Журналистката Мария Чернева разказва как поставят знамето на града, за срещите с пингвини, науката и българската мисия на остров Ливингстън
– Мария, за етрополци новината, че с проф. Христо Пимпирев развяхте знамето на остров Ливингстън, беше много вълнуваща. Какво означава това?
– Символично казано, Етрополе вече е и на Антарктида. Един от върховете на остров Ливингстън носи името на града, затова беше естествено да занесем и знамето. Картографирането на района е правено преди около 20 години от Любомир Иванов. Половината от имената на острова са български, а другата половина – британски, което е част от историята на картата там. Върхът е много красив и при ясно време се вижда добре от залива Халф Муун.
– Кога за първи път стъпихте на Антарктида и защо продължавате да се връщате там?
– За първи път бях на Антарктида преди около седем години. Това, което ме кара да се връщам, са хората – екипите учени, с които работим. Мястото е красиво – едно безкрайно поле от камъни и лед, но за мен по-важни са хората и мисията. Антарктида е като една друга България, която трябва да бъде пазена, изследвана и разказвана. Това е моята роля.
– Защо българската антарктическа експедиция е важна за страната ни?
– Освен научния престиж, присъствието ни има и геополитическо значение. България има сериозна научна програма и се вписва в световните изследвания на океаните и климата. Провеждат се проекти за изследване на океанските течения и поведението на ледниците.
Новата модерна лаборатория на базата прави българските изследвания още по-привлекателни за международни научни екипи. Базата ни е малка, но е разположена в зона, където климатичните промени се наблюдават по-ясно, което е важно за науката. Това позволява изследване на поведението на ледниците и морските екосистеми. Ние сме част от ръководството на този континент и това ни дава по-силна позиция във всякакви международни преговори.
– Споменахте изследването на климата, как се отразява глобалното затопляне на Антарктида?
– Трудно е да се правят категорични изводи, защото трябва да се разграничат естествените климатични цикли от човешкото влияние. В района, където се намира българската база, промените се виждат по-ясно, защото сме близо до океана.
– Пингвините идват ли близо до базата?
– Идват. Някои са любопитни и се приближават, но ние само ги наблюдаваме, никой не ги докосва. Имаме дори история за пингвин, който често посещавал старата къщичка на базата – днес тя е малък музей и се свързва с разказа за пингвина Гошо.
– Може ли България да участва в бъдещо използване на подземните богатства на Антарктида?
– Антарктида е територия, в която подземните ресурси все още не се разработват. Не очаквам скоро да се стигне до тяхната експлоатация, защото това изисква сериозна икономическа обосновка и към момента има международни ограничения за добив на метали и други ресурси.
В дългосрочен план е възможно да се стигне до подобна дейност и България да има присъствие, но науката ще бъде водеща – чрез изследвания се натрупва знание за геоложкия състав и потенциала на региона.
– Колко трудно се организира антарктическа експедиция?
– Организацията е много сложна, но днес е по-лесно, защото разполагаме с научно-изследователски кораб. Благодарение на него беше построена и нова лаборатория, а транспортът на строителни материали и оборудване стана по-ефективен.
Корабът е част от научната инфраструктура – без него трудно бихме изследвали океанските течения и подводния свят. Въпреки това логистиката остава предизвикателство, защото постоянно се организират смени на научни екипи и транспорт на храни и материали.
– Колко трудно се организира една антарктическа експедиция от логистична и финансова гледна точка?
– Организацията е изключително сложна. В момента работата е по-лесна, защото разполагаме с научно-изследователски кораб, който значително разширява възможностите ни. Благодарение на него беше изградена и нова лаборатория, а транспортът на строителни материали и оборудване стана по-ефективен.
Корабът не само подпомага логистиката, но е и част от научната инфраструктура. Без него трудно бихме изследвали океанските течения или подводния свят – непрекъснато се организират смени на научни екипи, транспорт на храни и материали. Базата има ограничен капацитет и координацията с кораби и самолети е сложна задача, която Българският антарктически институт изпълнява от години. В сравнение с миналото обаче условията вече са значително по-добри.
– Каква е ролята на партньорите и спонсорите за експедициите?
– Тяхната подкрепа е изключително важна, защото експедициите са скъпи. Винаги възникват нужди от ново оборудване или транспортни средства. Например миналата година шейните за работа по ледниците бяха на предела на използваемостта, а тази година беше осигурена нова шейна, за която всички се грижим много внимателно.
Част от транспортните средства и лодки също са осигурени със спонсорска подкрепа. Националната научна програма не може да покрие всички разходи – за гориво, храна и поддръжка на оборудването.
– Как се развива партньорството с „Геотехмин“?
– Компанията има дългогодишен опит в геоложките проучвания. На остров Ливингстън се извършват много такива изследвания, а част от учените са преминали обучение в „Елаците-Мед“. Сътрудничеството помага за подготовката на бъдещи специалисти.
– Какво още не знаем за Антарктида?
– По-голямата част от Антарктида все още не е добре изучена. Учените продължават да откриват нови процеси и организми, адаптирани към екстремните условия. Особено интересни са микроорганизмите, гъбите и лишеите, които произвеждат биологично активни вещества с потенциал за лечение на някои заболявания.
Изследват се дрожди, които могат да имат значение при разработването на терапии за заболявания като рак на пикочния мехур. Тази година имаше един проект на Института по микробиология в изучаването на дрождите. Дрождите произвеждат различни вещества, които биха могли да се използват при лечение на рак на пикочния мехур, например. По-миналата година колумбийски учени активно изследваха някои лишеи, които живеят при екстремни условия и произвеждат вещества с потенциал срещу невродегенеративни заболявания като Паркинсон, Алцхаймер и Хънтингтън.
– Как изглежда един Ваш ден на Антарктида?
– Сутринта започва с гледката към залива и ледниците. Често се шегувам, че сутрин прекарвам повече време на прозореца, защото гледката е изключителна – море, лед и корабът на експедицията. След това денят вече е работа по научните проекти.
– Кой е най-скъпият Ви спомен от ледения континент?
– Първата ми среща с малко тюленче. Беше толкова близо до мен, че имах усещането да го погаля, но не си позволих – това са диви животни. Прекарах дълго време до него и това остава най-милият ми спомен.
Автор: СИБИЛА КУСЕВА
