Тя не е художник по диплома, а по душа. Обсебена от красотата на сътворяването, етрополската майсторка не знае покой

Едно от предимствата на зимните дни е, че ни карат да забавим ритъма, да се поогледаме и да съзрем красота, която през цялото време е цъфтяла пред очите ни. В тази история ще ви срещнем със самобитен творец, който възприема света през цветовете и формите.

Тя не е прочут художник, не е учила приложно изкуство и не притежава майсторски сертификати. Тя е съседката отсреща. Едно от онези скромни талантливи лица, които омекотяват малкия ни свят и го правят по-пъстър и по-приветлив. Името ѝ е Любка Генчева и в края на януари отбеляза своя 60-годишен юбилей. Майка на две дъщери и баба на три внучки. Истинска кореняк етрополка, прекарала живота си в родното планинско градче. Открива твореца у себе си още като ученичка в Техникума по дървообработване в Етрополе, където изучава тапицерство. „Много си обичах специалността. Често преправяхме стари мебели, а темата на дипломната ми работа беше „Холна гарнитура“. Справях се с лекота, без да усещам каквото и да е напрежение. Просто ми идваше отвътре“, спомня си Любка. През този период възпитаниците на техникума завършват с професионална квалификация най-много до 2-ри разряд. Любка е изключение и излиза направо с 5-ти разряд, престижна за времето си майсторска степен.

Дарбата ѝ да създава с ръцете си красиви предмети

се проявява и по време на работата ѝ в бившата кожарската фабрика „Тодор Доков“, където е шивач 14 години. Заедно с колегите си от цеха шият на ръка кожени якета и елечета. Един ден на Любка ѝ хрумва, че производствените отпадъци могат да се използват за ушиване на дамски чанти. „В началото всичко правехме на ръка. Съшивахме изхвърлените парчета кожа, за да се получи цял плат. После от това изработвахме най-различни модели чанти, които страшно се харесваха и много се търсеха“, разказва Любка.

След закриването на предприятието известно време работи  в различни фирми в Правец и Ботевград, а след това в етрополското предприятие „Етропал“. Ковид пандемията променя живота ѝ, като я оставя без работа, но пък както често се случва една врата се затваря, за да се отвори друга. А и дарбата, също като шилото, в торба не стои.

Любка преоткрива голямата си страст да плете и да изработва красиви предмети от прежди и текстил

„Първата плетена играчка, която направих, беше една гъсеница за втората ми внучка Миглена. Тя не се разделяше с нея дори, когато спеше“, спомня си майсторката. След успеха на първата играчка валят заявки за всякакви други животинки – мечета, зайчета, котета, кученца, динозаври, жирафи и какво ли не още. Някои с по-малък размер са приспособени за ключодържател. В плетената менажерия се забелязва дори хитовият герой Лабубу. От всяка изработена от нея играчка лъха топлота, нежност и грижовност. В желанието си да споделя радостта от ръчната изработка с повече семейства тя плете меки пелени и одеялца за бебета. „Като си ги нареди човек и му се пълни душата! Обичам да плета с велур, който е противоалергичен и не е опасен за здравето на децата“, разказва плетачката. – „Очичките, които слагам на играчките, са на специални винтове. Технологията на поставяне е чрез нагряване и не позволява да паднат. На първо място поставям безопасността, защото не се знае кога някой палавник ще започне да рови и да се опита да глътне нещо“.

За ръцете и въображението на Любка няма почивен ден. Най-новото и най-атрактивното ѝ изобретение са

уникалните цветя от висококачествен плюш

които изглеждат като живи. Научаваме, че първото изработено цвете е слънчоглед – подарък за любимата учителка на дъщеря ѝ г-жа Йорданка Благова. Следват плюшени лилиуми, лалета както и саксиени цветя, които на местен диалект наричат  шеговито „трите етърви“, „свекървени глави“, „снаха и свекърва“ и др. Любка използва специфична техника за оформяне на листата и венчелистчетата, което придава на цветята естествена свежест и обем. „Режа, снаждам, играя си с формите. Случва се да започна едно, пък като го позавъртя, да излезе друго. Каквото и цвете да ми поискат, мога да го направя, стига да ми идва отвътре. От друга страна, колкото и да се старая, никога не мога да направя две абсолютно еднакви“, обяснява Любка. Всяко нейно плюшено „бижу“, единствено по рода си, се оказва изключително желано за специални поводи като сватби, рождени и именни дни, 8 март или Свети Валентин. Предимството на цветята е, че са красиви като естествените, но никога не увяхват и на практика споменът остава вечен.

Така сред плетени играчки и плюшени цветя минава денят на талантливата етрополка. Не защото трябва, а защото не може другояче. Любка е буквално обсебена от работата си: „Това е болестно състояние, също като наркотик – колкото повече цветя правиш, толкова повече ти се иска да направиш. Като се вглъбя в това, което съм захванала, изключвам за всичко наоколо. Имам чувството, че и къщата да гори, няма да реагирам. Често се случва да осъмна“.

Наред с тези артистични занимания Любка е и опора за семейството си. Като дъщеря, майка и баба се грижи за всички, но за тях е и приятел, на когото винаги можеш да разчитат. Дъщерите Силвия и Николета и внучките Любка, Миглена и Цветомира са това, което най-много обича и с което най-много се гордее. „Като започна нещо да работя, малките ме заобикалят и следят кое как ще направя. Сигурно всяка от тях има поне по 30 от моите играчки“, смее се Любка и признава, че и тя си има своята слабост. Това е най-голямата й внучка Любка – тя не само носи името на баба си, но е наследила и нейната дарба. Освен това е носител на редица шампионски титли и медали по Таекуондо от национални, европейски и световни първенства. За първи път участва на международно състезание в Ливърпул едва 9-годишна, а днес вече е елитен състезател в националния отбор на България и студент в НСА, разказва баба й, като държи да отбележи, че момичето цял живот се бори само и постига много. „Тя е като мен – все нещо да прави, да майстори. В 1 клас вече плетеше на една кука, а много често се е случвало и да довършва покривки на обръч, с които съм се захванала. Ние с нея не можем да стоим просто така.“

Извън семейството голяма част от ръчно изработените изделия на Любка Генчева отиват за подаръци на близки и приятели. Така от уста на уста повече хора научават за нейните плетени играчки, одеяла, цветя и аксесоари, които носят топлина и усмивки. Насърчена от искрените почитатели на приложното изкуство, майсторката обмисля да се включи в следващите базари на художествените занаяти, организирани от Община Етрополе, както и да си направи своя страница в социалните мрежи. Така със сигурност магията на всяко ново творение ще носи повече радост на повече хора.

Съвсем искрено и по човешки Любка си пожелава: „Животът е много кратък. Няма смисъл от завист и злоба. Най-вече да сме здрави и кой с каквото може, да помага на другите.“

Автор: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА