Какво показват данните от едно пробно преброяване на населението през 1884 година

По предложение на министъра на народното просвещение Райчо Каролев през септември 1884 г. Десетото правителство на Княжество България с министър-председател копривщенецът Петко Каравелов възлага на Статистическото бюро да извърши пробно преброяване на населението, жилищния и земеделския фонд, както и на животните в домакинствата на един район от страната. Целта е да се изпробват разработените пет вида работни карти – „подворна, къщна, домакинска, добитъчна и земеделческа”, които да се използват по време на предвижданото пълно преброяване на населението и неговото имущество на 1 януари 1886 г.

Вместо определената първоначално за преглед Софийска околия, е избрана Златишката като представляваща приблизително най-точно разнообразието в стопанско отношение на Княжеството, както изрично е посочено в специалното „упътване“. По това време град Етрополе влиза в състава ѝ. Със задачата да извършват преброяването са натоварени директорът на Статистическото бюро П. Калинков, докладчиците в институцията Н. Братков и Н. Захариев, както и привременният чиновник в бюрото И. Златаров. Подкрепа на изпълнението на възложената задача оказва околийският началник Георги Фредич, а по места информацията е събирана с помощта на учители.

По-късно събраните данни са били публикувани в специален сборник и разкриват цялостната картина в отделните селища. За град Етрополе в очерка, предхождащ статистическата информация, е посочено, че заедно с колибите, селището е в басейна на река Малък Искър – приток на голямата река Искър. Градът е на 64 километра от София, както и на 12 км. от главното шосе, а зданията в него са разположени на една главна улица и няколко други, успоредни на нея. Между тях има ханове, бакалници, дюкяни. Обществени сгради са едно мъжко и едно девическо училище, полиция („конак“) и три каменни църкви.

Преброителите на жилищния фонд са отбелязали, че една къща, заедно с двора и стопанските сгради, се оценява на 600 лева, а колиба се продава за 200 лв. Изрично е посочено, че някои етрополци притежават колиби, които отдавали под наем на изполичари. Не било рядкост да се наемат за живеене къщи от семейства, които нямали собствени и плащали наем по 20 лева на месец. За нает дюкян или занаятчийска работилница наемът е бил 10, а за хан – 50 лева.

Землището на града е било разделено на три вида собственост. Най-напред са посочени земите на частните стопани. Общината има ниви, ливади, гори – около 8000 уврата, повечето от дърветата в които са над 100-годишни, „пущинаци“, пасища до 5000 уврата (един уврат е равен на 2 – 2.5 дка) и върхове. Собственост на държавата са били пасищата и горите. В околностите на града имало 4 места, откъдето се добивал варовиков камък, а общото им пространство е „до 1 кв. км.“. Работят и няколко варници. От два терена се добива жълт варовиков камък (бигор), който се използва при строежа на сгради.

Авторите на изследването за град Етрополе са установили, че три четвърти от земята в околностите му е глина, с дълбочина на пласта около 50 см., една четвърт – пясък, с дълбочина до 25 см., а под него – камък.

В горите на града има и такива – „гдето се казва „секира не влиза“ и благодарение на опазването на природата, някои райони са все още девствени – „човек не може да премине“, там не се сече. За добив на населението на дървесина за огрев е било определено нарочно място. Съществува и специален занаят – около десетина семейства се занимавали с белене на кора от дърветата и продавали добитото в градовете Лом, Враца и Ловеч по 30 ст. оката. От единствената „бичкиджийница“ – работилница за рязане на дъски, общината вземала наем около 40% от добива ѝ в натура. След продажбата на дъските средствата се използвали за увеличаване на училищния бюджет.

За земята в околността оценката на преброителите е, че не може да задоволи стопанските нужди на населението за обработване и засяване на земеделски култури. Затова повечето от нея се използва за скотовъдството и има райони от землището, които в продължение на 30 – 40 години не са били обработвани.

За стопанските дейности на етрополци в очерка за града е посочено, че до преди няколко години промишлеността е била в „цветущо състояние“. Особено развит е бил табашкият занаят, но към 1884 г. той вече е западнал. Работели само бичкиджийницата и два струга за изработване на бъклици, а заетите в тях били едва четирима души, които в повечето време от годината нямали работа. Затова в Етрополе се говорело – „да има кой да направи шосета – черкова не му трябва“. Казаното не е случайно, защото освен единия работещ път от Етрополе за Орхание (днес Ботевград), другите към съседните села, които „по преди са работели“, сега се използват рядко. А имало нужда от отварянето на тези за Ловеч и София, за да се подобри поне от малко търговията. Заеми почти се давали на нуждаещи се, а лихвата за 1000 лева е 1 лв. на ден.

