Потомственият пчелар Тони Томов е известен в Етрополе и общината като Тони Вутков. Отглежда качествени майки от години, прави иновация в кошерите с дълбоко дъно.

Той навлиза в професията първоначално като „чирак“ при дядо си – Томо Петков Вутев-Самарджията. По-късно като „калфа“ при баща си Васил Петков, по-известен като Вутко Томов. Тони Вутков има 180 кошера на четири места в общината и е член е на Българска пчеларска развъдна асоциация.

Болно ми е, че в Етрополе не се обменя никакъв опит между пчеларите – няма сбирки  между тях, не се изнасят лекции, не се обменя опит.

 – Какво наследи от баща си?

– Най-вече основните неща в пчеларството. Сега черпя опит от книги, от много видни пчелари в нашата страна и най-вече от нашата асоциация. Дърводелството също е наследство от баща ми. Когато реша да правя някакъв експеримент с дъна, с оплодни сандъчета, различни видове кошери, покриви и т.н., мога да си ги изработвам сам. Утвърдените пчелари са имали дърводелски работилници. Това е едно много голямо предимство.

– Твоята философия за пчеларството?

– Един пчелар се учи цял живот и накрая си заминава недоучил. Всяка година е различна, различни са и добивите. Опитвам се да черпя опит по интернет, от литературата. Трябва да се има в предвид, че разликата в пчеларството в различните страни е огромна. Различен е климатът, а оттам и практиките. Оттук и грешките, когато решим да приложим чужда практика в нашите условия. В последните години природата постоянно се мени. Това е и основното предизвикателство  – да се нагаждаме съобразно нея. Другото важно нещо е, че всяка дейност при пчелите требва да се извършва точно когато и както трябва.

–  Занимаваш се професионално производство на пчелни майки…

– С майко-производство се занимавам от години. Литературата е доста оскъдна и в България са много малко пчеларите, които практикуват това професионално. Професионално е да се работи с пренасяне на личинки. Поставят се в специално пригоден кошер-стартер. След 24 часа се преместват в кошер-отглеждач. На 9-ия ден се изваждат и се поставят в кошер-инкубатор. При излюпването се разселват в оплодни сандъчета. Когато времето е по-топло, може и с маточници в оплодните сандъчета. Добрите пчелари сменят майките или всяка година, или на две години. Ако се сменят през пролетта, трябва да се сменят на една година, ако това става наесен, което е по-добре – на две години.

–  Ти си служиш в практиката с т.н. „дълбоко дъно” на кошерите. Ще разкажеш ли  по-подробно за тази тема?

–  Първата идея за дълбокото дъно ми даде господин Котларски, редактор на професионалния вестник „Пчели”. В това дъно имаше доста неща, които довеждат до много лошо заклейване. След разговор с него направих няколко опита с различни дъна. При това дъно, което изработих, заклейването изчезна. Дадох му и на него. Сега по моя прототип се преподава на млади пчелари.

Изработил съм универсално дълбоко дъно. Може да се ползва за събиране на прашец, с него под кошера става голяма въздушна възглавница и така пчелите зимуват много добре.

Прегледът на пчелните семейства става през отворена вратичка на дъното отзад, а не през покрива – няма тропане и пчелите не се дразнят. През дъното се вижда всичко в кошера. Най-голямото предимство на тази вратичка е, че можеш да разбереш дали кошерът е решил да роява. Когато е решил, отдолу се вижда лека брадичка /от восък/. Семейството само се подготвя за рояване, но това няма да стане скоро и пчеларят има достатъчно време да отреагира.

Подчертавам – предимството на дълбокото дъно е едно от най-важните неща в пчелaрството – рояването, което може да се проследи без отваряне на кошера откъм покрива.

– В работата си използваш т. нар. „дозирано хранене”. Ще споделиш ли твоя опит?

– Правя го с поставянето на малки бутилки с храна отстрани на кошера. Има различни отвори на капачката на шишето и през тях пчелите взимат различна храна през денонощието.  Дозираното подхранване е добре да се прави при лошо време като сегашното. При моето дозирано хранене пчелите не изпадат в роево настроение, което е характерно за лошото време, имат работа. И още нещо.

Ако са качени магазините, пчелите няма да качат от сиропа в тях. След 20 юли започва храненето на пчелите като подготовка за зазимяване. В природата вече няма нектар и трябва да се започне дозираното подхранване на пчелните семейства. Така майката продължава с яйцеснасянето и кошерът ще се зазими с достатъчно зимна пчела.

– Откъде се появи тази зима и пролетта на това масово бягане на пчелите от кошерите?

– Нарича се „синдром на празния кошер”. Имахме много лекции и разговори по този въпрос с български учени и чуждестранни професори, както и с наши пчелари. Според тях в основата на празния кошер е „акарът” /пчелната въшка/. Неправилното третиране на пчелите води до размножаването му и оттук – до празния кошер.

Силният кошер не боледува. При акара е обратното. Когато кошерите са много силни, се появява и много акар. Ако се забави третирането с препарати, пчелите са увредени и при зимния период или напускат кошера, или остават, но ако са наранени от акара, кошерът постепенно загива.

– Как Ви помага асоциацията, общността на пчеларите?  

–  Много често се събираме на събрания, на сбирки ли по други поводи и обменяме опит. Организират се и лекции, за които идват и специалисти от чужбина: от Франция, Германия, Полша. Ние нямаме много български професори и лектори от страната. При сбирките обменяме опит най-вече за отглеждане на качествени пчелни майки. Висшият пилотаж в пчеларството е майко-производството.

Болно ми е, че в Етрополе не се обменя никакъв опит между пчеларите – няма сбирки  между тях, не се изнасят лекции, не се обменя опит. Има нужда от пчеларско сдружение. Освен лекции и обмяна на опит, чрез дружеството могат да се доставят необходими препарати, лекарства или каквото е необходимо за всички или почти всички пчелари. Вместо всеки сам за себе си да търси начини за доставка.

Климатичните промени влияят върху живота на пчелите

Автор: ХРИСТО ХРИСТОВ