Младите оказаха изключителна помощ за възраждането на традициите, казва председателят на настоятелството Стоян Стоянов

На 16 февруари НЧ „Никола Вапцаров 1923“ в с. Брусен навършва 100 години и 2 месеца от рождението си. И ако в някои малки населени места в страната читалищната дейност вегетира, институцията в с. Брусен е възродена и води нов живот. „Преди 15 години поех читалището в Брусен като председател. Макар че е голямо и хубаво, беше започнало да се руши и се наложи да влагаме много усилия и средства, за да го възстановим. Сменена бе цялата дограма с помощта на общината, има отопление. Създадени са много добри условия за провеждане на мероприятия“ – казва Стоян Стоянов, председател на читалищното настоятелство. Той е артист-балетист, основател е на Танцов ансамбъл „Балканска младост“ и 25 години е бил художествен ръководител на различни места. До пенсионирането си работи в Ансамбъл „Филип Кутев”. Удостоен е със „Златна лира” от Съюза на музикалните и танцови дейци за дългогодишна дейност. Днес, освен в читалището в с. Брусен, работи и в Ботевград като художествен ръководител, и в София – като главен художествен ръководител и хореограф на ансамбъл „Ние от шоплука” към Централен дом на транспортните работници. Стоян Стоянов, чийто баща е от с. Брусен, е човекът, който знае всичко за историята на читалището.

 Историята

на читалището датира от основаването му на 12.12.1923 г. в една училищна стая. Будни граждани се надпреварват да даряват, за да има библиотека. Създава се и читалня, но тя се помещавала в общината, защото както пише в архивите, трябва „да е под окото на кмета“. Успяват да я преместят в бозаджийницата на Нако Йончев, а след това в къщата на Йожко Цвятков. Учителят и председател на читалището  Тодор Бояджиев изнася на ученици и съселяни беседи по различни въпроси в т.нар. „Утра“. Художествената самодейност, свързана с театралното изкуство, започва да си пробива път. За първи път през 1927 г. се прожектира ням филм на историческа тема, разказва Стоян Стоянов.

Важно събитие за просветната и културната дейност е откриването на прогимназията през 1931-1932 г. В читалището се привличат ученици и се сформира певческа група. За първи път тук се изнася детска опера – „Крадецът на праскови“. През 1933 г. учителката Райна Братоева допринася за развитието на ученическата театрална самодейност. Същата година започват да се организират балове, на които се показват чудесните брусенски народни носии, произведения, свързани с всекидневния живот. През войната дейността затихва, а книжният фонд е бил пренесен в частни къщи и разпръснат. През 1946 г. започват да се правят планове за строеж на читалищна сграда. На 20.10.1963 г. културният дом  – читалище в с. Брусен е открит. В него има и кино. През 1964 г. се сформира естраден певчески състав, през 1969 г. излиза от печат книгата „Село Брусен през вековете“ с автор Крачун Гойнов и редакция на Ангел Крачунов. Укрепва и театралният състав, духовата музика, която близо 60 години вече радва хората. През 1971 г. се слага началото на естраден инструментален състав, който година по-късно изнася първия си концерт. Развива се книжният фонд, който през 1973 г. наброява 6000 тома. По случай 50-годишнината си читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ втора степен.

 Промените

С промените в социалния и политически живот, развитието на техниката и навлизането на нови технологии, читалищната дейност постепенно започва да остава на по-заден план, разказва Стоян Стоянов. Интересът към книгите намалява, разпадат се състави, изчезват пролетните балове, спират прожекциите на филми. И така, до 2008 г.,  когато инициативата за „Възраждане и промяна“ е поета от млади хора, наследници на своите баби, дядовци и роднини. През октомври същата година е направена регистрация на ново читалищно настоятелство. „Трябваше да докажем намеренията ни за възстановяване на запустялата материална база и авторитета на институцията. На заседания на читалищното настоятелство бяха набелязвани насоките за развитие. Трябваше да възстановим забравени традиции, да се празнуват отново годишнини, празници, както и да се кандидатства по проекти, свързани с подобряване на материалната база на читалището“ – спомня си председателят на читалището.

 Възраждане на традициите

Постепенно традициите е сценичната дейност започват да се възстановяват – пролетните балове, празникът на самодееца, празникът на мартеницата. В събитията участва хорът, духовата музика.

„Истината е, че младите са тези, който през годините оказаха изключителна помощ“ – твърди г-н Стоянов. Ученици от училището в селото изработват уникални мартеници и участват с програми. Организират се изложби на домашни произведения, конкурс за автентични костюми. „Решихме да покажем и възстановим всичко онова, което е било правено и показвано в миналото – разказва Стоян Стоянов. И допълва: – Постарахме се, според наличието на финансови средства, да променим нещата. Кандидатствахме с проекти за допълващи субсидии от Министерството на културата. Поискахме и получихме финансова помощ от Община Етрополе, за което благодарим“.

С помощта на проекти и помощи се правят ремонти и подобрения в читалището. „Изградихме парна инсталация в малкия салон, спечелихме проект за купуване на озвучителна апаратура, сменихме дограмата на читалището и продължаваме с подобренията. Така читалището стана място с нормални условия за провеждане на мероприятия. В резултат на дейностите, извършени през последните 10-15 години, нашето читалище винаги е заемало престижно място в читалищната дейност.“ – казва председателят Стоян Стоянов.

Текст: Христо Христов