Финалът на първенството е през март. Дотогава ни остават още пет мача от редовния сезон, след което започват плейофите
Етрополе отново е на волейболната карта на България. За втора поредна година мъжкият отбор на Волейболен клуб „Етрополе“ триумфира с Купата на България – Висша лига и превърна спортното постижение в празник за общината. Как се гради шампионски отбор без спонсори, но с подкрепа от Общината, с много труд, дисциплина и сърце? В откровен разговор президентът на клуба Васил Василев разказва за пътя към победата, силата на екипа, ролята на публиката като „седми играч“, амбициите за Суперлигата и голямата си мечта – Етрополе да продължи да създава свои волейболни звезди.
– Г-н Василев, Етрополе отново грабна Купата на България – Висша лига. Как звучи това сега, след голямата победа?
– Може да кажем, че вече сме много горди. След като първите две години не успяхме, вече втора година подред сме носители на Купа България – Висша лига, което е гордост не само за момчетата, а въобще за целия град.
Няма друг такъв град с такава подкрепяща публика
– Какво почувствахте, когато последната точка във финала беше спечелена?
– Огромна радост, огромно облекчение за всичкия труд, което съм положил и аз, и всички момчета през този сезон. Борихме се и целта ни още в началото беше тази година да се поздравим с две купи. Миналата година, след като спечелихме Купа България – Виша лига, целта ни беше тази година отново да успеем. По принцип винаги има лек спад – отборът, който спечели, обикновено изпитва трудности през следващата година. При нас обаче това не се усети. Такъв спад нямаше и достойно спечелихме купата и тази година. В първенството също вървим отлично – имаме девет победи и все още нямаме нито една загуба.
– Кога ще бъде финалът на първенството?
– Финалът на първенството е през март. Дотогава ни остават още пет мача от редовния сезон, след което започват плейофите. Вървим доста уверено и вече изиграхме мачовете си с по-силните отбори. По принцип слаби отбори няма, но условно така ги наричаме – предстои ни да изиграем срещите с останалите съперници, да завършим първи в редовния сезон и след това да се борим в плейофите за класиране в Суперлигата.
– Кое според Вас беше решаващо за победата във финала срещу Миньор (Перник)?
– Момчетата са технически много добри, но най-решаващото беше, че изградихме силен и сплотен колектив. На игрището всички са като приятели. Не играехме един за друг, а всички играехме за отбора – и именно това беше ключът към спечелването на купата.
– Имахте силна подкрепа от етрополци в залата в гр. Самоков. Можем ли да кажем, че тази купа не е просто спортен успех, а награда за един град, който вярва и подкрепя отбора си?
– Разбира се. Такъв малък град, малка община с такава подкрепяща публика – това го няма абсолютно никъде. Тази публика е са нас навсякъде. Миналата година дойде в Бургас, за да подкрепи отбора. Сега по същия начин. Беше организиран транспорт от кмета инж. Владимир Александров и Общината, но имаше и още над 40 коли, които дойдоха да ни подкрепят. За нас това беше огромна радост и, разбира се, публиката се превърна в нашия седми играч, който ни мотивира още повече купата да дойде в Етрополе.
– Вие казахте, че е много трудно две поредни години да се спечели купата. Как успяхте – с талант, дисциплина, със сърце?
– Всичко това взето заедно, но най-вече – с дисциплина. Да, трудно е, защото да бъдеш на едно високо ниво две поредни години, да продължаваш да бъдеш, е доста трудно в спорта. Но след като имаме това желание, талантът и амбицията за победа си казаха думата.
– Каква е ролята на старши треньорът Пламен Тодоров за развитието и стабилността на тима?
– Огромна. Още от миналата година той беше състезател в този отбор и познава момчетата много добре. Затова тази година реших да му гласувам пълно доверие, че може да изведе отбора до още по-високо ниво, както и миналия сезон. Той ги обедини още повече, момчетата му имат пълно доверие и именно така се получиха нещата.
– Наградата MVP (бел.ред. „Най-полезен“ играч) отиде при разпределителя Денимир Димитров, а призът „Играч на публиката“ – при Боян Христов. Как оценявате представянето на отбора като колектив и индивидуалностите в него?
– Абсолютно заслужена награда за MVP – това е най-добър състезател на мача. За втора година Денимир Димитров си заслужи тази награда. Това е нашият разпределител, „моторът“ на отбора. 50% от топките във всяко едно разиграване минават през него. Абсолютно заслужена негова награда. А за Боян много се радваме. Това беше гласуване, което беше направено от Българска федерация волейбол и когато видяхме резултатите, даже не очаквахме такава огромна разлика. Боян си има много фенове, както и тук, в Етрополе. Така че и двете награди за нашите момчета са абсолютно заслужени.
