Последната експедиция беше една от най-мащабните, защото беше открита новата българска научна лаборатория на континента
– Професоре, как се стигна до идеята знамето на Етрополе да бъде поставено на едноименния връх в Антарктида?
– Етрополе е възрожденски град с традиции и с много хора, свързани с миннодобивната индустрия, която допринася за просперитета на страната. Затова ние, българските полярници, решихме да кръстим един от красивите върхове в Антарктида на този наш балкански град. Така Етрополе вече не е само град в България – той присъства и на картите на света и на Антарктида.
България изследва ледения континент повече от 30 години и има международното право да предлага имена за неназовани географски обекти. Предложенията се разглеждат от специална комисия към Министерството на външните работи и Българския антарктически институт. След одобрение те се изпращат до международната комисия за географски наименования на Антарктика, базирана в Австралия. Там се утвърждават официално и впоследствие се включват в картите на континента.
– Неведнъж сте казвали, че носите Етрополе в сърцето си и обичате този град. С какво са свързани най-хубавите Ви спомени с Етрополе?
– Аз съм геолог и със студентите често провеждахме практики по геология в „Елаците-Мед“ и в района. В Етрополе скалните разкрития са изключително интересни и разказват историята на Земята. Голяма част от живота ми е свързана с този край и за мен Етрополе остава красив град с топли и гостоприемни хора. Да, наистина нося частица от Етрополе в сърцето си. Тази връзка е свързана и с „Елаците-Мед“.
– Разкажете ни за новостите от 34-тата национална Антарктическа експедиция?
– Последната експедиция беше една от най-мащабните, защото беше открита новата българска научна лаборатория на континента. Тя е с площ около 400 кв. м и е оборудвана по най-съвременни стандарти. Разполага със специализирани лаборатории за науки за Земята, биологични изследвания и обща лаборатория за съвместна работа. Всички чуждестранни учени, които посетиха базата и работиха там, бяха впечатлени от условията. Някои дори шеговито казваха, че биха искали да „заемат“ лабораторията, защото в техните страни нямат подобна инфраструктура.
По време на експедицията работихме с учени от много държави – Колумбия, Еквадор, Германия, Румъния, САЩ, Португалия… България вече е страна, която има голям опит в изследването на Антарктида и много много нации се обръщат към нас, за да работят с нас и да им предадем нашия опит.
Имахме и две специалистки по морска геология от Гърция, които направиха гмуркане при температура на водата около 0 градуса, за да изследват екологичното разнообразие на дъното на Южния залив. Работиха също учени по морска биология от университета в Котор, Черна гора.
Съвместно с учени от института по метеорология в Обединените арабски емирства изградихме лаборатория за метеорологични и сеизмологични изследвания. Това всъщност е първата научна лаборатория на държава от Персийския залив на Антарктида.
Ние сме една много уважавана държава, която е твърдо на картата на Антарктида и на морските и океанските изследвания. Нашият кораб е научно-изследователски и изследваме и световния океан, който е един от най-слабо изследваните части на планетата.
– Може ли да очакваме скоро и нови научни открития?
– Разбира се. Новата лаборатория създава отлични условия за работа както на българските учени, така и на международните екипи, които работят с нас. Убеден съм, че резултатите от тези изследвания ще бъдат значими за цялото човечество.
Надявам се дори, че някой ден именно от българските изследвания в Антарктида може да се появи и нобелов лауреат – нещо, което досега липсва в историята на нашата страна.
– Наблюдавате ли засилване на интереса към Антарктида през последните години?
– Определено. Засилва се интересът и сред младите хора и средната възраст на участниците в експедициите вече е около 40–45 години. Все повече млади учени се включват в полярните изследвания.
Това ме радва, защото означава, че България има бъдеще в тази научна област. Все повече хора у нас осъзнават, че изследванията в Антарктида не са просто приключение, а работа с огромно значение за бъдещето на цялото човечество.
Автор: Сибила Кусева
