Плетачка трето поколение разказва за изкуството на машинното плетене и предизвикателствата пред занаята

Занаятите…Те отразяват уникалните умения, материали и техники, които се предават от поколение на поколение. Тези форми на изкуство са осезаема връзка с миналото, представяйки традициите, вярванията и ценностите на определена общност. В свят, движен от масово производство и технологии, занаятчиите са като авангард на майсторството, индивидуалността и творческото изразяване. Етрополе също има своите творци, които продължават занаятчийските традиции и една от тях е Цветанка Стойчева. Тя е и сред участниците в тазгодишната коледна изложба – базар  „Ателие АРТ & Дизайн“ в НЧ „Тодор Пеев 1871“. Плетивата, които изработва, са уникални. В тях тя влага сърцето и душата си.

– Разкажете ни малко за себе си. Кои са хората, които са ви вдъхновили в света на плетенето?

– Занимавам с производство на машинно плетиво. Аз съм трето поколение с тази професия и най-вероятно – последно. Занаятът е наследствен. Израснах сред прежди, плетива и машини. Баба ми Кръстана беше ръководител на цеха за поръчки в някогашното ДПУ и като дете много обичах да ходя там и да си играя с преждите. Прабаба ми е била първата машинна плетачка в града. Имала е малко цехче в с. Лъга. Така че, целият ми живот е свързан с плетива.

– Какви са традициите на Етрополе в областта на машинното плетачество?

– Традициите, които ги имаше в нашия град в тази област, вече ги няма. Не ми е известно дали има още някой, който да се занимава с тази професия тук, в Етрополе. Преди години имаше няколко жени, но засега нямам информация. Изключвам, разбира се, работещите във фабрика „Етрима“ (бившата фабрика „Първи май“).

– Какви са основните умения, важни за Вашия занаят?

– Професията е много специфична и се изисква познание за бримки и плетки, за да се научи някой на този занаят. Изискват се и желание, търпение и сръчност.

– По какви проекти за плетене сте работили и работите?

– По-голямата част от изделията, които изработвам, са за пазара във Великобритания. Работя и за българския пазар. Моделите са наглед прости, но комбинацията от прежди и съчетаването на цветове ги прави уникални. През годините съм работила с много фирми в тази област и това ме научи на много прецизна и качествена изработка.

– Какво вдъхновява и влияе върху моделите, които създавате?

– Преждите, с които работя, са лен, вълна и памук. За съжаление, качествените прежди са много скъпи и това прави изделията по-трудно достъпни за много хора. По тази причина започнах да работя със смеси на тези материали. Обичам красивите неща, както и повечето хора, а тази професия е възможност за мен да създавам красиви дрехи. Удоволствие и удовлетворение са усещанията, които изпитвам, когато видя вече завършено изделие – дреха или аксесоар. Половината от моделите не са измислени от мен, но и тях си ги изработвам с любов.

– Можете ли да дадете пример за изпълнен с предизвикателства проект?

– Голямо предизвикателство за мен беше преди години да организирам производство в движение , както се казва..  Но без предизвикателства няма развитие. Много такива е имало назад във времето, но нека си останат там.

Текст: ГАЛЯ БОНЧЕВА