Любка Петрова прослави не само Етрополе, но и родината ни.
След като на Европейското първенство в Копер през април тя завоюва три бронзови медала, през май състезателката на „Хва-Ранг“ спечели 2 златни и 2 сребърни медала в различните дисциплини на Международния турнир по Таекуон-до ITF Grand Prix Srbski Soko 2024 в Босна и Херцеговина.
Любка Петрова е част от националния отбор на България по Таекуон-до ITF и дългогодишен състезател на „Хва Ранг“ Етрополе. 20-годишната етрополка, която вече има редица медали от световни и европейски първенства, влиза за първи път в залата за тренировки 4-годишна. Въпреки успехите си, тя мечтае, след като завърши образованието си, да се завърне в родния си град и да стане треньор по Таекуон-до.
– Какво е чувството да се качиш на стълбичката и да вземеш трибагреника? Колко труден е пътят дотам?
– Уникално е! Когато се качиш там, осъзнаваш, че всички усилия, които си положил през годините, ти дават това място. Доказваш, че наистина си с един от добрите. Всяко едно състезание е трудно, независимо какъв ранг е, срещаш се с хора от други държави и противниците ти също са доста тренирани.
– Имало ли е моменти, в които сте се притеснявали дали ще се справите?
– Няма спортист, който да не е изпитвал такова чувство. Сили ми дават предимно подкрепата на семейството, треньора, приятелите ми и фактът, че аз играя за България, а не за мен лично или за някой друг.
Мечтая да с върна в Етрополе и да тренирам децата в града
– Имате ли си талисман?
– В последните няколко години за талисман може би използвам снимки на сестра ми и на братовчедка ми, тъй като те са най-малки в нашето семейство. Искам, когато пораснат, да знаят с какво съм се занимавала. Просто да имат усещането – щом тя може, значи и ние можем, с каквото и да започнем. Искам да съм като техен пример. Сестра ми е на 2 години, а братовчедка ми скоро ще направи 4 г.
– Кога решихте да се занимавате с таекуондо?
– В детската градина имаше тренировки по Таекуон-до, на които бях записана. Когато започнах училище, реших, че искам да продължа с този спорт. Просто самият спорт е много хубав и наистина учи на много неща – на дисциплина, да се бориш за нещата, които искаш, на уважение към другите. И най-вече – важен е за лична защита.
– Много ли лични средства трябва да отдели човек, за да стигне до Вашето ниво?
– Да, доста са. Ние години наред, в Етрополе особено, си плащахме сами състезанията, екипите и тренировките. Дори на първите ми две европейски първенства отново трябваше да давам пари, не са малки суми.
– Не се обръща достатъчно внимание на този спорт?
– Таекуондо-то има нужда от по-голяма популярност. Повечето хора в България дори не знаят, че съществува. Не е лесно. Ако сам не вложиш лични средства и усилия в развитието си, няма как да постигнеш успех.
Години наред състезателите по Таекуон-до си плащахме сами състезанията, екипите и тренировките
– Няма ли спонсори?
– Всичко беше съсредоточено само и единствено върху развитието на футбола в града. В последните две години, откакто клубът „Хва Ранг“ Етрополе е към Община Етрополе, вече се предлагат някакви средства, но те не са достатъчни, за да се поеме разхода за всеки участник, дори и състезанията да са в България. През ноември миналата година ние, състезателите от клуба ни, получихме нови екипи от сдружение „Клуб на миньора и минното дело при Елаците-Мед-Етрополе“, с което много ни зарадваха.
– Как съчетавате спорта с образованието в НСА и личния живот?
– В НСА съм в Учителския факултет, т.е. педагогика, и уча за преподавател по физическо възпитание. В началото ми беше трудно, но впоследствие, свикваш и си разпределяш достатъчно добре времето.
– Идвате ли си често в гр. Етрополе?
– Да, прибирах се доста често. Даже всяка седмица през уикенда, ако не съм на състезание или на лагер. Когато съм в гр. Етрополе, обичам да излизам с приятелите ми, да се разходим до Паметника, до Хаджирашовата чешма или до манастира. Това, което най-много ми харесва на града е, че е по-спокоен, приветлив е, самото място ми действа много успокояващо, отпускащо. И след тежка седмица обичам да се прибира тук и да си почина.
– За какво мечтаете?
– Като спортист искам да стигна най-високото ниво, както на европейско, така и на световно. Просто да бъда най-добрата. От лична гледна точка, искам да завърша това, с което съм започнала да се занимавам, да си намеря работа и когато се прибера в Етрополе след 3 години, да мога да поема клуба от моя треньор и да продължа това, което той е започнал. Искам този спорт да не спира да съществува.
– Значи въпреки всички успехи, ще се върнете в гр. Етрополе?
– Да. Искам. Има деца с много голям потенциал, които и в момента спортуват и те трябва също да имат шанс да се развиват. А спре ли този спорт, няма как да го правят. Ще се наложи постоянно да пътуват, не всеки родител има възможност да ги кара на тренировки извън Етрополе и техният талант просто ще се изгуби.
– Какво ще посъветвате по-малките деца в нашия град, които се колебаят към кой спорт да се насочат?
– Всяко дете трябва да опита всеки спорт и да остане там, където най-много му харесва. Ако им харесва Таекуондо-то, могат да заповядат, винаги има кой да им обърне внимание, да отговори на техните въпроси, да се държи добре с тях. Спорт е добре да практикува всяко дете. А ако искаш да имаш имаш успехи на световно ниво, не е важно дали си от малък или голям град, значение има само желанието да спортуваш и да постигаш целите си.
Борислав Витков, треньор: Тя е отговорна и успяла личност
Тя започна да тренира от много малка. Беше едно от най-буйните деца, най-непослушна, всички бели тя правеше, но в процеса на развитие, на тренировките, защото бойното изкуство изисква дисциплина, се промени. И сега е отговорна и успяла личност.
Въпреки че на нея й е доста трудно в момента, тъй като и учи в София, надявам се като завърши, да си дойде и да си продължи обучението. Също така вярвам, че ще се занимава с деца. Имам и много голямо доверие. Мога да ѝ оставя деца, да се занимава с тях, да се грижи се за тях… Тя затова и учи в момента педагогика със спорт Таекуон-до – явно ѝ харесва. Казах ѝ, че в Етрополе има начин как да се развиват нещата във всяка една област. Това е много хубав град, има голямо училище и спортът може да се развива.
Йорданка Благова, учител по история и философия: Беше скромно и старателно дете
Любка беше изключително скромно, отговорно и старателно дете. Като ученичка винаги беше подготвена с домашно и научен урок, но не проявяваше самоинициатива и ако не я посочиш, не показваше наученото. Винаги помагаше на приятелите си и приемаше присърце поставените ѝ задачи. Тя беше и доста буйна и енергична и в спорта беше начин да изразходва своята енергия. Любка е много добър футболист и риташе постоянно с момчетата. Спортът ѝ се отдава и я изгради като личност. В същото време е много женствена, елегантна и когато облече рокли, е като принцеса.
Текст: СИБИЛА КУСЕВА
