаеми не може да осъществим нашите мечти, да стигнем и до планетата Марс, за където има проекти. Така че, ако искаме да имаме напредък, трябва да добиваме полезни изкопаеми. До 2048 г. има мораториум за експлоатацията на тези ресурси, но когато падне мораториумът, ние българите вече сме били там, знаем какво има и ще имаме думата и правата. Неслучайно всички велики сили са там, в Антарктида, и харчат стотици милиони всяка година, за да бъдат там целогодишно.
Ако не добиваме мед, ще трябва да върнем конските каруци
– Вие казахте, че има подписан мораториум за експлоатация на природните богатства на Антарктида. Означава ли това, че все още не е ясно на кои точно държави ще принадлежат те?
Има мораториум, който забранява експлоатацията, но не и изследването на тези природни ресурси. След 20 години ще седнем с тези държави, които сме там. Но ние ще имаме глас, ще участваме в това разпределение.
– Разкажете за някои по-интересни находки, на които сте попадали на Антарктида?
– Там всичко е интересно, защото това е най-късно откритият континент – преди малко повече от 200 години е открит. Новият свят е открит преди повече от 500 години. Така че, когато Колумб е откривал Америка като представител на великата испанска империя, ние сме били в пределите на Османската империя. А сега сме заедно с тях на Антарктида и сме съседи на остров Ливингстън. Не може да не сме горди. Това, че български научно-изследователски кораб тръгва от Варна и стига до Антарктида, където са корабите на всички велики държави и нашите моряци, капитани се справят отлично, не по-лошо от останалите, показва много. Досега български научно-изследователски кораб не беше излизал от Черно море. Вече втори полярен сезон български кораб стига до Антарктида. И нека да говорят за българския кораб, че отива и прави научни изследвания, че строи научно-изследователски бази на Антарктида, а не че е хванат примерно с половин тон кокаин, каквито новини чуваме.
– Има ли тайна на Антарктида, която искате да разгадаете и още не сте успял?
Има много тайни в Антарктида и какви ли не неща се говорят. Примерно, че има скрити германски подводници от Втората световна война в заливите, че има цели бази, които са под две-трикилометровия лед, който е във вътрешността на континента. Но досега нищо не е намерено.
– Вие срещали ли сте НЛО, защото имаше и такива информации?
НЛО не сме срещали, но там има южни сияния, което е природно явление. По време на последната ни, 32-ра експедиция, нашата геоложка група, която изследваше в отдалечен район рудоносната перспективност на едни скали, се натъкна на останки на самолет, който от дълго време е в неизвестност. Установи се, че този самолет е разбилият се преди близо 50 години изследователски самолет „Локхийд Нептун“ с 13 души на борда. Изпратеният тогава хеликоптер с трима души да търси останките от „Локхийд Нептун“ също се разбива и всички загиват. Ние намерихме тези останки, което предизвика в аржентинската преса небивал интерес. Обади ни се лично министърът на отбраната на Аржентина, за да благодари за това наше откритие. Така че, Антарктида крие всякакви загадки.
На връщане корабът ни спря в Комодоро Ривадавия. В България може би едва 5-6 хиляди души знаят какво е това – 200-хиляден град, в който се намира най-голямата българска диаспора в Аржентина. Там живеят потомци на 2000 българи. Посрещнаха ни като герои. Корабът акустира на пристанището. Два дни го разглеждаха. Автобуси прииждаха от цялата провинция Чубут, разглеждаха кораба и се удивляваха на това, което виждат. Направихме такава реклама на България, каквато нито един политик не може да направи.
– Във Ваши интервюта сте казвали, че в Антарктида има още една държава – България…
Да, ние там сме държава.
– На Антарктида има връх, който се казва „Етрополе“. Има ли връзка с гр. Етрополе?
Има, разбира се. Как да няма?! Кръстен е именно на град Етрополе, защото както Ви казах, този град е много близък до сърцето ми, тъй като тук като геолог съм идвал многократно. Имаше официално определена комисия от Министерство на външните работи, която включва директора на международно-правния отдел на МВнР, моя милост, математика Любомир Иванов и фактически тази комисия избира, ако има ненаименуван географски обект, и го кръщава.
– Но е по Ваше предложение?
Да. Връх „Етрополе“ на Антарктида. Има указ на президента и след това наименованието бе одобрено от международната Комисия по географските наименования. Тя проверява дали няма друго такова наименование преди това. В случая никой нямаше и така успях да пренеса Етрополе на Антарктида.
– За какво мечтаете?
Аз постигнах една от мечтите си за Антарктида – да има цяло българско селище. Имаме на брега индустриална зона – складови помещения, работилници. Имаме историческа част на града, където е първата останала здрава постройка, част от културно-историческото наследство на Антарктида. Това е „Куцото куче“ – така се казва и в международните карти и книги. Там е и параклисът ни „Свети Йоан Рилски“. И разбира се, там е и науката –това е новата ни научно-изследователска лаборатория, там сме поставили и паметника на кирилицата. И отделно има част в града, където са жилищните постройки. Така че, си имаме един град, който тепърва ще приютява много българи, които ще работят, нашите деца ще работят там, децата на нашите деца и техните деца, защото ние там строим за ХХІІ век. Там е нова България.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
