Автентичният ритуал от Етрополе впечатли жури и публика на фестивала „Бабо, разкажи ми“ в Пловдив

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА

Точно по Игнажден Женската фолклорна група „Димана“ към НЧ „Тодор Пеев-1871“ спечели първа награда на провелия се в Пловдив Първи фестивал за обичаи и традиции „Бабо, разкажи ми“, обхващащ цикъла от зимни обичаи от Андреевден до Бабинден. Етрополските певици представиха пред жури и публика уникалния за нашия край обичай „Пеене на пръстените“, свързан с изпращането на старата година и посрещането на новата. Второ място завоюваха колегите им от мъжката вокална група „Ветерани“ с изпълнения на коледарски песни. Сред останалите участниците са фолклорни състави от Казанлък, Попово, Шумен и много други.

Старинният обичай „Пеене на пръстените“

включва специфични песни и ритуали, непознати в други краища на България. Именно това го прави изключително ценен и интересен както за специалистите по български фолклор, така и за почитателите на древните обичаи.

„Тази традиция има над стогодишна история и се изпълнява и до ден днешен на Васильовден – 13 и 14 януари“ – разказва Николета Николаева-Христова, ръководител на ЖФГ „Димана“ от 2019 г. – Нещо подобно се прави в Котел и на други места, но нашият си е уникален. Много сме щастливи от високото признание на журито, което включваше известни етнографи, музиколози, университетски преподаватели. Всички най-много се впечатляваха от това, че ритуалът се пази и се провежда до ден днешен“.

Основно действащо лице в обичая е „кукорбашийката“ – главната „жрица“, която знае обредните песни и следи за поредността на ритуала. От близо четвърт век тази длъжност изпълнява 83-годишната кореняк етрополка и певица Симеонка Петкова. „Още от много малка бях любопитна какво точно се прави на този празник. Много ми харесваха песните на бабите. Когато през 1966 г. започнах да пея в народния хор в читалището, бях много щастлива, че участвахме в „Пеенето на пръстените“, спомня си Симеонка. Тя става „кукорбашийка“ след оттеглянето на предшественичката си Блага Димитрова. Другите, които помни, са баба Куша Дюкинката и Венка Пашова. Първоначално ритуалът се е правил на Рачовата воденица на площада „Четирите ритли“, а по-късно се премества при Зольовската чешма. Всичко свързано с него се предава от уста на уста и така се съхранява до днес.

Вечерта преди Васильовден се извършва „топенето на пръстените“. В началото групата започва с песента „Пита ли, Минке, майка си“ и с приветствените думи на „кукорбашийката“: „Добре дошли да пеем пръстените и

да предричаме щастие.“

Самите песни, които се изпълняват, са свързани единствено с този  ритуала. Една от най-мистичните съдържа специфични подвиквания:

„Провикна се и-и-и

Здравко горко ко-о

Провикна се и-и-и

От камика ко-о!

Сбирайте се и-и-и

Да пеем пръстенете ко-о,

че утре е и-и-и

Свети Васили ко-о!“

„Не е лесно да се научат тези песни, защото имат много текст. Помня, че преди спираха, бабите си събираха главите, „кукорбашийката“ им казваше текста и после продължаваха“ – припомня Симеонка, която отдавна е научила всичко наизуст.

Млади и стари, моми и момци си слагат пръстен или друг накит в котлето, което водачката държи начело на хорото с останалите певици.  „Котлето се оставя навън под храст, под чемшир или под плодно дърво. Ако през нощта водата замръзне, значи, че годината ще е плодородна, късмет ще имат хората и всичко ще е наред“, обяснява Симеонка. На момите се дава  зрънце жито или ечемик, което да сложат под възглавницата и да сънуват през нощта за кого ще се оженят.

„Наричане на пръстените“ е на самият Васильовден- 14 януари. Преди обяд всички участници отново се събират, за да научат какво ще им бъде наречено. Според обичая „кокорбашийката“ изважда един по един накитите, а друга жена, често най-възрастната, нарича пожеланията за новата година. В по-голямата си част наричанията са закачливи и предизвикват смях и веселие: „Жълта тиква на плет, хубава мома на сглед“, Коя мома е дългопола, къщата ѝ пометена“, „Троп секира зад вратата и годежници на вратата“. „Хората много харесват нашия ритуал. Младите са щастливи, като си пуснат пръстенче и после се смеят. Всички се хващат на хорото и става голям празник“, гордее се Симеонка.

Етрополският обичай „Пеенето на пръстените“ неведнъж е отразяван от големи национални телевизии, правени са различни филми и предавания. Първата награда на фестивала само доказва колко жива и непреходна е тази традиция, която и тази година ще разцъфне в средата на януари благодарение на ЖВГ „Димана“.

„Голямото ни предизвикателство за фестивала

бе използването на автентичен етрополски диалект при наричанията. Преди години на фолклорен конкурс в Хасковски минерални бани точно това е попречило групата ни да вземе първо място. Щастлива съм, че отстранихме този пропуск и доста се постарахме да се представим по най-добрия начин“, обяснява Николета Христова. За младата ръководителка щастието от успеха е двойно, защото сред присъстващите на награждаването е първата й учителка по народно пеене Русанка Андонова. Така на практика се вижда как ученикът надгражда учителя си.

Това, което предстои през новата 2026 г., е отбелязването на 60-годишния юбилей на народния хор към етрополското читалище, чийто приемник днес е ЖВГ „Димана“. Тяхната история е изпъстрена с многобройни изяви у нас и в чужбина, донесли им редица награди, професионално признание и любовта на публиката. „Хората много харесват нашия фолклор, слушат ни с интерес и ни ръкопляскат“, споделя доайена в групата Симеонка Петкова. – „Точно в това е нашето удовлетворение и ни дава силата да продължим в същия дух“.