Една от причините за природните бедствия, включително и за последното наводнение в Етрополе, е изсичането на горите
Проф. д-р Петър Берон е политик, обществен деятел, зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 1000 пещери и откривател на нови животински видове.
Работил е като биолог в Института по зоология към БАН. Бил е директор на Националния природонаучен музей при БАН от 1993 до 2005 г., в момента продължава научната си дейност там.
Берон е един от основателите на сдружение „Екогласност“. Секретар е на СДС от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Народен представител е в VII Велико народно събрание и 40-то Народно събрание, в което е избран за заместник-председател.
Участвал е във възстановяването на организираното пещерно движение в България. Пътувал е в повече от 90 страни, работил е в Нигерия. Изкачва множество върхове в Андите, Хималаите, Алпите, Килиманджаро и др. Участва в спускането в една от най-дълбоките пропасти в света – Берже във Франция, през 1969 г. Богатият му, наситен със събития житейски опит, е описан в над 40 негови книги.
– Г-н Берон, по покана на „Клуб на миньора и минното дело” имахте среща с граждани на Етрополе. Посещавали ли сте преди града и по какъв повод?
– Посещавал съм Етрополе преди много години в предизборни кампании за президент и за 40-то Народно събрание, когато бях кандидат от Софийска област. Идвал съм в района и като депутат. Добър мой познат е Тодор Тодоров, председател на Пещерен клуб „Мрак“.
– Вие сте човек с разностранни интереси. С какво се занимавате сега?
– Продължавам своята научна дейност в Природонаучния музей на БАН. Преди 60 години започнах работа в музея, като в продължение на 11 години бях негов директор.
На стари години колегите в музея ме направиха доктор на биологичните науки и професор емеритус (почетен професор). Такива звания въобще не са ми нужни. Аз съм на 83 години и за мен това няма никакво значение. Сега поддържам своята голяма колекция в музея. Издавам също и научни монографии. Всеки божи ден работя по 10 часа на компютъра. Пиша си книгите и нови етикети на експонатите в музея. Всичко трябва да бъде в такъв изряден вид, че младите колеги, които ще поемат работата след мен, да могат да се справят. В продължение на 13 години всеки следобед аз работя безвъзмездно в музея. Описвам нови видове и систематизирам колекцията си, което трябва да ги направя, докато съм на този свят.
– От кога е тази страст към зоологията?
– През 1951 г., когато бях на 11 г., чух по радиото, че в Пионерския дворец, в бившата Семинария, са направили кръжок по зоология. Без да знаят моите родители отидох в двореца и попаднах в терариума с насекомите, след което си казах: „Тук съм“. Така продължавам и до днес.
– Постигнали сте значителни успехи в научната си дейност. Колко нови животински вида сте открили?
– Открил съм 101 животински вида, които са кръстени на мое име – „Бероний“. Описал съм стотици пещерни животни от посетените от мен 90 страни от цял свят. Изучавал съм пещерната и животинска фауна на много страни. Издал съм книгите „Пещерната фауна на България“ и „Високопланинската фауна на България“ на английски език. В Гърция публикувах „Пещерната фауна на Гърция“. Продължавам да пътувам с научна цел. Преди 2 години бях на пещерна експедиция в Лаос и научна експедиция във Виетнам, където ни поканиха виетнамски колеги. Те финансираха цялото ни пребиваване в страната, тъй като имаха специален интерес да се изучат някои групи животни. Това бе третото ми посещение там. През 1988/89 г. водих първата чуждестранна пещерна експедиция. Сега продължавам да работя по нови научни книги.
– В началото на демократичните промени участвахте активно в политическия живот. С кого се работи по-лесно – с хората или с буболечките?
– Разбира се, с буболечките. С хората е необходимо голямо търпение и човек трябва да е подготвен за всякакви изненади. Аз не се водя политик, а зоолог, въпреки че през 1988 г. влязох в „Екогласност“ и се наложи да се занимавам с политика за известно време.
– Като споменахте „Екогласност“, как си обяснявате зачестилите природни бедствия?
– Една от причините за природните бедствия, включително и за последното наводнение в Етрополе, е изсичането на горите, което се наблюдава в цял свят. Например тропическите гори поголовно се изсичат. Всичко това се прави за пари, а борбата за противодействие е много трудна. Това определено влияе на изменението на климата. Не трябва да се допуска също непочистването и затлачването на речните корита. Всичко това влияе на изместването на температурния режим за различните годишни сезони.
