У нас се горят дърва с влага над 17%, при което се отделят голямо количество прах. Една печка отделя вредни емисии колкото от 10 тира или 18 леки автомобила

Д-р Александър Симидчиев е завършил медицина в София със златен медал, специалист е по белодробни болести и здравен мениджмънт. Специализирал е белодробни болести в Германия и Франция. Работи в Централна клинична болница при Медицински институт на МВР в София, началник на отделение по функционална диагностика. Медицински директор е и на Центъра по електронно и дистанционно обучение при Медицински университет в Пловдив. Има дългогодишен опит като клиничен лекар, а също и като преподавател и изследовател. Депутат е в 45-то, 46-то, 47-то и 48-то Народно събрание.

– Д-р Симидчиев, кои са основните източници на замърсяване на въздуха в България?

– На първо място това е автомобилният транспорт, който е с дял от 40-45%. Сериозна част, около 30-35%, представлява замърсяването в резултат от използването на твърди горива за отопление. Оставащите около 20% са промишлени и трансгранични замърсители.

– Като експерт пулмолог, бихте ли казали как влияе замърсеният въздух върху здравето на хората?

– Белият дроб е само входната врата за въздушното замърсяване. На практика в нашия организъм няма пощаден орган или система, включително до костите и кожата. Засегнати са в голяма степен мозъкът, черният дроб, панкреасът, бъбреци и репродуктивната система. Всички органи се повлияват от въздушното замърсяване с фини прахови частици с размер до 2,5 микрона и различни газообразни съставки. Замърсяването е общо понятие, но за всеки район то си има конкретика. За съжаление ние малко го измерваме като специфика, установяваме само фините прахови частици, без да знаем техния състав. Всъщност въздушното замърсяване търси слабото място в организма и го открива много успешно, като разболява точно там.

– Колко хора умират годишно в резултат на този проблем?

– Най-ниската цифра, която съм срещал е за 12 000 починали на годишна база, а най-високата е 18 000. Въздушното замърсяване убива повече хора от транспортния травматизъм от автомобилни катастрофи за цяла година, като този здравен проблем е с доста сериозен превес. Ние сме трети в света по брой загинали на глава от населението от това замърсяване. Това е така, не защото сме най-замърсената държава, а защото имаме комбинация от високи нива на въздушно замърсяване заедно със зле функционираща здравна система. Ние почти нямаме превенция и профилактика на редица хронични заболявания, които прогресират бързо поради замърсяването. По тази причина смъртността в България е много висока.

– Кои възрастови групи са най-уязвими на това замърсяване?

– Децата. Още преди раждането, когато майката вдишва замърсен въздух, той може да стигне до развиващия се плод. След раждането децата, които имат широки дихателни пътища и освен това дишат много по-ниско до земята, в сравнение с възрастните, получават диспропорционално висока доза от фините прахови частици, които са с по-висока концентрация в приземния слой. Там също са и ауспусите на колите, които изхвърлят изгорелите газове.

– В района на Етрополе хората масово се отопляват на дърва и въглища. Как влияе това на общото замърсяване на въздуха?

– Огромно е това влияние. Тъй като у нас се горят дърва с влага над 17% и това горене е неефективно, като се отделят голямо количество прах. При въглищата освен праха се отделя и серен диоксид. Една печка за битово отопление отделя вредни емисии колкото от 10 тира или 18 леки автомобили. По тази причина през зимата замърсяването на въздуха е двойно по-голямо. Ето защо много общини въвеждат т.н. „нискоемисионни зони“.

– Какво е решението, според вас, след като твърдите горива са по-евтини от пелетите и другите видове горива?

– Всички ние трябва да разглеждаме горенето на твърди горива, като реално увреждане здравето на хората. Пелетите е вариант на отопление, който генерира по-ниски нива на замърсяване, но продължават да са по-малко ефективни от най-чистите уреди за отопление. Сред тях са хиперинверторните климатици, които за 1 киловатчас електрическа енергия осигуряват 5 киловатчаса топлина.

– Предвиждат ли се мерки за стимулиране на хората за преминаване от отопление с твърди горива към алтернативни видове отопление?

– За по-малките общини е необходимо да се намерят адекватни програми с европейско финансиране, защото в момента те са ограничени с бюджетните си възможности, поради по-малкото си население. В резултат нямат достатъчен ресурс за реализиране на проекти за реално намаляване на нуждата от енергия, каквито са проектите за енергийна ефективност. Например дават се средства за такива проекти само за блоковете. Със сигурност трябва да се намери начин и за еднофамилните сгради. Аз лично ще работя за това. Необходимо е да имаме програми, които да позволяват във всяка една по-малка община да се случват полезни неща за хората. Трябва да има устойчивост, за да могат хората да останат в малките населени места. Например общините в Софийска област са чудесно място за живеене, ако не бяха проблемите със здравеопазването и липсата на някои културно-битови услуги.

– Какви мерки могат да се вземат, за да се намали замърсяването?

– Мерките са няколко, но те всички изискват инвестиции. Едните са по-дългосрочни, като подобряване на енергийната ефективност на жилищата. Подмяната на автопарка е мярка с по-краткосрочен ефект. Също, издаваните разрешителни за строеж трябва да са значително по-евтини, когато жилището се предвижда да бъде високо енергийно ефективно. Трябва ние да инвестираме сега, за да бъдат здрави нашите деца в бъдеще. Друга мярка, която може масово да се използва, е придвижването с велосипед или тротинетка.

Текст: ТОДОР АКМАНОВ