В първите избори доверието на гражданите получават хора с принос за свободата на Отечеството, изградили авторитета си с честен труд и отговорност към обществените дела.
Днешните времена – на предстоящ избор на кметове и общински съветници, ме накараха да се върна назад във времето и да си припомня за първите кметове на град Етрополе след Освобождението. В онази далечна епоха българите гласували доверието си на свои заслужили съграждани – революционери и борци за свобода, опълченци, доказали с делата си, че Родината, добруването и благоденствието на сънародниците им стои над личните интереси.
Така е и било в град Етрополе. В месеците на Временното руско управление на важната длъжност да ръководи общинските дела е назначен занаятчията табак и търговец Иван Христов Герчев. Той е познат на етрополци като човек с широки контакти, но и като член на Частния революционен комитет, основан от Васил Левски. Бил е част и от Етрополския Меджлис – местен управителен съвет, в който влизали по равен брой българи и турци. Има основания да се смята, че назначаването му на тази длъжност е сторено по времето, когато в Етрополе пребивава проф. Марин Дринов. Знае се от писмо на негов родственик от Панагюрище от 20 януари 1878 г., че ученият, който тогава е вицегубернатор на Софийска област, на тази дата е бил в Етрополе.
През лятото на 1878 г. в освободените български земи започва процес на формиране на новата държавна администрация. Това става чрез избор на кметове, назначаване на председатели на градски и околийски съвети и на мирови съдилища, финансови чиновници и др. Доверието на гражданите получават хора, изградили своя висок авторитет с честен труд, отговорност към обществените дела, дали своя принос за освобождението на Отечеството. За първи кмет на Етрополе е избран Григор Симеонов Спасов, наричан от съгражданите си Гошо Чорбаджи. Този виден етрополец е търговец и книжар, доставял стоки в града от Свищов, Оряхово, Пловдив, утвърдил се като влиятелна и силна личност както пред сънародниците си – българи, така и пред турската власт.
В края на османското владичество той също е член на меджлиса, но и заедно с Тодор Пеев и още свои съграждани участва в тайния революционен комитет. Никой от представителите на турската власт не се усъмнява, че работи против управлението. А със стоките си от Свищов и Оряхово той пренася и оръжие за комитета. Неведнъж Гошо Чорбаджи е приютявал в дома си Левски. От стари етрополци е съхранен споменът, че Дяконът, пристигайки в Етрополе, бил понастинал, и домакинът му го разтривал, за да не се разболее. Изследователят на миналото на града Александър Тацов съобщава, че когато в дома му дошли ханъми на гости на жена му Гена, за да не бъдат обезпокоявани жените, пред вратата на къщата на Гошо Чорбаджи заставало заптие да пази.
Възползвайки се от това, членовете на революционния комитет през съседни дворове и комшулуци се събирали в охраняваната къща и в съседна одая провеждали съвещание. В лицето на Григор Спасов, Апостолът и Тодор Пеев имали верен другар и патриот, готов да даде живота си за свободата. Известно е, че Васил Левски, заедно с Григор Спасов и други етрополски първенци е присъствал на изпит в българското училище в града. А когато след обира на Арабаконак учителят и председател на комитета Тодор Пеев по поръчение на местните управници – българи и турци, заминава за Румъния, Григор Спасов му дава наниза с жълтици на съпругата си.
Чорбаджи Гошо не прекъсва връзката си с етрополския учител и след установяването на Тодор Пеев в Браила. В писмото си до него от 15 декември 1874 г. той му пише: „В теб живее и расте онзи граждански дух, който характеризира истинския човек, полезен на себе си и на обществото. Твоите грижи и старания за просвещението на съгражданите ни, са борба срещу мрака и невежеството (НБКМ – БИА, Ф. 110 – Тодор Пеев, а. е. 22.).
През 1876 г., когато е разбита четата на Христо Ботев и част от четниците се насочват към Етрополския балкан, сред тях са Христо Клинтов и Марко Браилеца. Предадени са на турската власт от Доно Шопа. Христо Клинтов, който е имал румънски паспорт, недълго след арестуването му е пуснат от тъмницата, а Марко Браилеца остава затворен и често малтретиран. Един ден Григор Спасов отива при мюдюрина Хасан ага и му казва: „Бей, ефенди, дето ще го храниш тоя хаирсъзин бадева, дай ми го да работи и аз ще го храня и пазя, докато го разследвате“. Мюдюринът се съгласява, при условие че два пъти на ден – сутрин и привечер, затворникът ще се явява на проверка в конака. Един ден Гошо Чорбаджи нарежда на един от ратаите си – Иван – да излее бъчва с вода и след проверката в конака, Марко Браилеца да влезе в нея. Качват бъчвата в кола заедно с други бурета за вино, и Иван потегля за Плевен. Щом стигат местността „Коритна“, ратаят отваря бъчвата и затворникът излиза на свобода. Вечерта, когато трябвало да се яви в конака, Григор Спасов казва на мюдюрина, че е избягал. Заптиетата не успяват да го намерят.
След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход и разкритията на Димитър Общи, турската управа започва да следи Григор Спасов, но той проявява предпазливост и не дава основания на властта да го арестува. Малко преди освобождението на Етрополе от османското владичество, на 23 октомври 1877 г., заедно с много други етрополци, Гошо Чорбаджи е арестуван и откаран в Орхание (днес Ботевград), а оттам в тъмницата в София, където е изтезаван. Завръща се в Етрополе, едва след като на 4 януари 1878 г. (н. ст.) войските на генерал Гурко влизат в София и затворниците са освободени. Няколко дни по-късно той пристига в родния си град в незавидно състояние – с окъсани дрехи, множество рани от изтезанията и напълно разорен.
Григор Симеонов Спасов ръководи общината вероятно до преди 20 март 1880 г., откогато е известно едно прошение на етрополски жители до министъра на вътрешните работи, под което като кмет се е подписал Христо Пецев. Григор Спасов се отличава в разпоредите си с мъдрост, отговорност, честност, спазване на законността и грижа за хората, оставяйки у тях спомена за един достойно извървян житейски път на патриот и родолюбец. Умира през 1887 г. на 49-годишна възраст.
Текст: Петко Величков