В доклада е съобщен бюджетът на общината за предходната година на изследването – 1883 г. Местната власт имала приход от 2731 лева и разходи за 2728 лв. За 1884 г., до времето на провеждането на пробното преброяване, разходът се удвоил до 4972 лв., а приходите в местната каса били на почти същата стойност.

За училището в града се съобщава, че е открито през 1804 г. и 80 години по-късно се помещава в същата сграда, в която е било отворено. През годините са работили 12 учители, които се задържали до 2–3 години. „Само по-първите са седели по-дълго“, посочват чиновниците от Статистическото бюро. Учениците са 250, като от тях 60 са момичета. А освен местните деца, има и 10 от съседните села, които идвали да се учат в Етрополе и плащали по 5 лева годишна такса. Старшият учител е с бил с петокласно образование и получавал 1400 лв. Заедно с него работели още шестима преподаватели, някои от които получават до 1300 лв. годишна заплата. На младшите учители възнаграждението е било от 400 до 900 лв. Учението е до 11 клас, по правителствената програма.

В Етрополе имало доста образовани хора, в града се получавали вестниците „Търновска конституция“, „Средец“, „Славянин“, „Отечество“ и други, както и „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество (БАН).

Като общ преглед за състоянието на града информаторите на държавните служители споделили пред тях, че „работата едва ли не е тръгнала още по-назад, отколкото е била преди освобождението“.

Фактите

Към септември 1884 г., според данните в доклада, населението се състои от 1729 мъже и 1679 жени, включително и живеещите в колибите. Домакинствата с до 5 члена са били 480, тези с до 10 члена – 211, а само 6 семейства наброяват повече от 10 души. От цялото население работници са били 950 мъже и 915 жени, като домакинствата с до 3-ма работници са били 553. Повече от трима работещи има в 151 семейства. Във всичките домакинства грамотни са общо 459 души, от които само 34 са жени. В 174 семейства към годината на извършване на преброяването имало ученици.  От всичките 707 домакинства, 583 са имали жилища. В таблицата за земевладението за града е посочено, че 495 домакинства имат до 5 уврата земя, а 438 – и до около 6 уврата ливади. С градини са само 26 семейства – общо 140 уврата, пасища притежават 4 семейства, а лозя нямал нито един жител на Етрополе. Най-голям е броят на домакинствата, които притежават до 10 уврата – 117, а едрите земевладелци, с до 200 уврата земи, са били само 5.

В 609 домакинства в града се отглеждали животни, като най-голям бил броят на говедата – 2382, от които 541 работни, 499 – за мляко, 260 се използвали за впрягове, а останалите са били телци. В 125 семейства имало 188 коня, а овцете, отглеждани в града са били 3015, от които 1212 млекодайни. Козите са били 1169, притежание на 65 семейства. В 214 домакинства се отглеждали и свине – 240 бр., а птиците – кокошки, патици, гъски и пуйки, общо 2888 броя, в 554 семейства. Веднага се забелязва в данните, че само едно семейство отглеждало пуйки и то едва две, докато 38 домакинства имат общо 132 кошера с пчели.

Дворовете в града са били 772, собственост на 715 семейства, от които 163 –  на земеделци, 18 –  на скотовъдци, 4 – на търговци, 32 – на бакали и 293 – на занаятчии. Останалите са на различни категории население – чиновници, ратаи, хора без занятие. Четиринадесет двора са били общински, един – държавен. Най-голям е броят на дворовете до 3 уврата – 161, петнадесет са до 5 уврата, а само 8 са площ от 50 и по-малко кв. м.

В доклада, приложен към статистическите данни, изрично е отбелязано, че досега в Княжество България има данни само за населението и за първи път се прави подробна картина на живота на българина. Желанието на централната власт е с предстоящото пълно преброяване (на 1 януари 1886 г.) да се види при какви условия се развива страната и какво е благосъстоянието на народа, което ще е от съществено значение за едно „по-цялостно познание на отечеството“.

Текст: Д-Р ИВАН ИВАНОВ