– Вие бяхте поздравени лично от Любо Ганев. Той смело твърди, че отборът е на едно много високо ниво и мястото му вече не е в тези класации. Какво означава за Вас това?
– Огромно е признанието. Време е да се качим в горната лига. Както и Любо Ганев каза, така и другата легенда на волейбола Боре Кьосев заяви, че този малък град вече си заслужава мястото в елита и догодина ни чакат там. Даже преди да играем за купата ни се обадиха от Федерацията и ни казаха – уж на майтап „За последно ви разрешаваме да играете финал за Висша лига. Мястото ви вече не е там, вие трябва да играете горе“.
– Подготвени ли сте за там – и психически и финансово?
– Психически, мисля, сме подготвени. Във финансово отношение имаме пълно доверие на от Община Етрополе в лицето на инж. Владимир Александров, който каза, че ще ни осигури необходимото финансиране за участие в елита. Няма да е лесно – вероятно ще се наложи да привлечем още един-двама състезатели, тъй като нивото там е значително по-високо. В същото време тези момчета се борят заедно вече пет, дори шест години, и заслужават първо те да получат шанс да се докажат на това ниво. Най-радостното е, че разполагаме и с три-четири млади състезатели от нашата школа в Етрополе, които се завърнаха при нас. Искаме да им дадем възможност за изява – те са много млади и тепърва ще се развиват. Затова вярвам, че имаме както потенциала, така и силите да се борим в елита срещу най-добрите отбори в България.
Общината и кметът ни дадоха сигурност, а ние върнахме доверието с купа
– Кметът на Община Етрополе подчерта, че вие сте сред малкото отбори в България без спонсори и – изцяло подкрепян от общината. Колко ценна е тази подкрепа за Вас и за клуба?
– Той е абсолютно прав. Ние сме може би един от малкото такива отбори. Да, има още два-три, които се издържат изцяло от общината, но при нас подкрепата е напълно и единствено от Община Етрополе – нямаме външни спонсори. Без тази подкрепа нямаше да бъдем тук и щяхме да играем на много по-ниско ниво. Тя е изключително ценна – наистина безценна. Нямам думи, с които да благодаря, и се радвам, че успяваме да оправдаем гласуваното ни доверие.
– Какво означава за един председател като Вас да знае, че зад отбора стои местната власт?
– Това е сигурност. Много горд съм с това, защото, както знаете, един спонсор днес е тук, а утре може да се оттегли – загубиш финал и подкрепата я няма. При нас беше различно: имали сме загубен финал, но и през следващата година подкрепата от Общината остана изцяло. Затова много, много се гордея с това и с постигнатото съвместно с местната власт. Надявам се и занапред да продължим да работим в същите добри отношения, както досега.
– А как приемате думите на кмета инж. Владимир Александров, че вече говорим за истински професионализъм, изграден с разбирателство и обща цел?
– Приемам ги с удовлетворение, че успяхме да създадем този отбор, този колектив. Успяваме да радваме обществеността в града. При всяка една среща, която се провежда тук, залата е пълна, а по-хубава от тази награда няма.
– Посрещането ви в Етрополе тази година беше изключително емоционално. Имаше много хора, музика, заря… Как ще запомните този ден?
– Това беше невероятно! За втора година се получава така, но тази година беше още по-пищно. Благодарим на кмета, на заместник-кметовете, които направиха това. В момента на посрещането се обръщам и едно от момчетата ми казва: „Така и националните отбори не ги посрещат, както тук ни посрещат нас, в Етрополе“. Това бяха думи на признание и повече от това няма какво да кажа.
– Какво означава за отбора, когато виждат подкрепата и радостта и в очите на хората от града? Нашата зала е винаги препълнена и волейболът е може би единственият спорт, който толкова много сплотява и обединява етрополци.
– За нас това означава много. Тук няма политически партии, няма разделение. Тук всичко е за каузата, за спорта. Когато се обърна след всяка победа и видя как момчетата аплодират публиката, често виждам сълзи в очите им. Това е радостта от победата, но и радостта, че има хора, които ги наблюдават и ги подкрепят.
– А каква е отговорността пък да бъдеш пример за подражание в един малък град?
