Радка Николова и Милен Ценков превръщат страстта си към фолклора в изкуство за изработване на народни носии

Празникът на гр. Етрополе – Петровден беше изпълнен с много събития за малки и големи, които събраха хора от всички възрасти. „Алея на занаятите“ бе сред многото атракции и привлече много хора с креативното изложение на авторски творби на над 38 творци от цялата страна.

Сред занаятчиите беше младо семейство

– етрополката Радка Николова и Милен Ценков от гр. София, което предлагаше ръчно изработени народни носии за деца и възрастни, заедно с бродирани блузи с надпис „Етрополе“. Тяхната история е трогателна и впечатляваща.

„Преди години работех като дистрибутор и посетих Етрополе за първи път. Бях пленен от природната красота. Спомням си, че си помислих: „Какво прекрасно място би било това за живеене“, споделя Милен. По това време той не познава никого в града. По-късно той стартира успешен бизнес в София, но високият стрес и липсата на баланс между работа и личен живот му носят неудовлетворение. „Въпреки че бизнесът вървеше добре, бях изтощен. Нямах личен живот и ставаше все по-трудно да се намери надежден персонал“, казва той.

Тогава съдбата се намесва – и Милен среща Радка. Нейната лъчезарна усмивка и топлина го спечелва и оттогава двамата са неразделни. Милен взема смелото решение да затвори бизнеса си и да се премести в Етрополе, привлечен както от любовта, така и от копнежа за по-спокоен живот и красивата природа. „Мечтая за къща с веранда, спокоен живот и Ради до мен“, казва той.

Въпреки че търсенето на къща се оказа трудно поради ограниченото предлагане и скъпите недвижими имоти, Милен е обнадежден. „Вярваме, че къщата ни е някъде там… и ни чака“, споделя с оптимизъм той. Междувременно двойката се наслаждава на спокойствието и красотата на Етрополе, въпреки че Милен признава със смях, че все още избягва да ходи до „Зольовската чешма“ и все още не бърза да пие вода от нея.

Бизнес амбициите последват Милен до Етрополе. Заедно с Радка стартират малък семеен бизнес – шиене на традиционни български народни носии.

„Аз съм бивш танцьор в София. Ради е танцувала в ансамбъла в Етрополе в читалището като малка и тийнейджърка, преди да напусне града. И двамата имаме любов към фолклора. Майка й Цецка Николова също е шила традиционни дрехи през годините. Вдъхновени от тази споделена страст, те я превръщат в семеен бизнес. „Искахме да го правим само със семейството, а не да зависим от външни хора. Това е начин да запазим традициите и да оставим нещо смислено след себе си“, казва той.

Така се ражда тяхната марка – Гиздария

Името е богато на значение, произлиза от „гизия“, традиционното официално облекло на Етрополе, и думите „гиздя“ (украсявам) и „дар“ (подарък). „Бяхме много развълнувани, когато етрополци разпознаха значението на името. Това е скрит детайл, който се свързва с нашите корени. В момента даже имаме запитване и поръчка от етрополци за такава носия.“, казва Милен.

Първоначално студиото им се фокусира върху изработка детски народни костюми и носии, което позволява повече ръчно изработени детайли и опростена бродерия. Но сега те разширяват дейността си и в традиционни дрехи за възрастни с автентични, сложни дизайни. Първата им голяма поръчка е от Детска градина „Слънчице“ за честването на годишнината ѝ.

Освен към бизнеса и семейството си, Милен силно се привързва към Етрополе и неговите хора. „Добротата тук е невероятна. Когато местихме тежката бродировъчна машина, помолихме за помощ хора от улицата – пет или шест непознати се втурнаха да помогнат“, споделя той. „В София поздравявах съседи и получавах празни или странни погледи. Тук хората са по-топли и отзивчиви.“

Милен мечтае да създаде семейство с Радка и да отглеждат децата си в Етрополе. Той вече има 11-годишна дъщеря от предишен брак, която се радва на посещенията си в града и е създала много приятели. „Етрополе е прекрасно място за отглеждане на деца. Спокойно е, безопасно и всичко – училища, детски градини – е наблизо. Казвам го с пълна увереност.“

От оживен живот в столицата до по-бавен, по-смислен ритъм в близост до планината, историята на Милен и Радка въплъщава духа на Петровден – празник на общността, традицията и любовта, която трае вечно.

Текст: СИБИЛА КУСЕВА