Етрополци издигнали църквата с 50 000 гроша, пари от училищата, черквите и еснафите

 В навечерието на 21 ноември – Деня на христианското семейство, трябва да припомним за духовното богатство, което дава на страната ни Етрополе.

Безценно камъче от миналото, а и от настоящето на града е манастирът „Света Троица“, за мнозина познат още и като „Варовитец“.

Много години той е бил будител за народа ни и пазител на православната вяра, език и традиции.

В миналото етрополската котловина е представлявала малка Света гора – миниатюрен Атон. По посока на склоновете на Стара планина, обграждащи котловината, са издигнати няколко манастира. За „Варовитец“ (Света Троица), Евтим Спространов, в опис на ръкописите на Светия Синод, съобщава за приписка от 1600 г., в която той е наречен „Манастир стаа (света) Троица, голям Варовитец“. Другите са „Яковица“ (Успение на Пресвета Богородица), манастирът „Свети Атанас“ и параклисът „Свети Никола“. В самия град са църквите „Свети Георги“ в гръцката махала, „Свети Архангел Михаил“ в сръбската махала, „Света Петка“, „Свети Тудор“ и „Свети Илия“. Метосите на манастирите „Варовитец“, Рилския манастир, Черепишкия, Гложенския и Зографския манастир са източници на духовна просвета от монасите таксидиоти.

Манастирът „Варовитец“ се намира на 5 км. източно от гр. Етрополе. Наречен е така, защото е построен върху голяма варовикова тераса – травертин. Все още не е уточнена годината на основаването му. От старата манастирска черква днес съществуват само основите ѝ, засипани с дебел пласт земя по средата на широкия манастирски двор. При събарянето ѝ през 1858 г. са открили два надписа. Единият е бил на плоча, стояла под престола, а другият – на черковния долап. Надписите били зазидани в основите на днешната църква. Архимандрит Хрисант, игумен на манастира „Варовитец“, е потвърдил пред поп Неделко Златанов, че според цитираните надписи манастирът е бил основан около 700 години преди събарянето на старата черква или през 1158 г., след минаването на Исак Ангел през Етрополе. Според поп Неделко Златанов (Етрополски манастир „Св. Троица“, 1927) това е отразено в манастирската кондика (поменик).

Съществуват и устни легенди, че манастирът е основан от Свети Иван Рилски, който най-напред обходил етрополската котловина и основал пустинно жителство във Варовитец, а по-късно се заселил в Рила.

В запис на кондиката на манастира „Варовитец“ се казва, че през 1682 г. по времето на игумена Михаил, към старата манастирска черква е издигната пристройка, с което е подновен манастирът, там са изброени дарителите. През 1833 г., по времето на игумена Йоаникий са построени стаи и дворна ограда. Понеже старата черква се пропукала и била подпряна, през 1858 г. започнал строежът на сегашната църква. За приготвянето на керемидите на 28.08.1858 г. е бил поканен майстор от Пирдоп – Георги Тодоров. През 1860 г. от Костадин Троянец е направена външната шарка на новата сграда.

Дарители за построяването на черквата били игуменът Викентий – дарил свои лични 16 000 гроша, Куно Иванов – дарил железните материали за постройката. Етрополци са дали 50 000 гроша, но били недостатъчни, затова дали пари от училищата, църквите, еснафите. Хаджи Поликарп – монах таксидиот от Рилския манастир при Рилския метох в Етрополе дарява 1000 гроша, с които се изработват олтарните врати.

Църквата е трикорабна, с висок централен купол и четири по-малки над ъглите. Корабите са отделени един от друг с колони. В двата края на напречния кораб са двата малки параклиса – южният „Свети Безсребърници“ и северният – „Свети Иван“. Стари икони в църквата не са запазени, но в съкровищницата на манастира се пазели кивот (дарохранителница), позлатено ковчеже, изработено от ковано сребро от майстор Бойчо през 1692 г., два сребърни кръста – единият, изработен във Враца от Йован Янов през 1492 г., а другият – в Камено поле, изработен от майстор Маврудия, син на Драгулин Стоянов през 1665 г. (П. Мутафчиев, „Из нашите старопланински манастири“). Кръстовете са с ажурна изработка, с миниатюрни икони и орнаменти, позлатени.

 Кивотът, изработен през 1692 г. в гр. Етрополе по времето на йеромонах Силон, е с размери 18 х 9 см. На капака му има три купола. Върху предната страна има фриз от позлатена тел със зелен и син емайл. В него са съхранявани мощи на светите безсребърници Козма и Дамян. По времето на строежа на църквата тези скъпоценни вещи са препродавани за здраве, като купувачите са ги дарявали отново на манастира. За съжаление, някои от тях са продадени на недобросъвестни хора (не искам да употребя думата „българи“, защото не са) и сега са в Британския музей.

Библиотеката на манастира

Ревниво пазена от игумена Хрисант, до 1877 г., библиотеката е притежавала голям брой ръкописи. Само по време на Освобождението на Етрополе той е подарил десетина ръкописа на руски офицери, освободили Етрополе. След смъртта му през 1905 г. започва разпиляването на това изключително ценно богатство. През 1915 г. проф. Петър Мутафчиев („Из нашите старопланински манастири“) намира голям брой ръкописи, които описва. Някои от тях са Четириевангелие от 1595 г. (№ 876), Миней за месец август, писан в Етрополе през 1644 г., два Петогласника, Пролог, Служба и съкратено житие на Свети Иван Рилски, като в книгата има подвързани още две жития на закрилника на българския народ, и др. Най-важният етрополски ръкопис е манастирската кондика – поменик, в който са изредени имена на български и сръбски владетели. Последните са изписани вероятно поради заселването в града на сърби – рудари. Записът в тази книга е започнат през 1648 г. и вероятно приключен към 1865 г. Отбелязани са имената на много български селища, от които са идвали поклонници в обителта и са оставяли дарове за манастира. Разбираемо, най-голям брой са дарителите от гр. Етрополе.

Манастирът „Варовитец“, и въобще многото манастири по българските земи, са привличали в годините на османското владичество стотици наши сънародници. В тях те са намирали освен душевно спокойствие и място за молитви за спасение в трудните времена, в които живеят. А още и много сведения за стари времена, велики победи, имена на български царе и патриарси, които са крепили тяхната вяра и надежда за освобождение. И че отново ще имаме независима държава.

Текст: Петко Величков