– Трудно е, много, много трудно. Тази отдаденост изисква жертви – момчетата имат семейства, работят, но въпреки това дават всичко за отбора. Тренираме вечер до 22:00 часа, но всичко това определено си заслужава.
– Мечтаете ли за още по-високи върхове и нови предизвикателства?
– О да, винаги. Апетитът идва с яденето. Ние след всяка победа искаме още една и още една, и по-високи върхове. Със сигурност, аз го обещавам, а съм сигурен, че момчетата ще го направят, тепърва очаквайте от нас още по-големи изненади.
Обещал съм на женския отбор, че рано или късно ще достигнат успехите на момчетата
– А каква е визията Ви за бъдещето на клуба?
– Искаме най-вече нашите момчета от школата да се развиват и един ден да станат големите имена в мъжкия ни отбор. Да, вече изкарваме доста талантливи състезатели, но много от тях поемат към Левски или ЦСКА. Разбира се, ние не ги задържаме – даваме им шанс, но вярвам, че един ден ще се върнат при нас и ще се докажат на най-високо ниво. Целта ни е ясна – да развиваме школата отдолу. Започваме с деца от втори клас, а в момента в Етрополе се развиват над 250 деца. Както знаете, вече създадохме и женски отбор. Надяваме се, че от догодина успехите на женския отбор ще последват тези на мъжкия. Най-важното е нашите деца в родния град да се запалят все повече по волейбола и спорта като цяло.
– Как върви развитието на женския волейболен отбор? Все пак след 30 години за първи път Етрополе има отбор.
– Малко трудничко в началото. Изиграли сме три срещи – имаме две загуби от носителя на купата Дунав (Русе) и от Спартак (Варна), и победа срещу Казанлък. Сега предстои вторият полусезон и целта ни е да запазим мястото си в тази група. Виждам, че сме на правилния път и от догодина ще търсим по-високо класиране и участие в Купата на България във Висшата лига. Най-важното е да запалим интереса на младите момичета, което в началото беше предизвикателство. Сега обаче има голям интерес от момичета между 5. и 8. клас, което мен и колежките много ни радва.
– Имате ли новозаписани и колко са?
– Да, имаме доста записани. Говорихме с колежката Ралица Ботева и ми каза, че само от 2. и 3. клас при нея има 70 деца. Тук искам да изкажа и благодарност на директорката на училището г-жа Мила Манчева, която ни е предоставила салона, защото едната спортна зала не стига. Само в спортна зала няма как да поберем толкова деца. Засега всичко върви добре.
– А търсят ли Ви от женския волейболен отбор понякога за съдействие, за ценни съвети как да се справят с дадени ситуации или как да играят на следващия мач?
– Разбира се, да. Ние сме като едно голямо семейство и си помагаме взаимно, така че сме на всеки мач и задължително помагаме и на женския отбор. Аз се старая винаги да пътувам с тях. Друго е да имат една по-силна опора и мисля, че засега я получават. Обещал съм им, че рано или късно ще достигнат успехите на мъжкия отбор, само искам да си повярват.
– Какво бихте искали да се подобри в българския волейбол, за да има повече устойчиви и успешни клубове като Вашия в Етрополе?
– Най-вече общините, като нашата Община, да обърнат внимание на волейбола. В малките градове общинските институции трябва да осигуряват по-голямо финансиране за волейбола и да се направят зали там, където има нужда, защото децата нямат къде да тренират. Правят се големи сгради – с извинение „хамбари“ – за 3000-4000 души, но там няма волейбол. В малките градове, където спортът наистина се развива, липсва базата за тренировки, което е голям проблем. Добре е, че училищата ни предоставят салоните си. Говорили сме и с Федерацията – важно е да се изграждат по-малки зали за нуждите на волейбола.
– Как бихте описали отбора с няколко думи – като семейство, като кауза, като пример?
– Първо започвам с „едно голямо семейство“. Всичките сме приятели. Каузата си е кауза и пример за всички останали, не само волейболисти, а за всички останали спортове.
– И ако трябва да се обърнете към ръководството на Общината и всички жители на Етрополе, какво бихте им казали?
– Тук мога да кажа само две думи: благодаря Ви и голям, дълбок поклон пред всички Вас за подкрепата, която ни оказвахте в последните години.
– Какво си пожелавате?
– Пожелавам си най-вече момчетата да бъдат здрави. Когато сме здрави, успехите неминуемо ще дойдат. Сигурен съм, че ако всички са в добра форма и с това желание „да горят“ на игрището, ще надминем и най-големите очаквания.
Интервю на: СИБИЛА КУСЕВА