– Вие сте известен спелеолог. Колко пещери сте посетили?
– Много отдавна съм престанал да ги броя, но са над 1000 по цял свят. За първи път съм влязъл в пещера на 1 май 1955 г. в пещерата „Свинската дупка“ край Лакатник. Оттогава са минали почти 70 години. Сега продължавам да ходя, но по-малко, защото нямам време. Разбира се вече не се спускам в дълбоките пропасти. Колегите не разрешават, защото не са сигурни дали ще мога след това да се изкача по единичното въже, макар че ще мога. Аз бях първият българин, който се спусна на повече от 1000 м дълбочина в пещерата Гуфър Берже във Франция през 1969 г. Бях там с една българска експедиция.
– Посещавали ли сте пещери в района на Етрополе?
– Не съм, но планирам да дойда, за да събера малко животинки. Тук е изолирано място и очаквам да намеря интересни неща. Ще разговарям с Тошко Тодоров за организацията.
– В последните години започнахте нова поредица от книги „С Петър Берон по света“, в които описвате своите пътешествия. Какво Ви вдъхновява за писането им?
– За мен е интересно да пътувам и да научавам нови неща. Допускам, че това е интересно и за други хора. Описвам фауната и флората на съответните страни, археологията, историята, интересни случки и приключения. Моята втора жена създаде издателство „Мабопан“ и аз лекомислено ѝ обещах да напиша поредица от 15 книги, в които да разкажа за моите пътешествия по света. Досега са излезли 5 книги, които са за различни краища на планетата – Нова Гвинея, Западна Африка, Северна Америка и Антилските острови, Мексико, Индокитай и Индонезия, за българите зад границите на България. Завършил съм още две книжки, които са под печат. Те са за Хималаите, Индия, Непал и Шри Ланка, както и за Източна Африка. Мога да напиша и останалите книги, но нямаме финансовата възможност да издаваме повече от две на година.
– В една от последните Ви книги „Близката чужбина“ описвате природните забележителности на балканските страни, но отделяте внимание и на историческите конфликти на полуострова. Какво Ви провокира да коментирате тези теми?
– Там съм подредил братята северомакедонци много успешно. Разобличил съм всички глупости, които пишат за България. В тяхната „История на македонскиот народ“ се споменава, че е имало т.н. „природилци“ (възрожденци), които се борили срещу побългаряването на Македония. Вътре са вкарани братята Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов. Всички те са посочени като борци против побългаряването на Македония и това учат децата там. В моята книга съм сложил снимки на кориците на оригиналните книги на тези български възрожденци. На тях пише „Българска читанка“, „Български буквар“ и т.н.
– Какво трябва да направим, за да го има българският дух у тези хора в Северна Македония и на други места по света?
– Преди всичко трябва да се запази българският дух в България. Ако ние сме една уредена и привлекателна страна, самите те ще искат да бъдат българи. Но като виждат каква бъркотия е тук, как не можем помежду си да се разбираме, кой ще иска да се върне в България? Два милиона души я напуснаха и малко от тях ще се върнат. През 1990 г. бях в Япония в официална делегация и имах среща с председателя на японския парламент. Той ми каза: „Ще Ви помогнем, но се чудя защо трябва да го правим. Вие имате всичко, а ние помагаме на страни, в които има суша, наводнения и природни бедствия. Какво ви липсва? Хващайте се на работа и не свиквайте с просешката поза“. До ден днешен, вече 33 години, ние сме в тази поза.
През Първата световна война сме имали 900 000 армия на 6 млн. население. Как сме мобилизирали толкова хора, как сме ги облекли, въоръжили и изхранили? В продължение на 3 години воюваме срещу най-великите сили и срещу всички съседи. Сега се свиваме като някакви мижитурки.
– Какво ще пожелаете на читателите на в. „Етрополе за хората“?
– Да останат добри българи. Това е най-високото звание. Най-ценното качество на българина е, че е оцелял толкова години. България е най-старото название на държава в Европа. Всички други са се променили или са изчезнали. Ние имаме някакъв специален ген, някаква устойчивост. Това са хората, които са дали на Русия християнството, дали са понятието за държавност. Първият руски цар е станал държавник 700 години след Симеон Велики. Ние сме стара, велика държава и трябва да се гордеем с това!
Текст: ТОДОР АКМАНОВ
