В дните на тежкия октомврийски снеговалеж те отново показаха какво значи да имаш сърце, смелост и отговорност към хората и общината

Автор: СИБИЛА КУСЕВА

През октомври доброволци от общинското формирование за предотвратяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации се включиха активно в преодоляването на последствията от необичайния и тежък снеговалеж, който наложи обявяването на частично бедствено положение в общината.

В свят, в който все по-често наблюдаваме безразличие и безотговорност, в нашето балканско градче има хора, които вярват, че доброто започва от действието. Те не чакат заповеди, нито награди. Когато се налага, денонощно са на терен, независимо от метеорологичните условия. Тяхната мисия е да помагат при бедствия, да спасяват хора в издирвателни акции, да правят добро за сигурността и спокойствието на общността.

Това са доброволците към Общината — едно от първите формирования от този тип в България, създадено през 2008 г. Днес в него влизат 15 смели и отговорни етрополци. Когато бедствието почука на вратата, под ръководството на Иван Цветков, рамо до рамо застават: Боян Ангелов, Кирил Милушев, Николай Милчев, Симеон Димитров, Николай Найденов, Иван Пантев, Румен Пешев, Тодор Тодоров, Валентин Тодоров, Емил Якимов, Владимир Василев, Дойно Дойнов, Красимир Кръстев и Илия Вешов.

„Ние не питаме дали можем, а кога тръгваме. Кметът на общината издава заповед, минаваме инструктаж и тръгваме,“ разказва Иван Цветков, главен специалист по сигурността на информацията, управление при кризи, отбранително-мобилизационна подготовка и гражданска защита, който оглавява доброволното формирование. „Всеки има свой шкаф с дрехи и екипировка. Преди години всеки взимаше, каквото намери – сега всичко е подредено, всичко е наше. Това е огромна промяна.“

Отрядът е оборудван като професионална служба

Има специализиран пожарен автомобил, високопроходим джип, моторни триони, духалки, радиостанции, пръскачки, пожарогасители, както и носилка, която може да бъде транспортирана с хеликоптер. „Може би сме единствените в България, които имат такава,“ споделя Тодор Тодоров. „С нея можеш да спасиш човек от пропаст или пещера. Шестима души я носят, а ако се наложи – хеликоптер я вдига. Дано не ни се налага често, но е добре, че я имаме.“ Той разказва как една нощ спасили 300 кг. теле, паднало в 30-метрова пропаст. Пожарникарите гледаха и се чудеха как успяхме“, допълва Тодоров.

Част от доброволците са планинари по душа. Дойно Дойнов, например, вече седем години е част от екипа, познава всяка пътека в Етрополския Балкан.

„Обичам природата, обичам планината. Идва ми отвътре. Знам всеки завой, всяка долина – и това ни помага, когато търсим изгубени хора. Спасявал съм и деца. Най-много ме боли, когато видя хора, които тръгват в планината без подготовка, без екипировка, без карта, без дори да знаят къде отиват“ – споделя той. Дойнов е участвал в издирването на две изгубени момчета, търсил е изчезнали хора, участвал е и в гасене на пожари, спасявал е животни. „Силно ме впечатлява безхаберието на хората, които тръгват в планината без да я познават, без екипировка, без ориентация – и така се случват нещастията.“

Доброволческият отряд не се спира пред нищо

Когато през 2020 г. пандемията от COVID-19 обхвана страната, доброволците от Етрополе не останаха безучастни и не се скриха по домовете, както правеха мнозина, а не спираха да помагат. „През пандемията с Боян и Румен пръскахме с десинфектанти болницата всяка сутрин и вечер,“ спомня си Тодор. „Обличахме защитни костюми, слагахме маски и дезинфекцирахме. Това беше най-опасното време, но нямаше как – някой трябваше да го направи.“

През октомври 2025 г. снеговалежът беше неочакван, обилен и тежък. Дърветата, с все още неопадали листа, се чупеха под тежестта на ранния сняг, затрупваха улици, квартали останаха без ток. „Чуваш как клоните се чупят като пушки,“ описва картината Тодоров. „Ходехме с триони, режехме, чистехме… В детска градина бяхме трима души от групата. Направихме три огромни купчини клони. Навсякъде хората работеха, всички заедно.“

Доброволците споделят за уважението си към кмета на общината инж.  Владимир Александров, който не просто ги подкрепя, а и сам е на терен. „Още сутринта, като започна снегът, се събрахме пред общината,“ споделя също Тодор Тодоров. „Кметът направи разбор – кой къде ще отиде. Разпрати ни по училища и детски градини. По-късно дойде и при нас – в детската градина, където режем дървета до мръкване. Такъв кмет не стои зад бюрото – той е между хората.“

„Да помогнеш е въпрос на сърце“, заявява отец Емил Якимов. Той е част от формацията още от самото начало. „Покани ме г-н Светослав Стефанов, тогавашният началник на пожарната,“ спомня си той. „Вярвам, че самото постъпване като доброволец те прави по-добър човек. Когато помагаме на хората, ние самите се чувстваме удовлетворени,“ споделя още отец Емил.

По-младите членове, като Николай Милчев, са пример, че духът на доброволчеството няма възраст. „Видях съобщение в интернет и реших да се включа,“ споделя той. „Вярвам, че когато всеки помогне с малко, заедно можем да постигнем значителни резултати.“ Той си спомня пожар край село Брусен: „Бяхме загасили огъня, събирахме инструментите, когато видяхме човек на отсрещния хълм – палеше отново! Нямаше страх, нямаше колебание. Тръгнахме веднага натам.“

Днес доброволното формирование на Етрополе е сред най-подготвените в Софийска област. Благодарение на ръководството на общината, старите автомобили са възстановени, техниката е обновена, а екипът – мотивиран. „Радвам се, че ръководството на общината е наясно със значението на доброволчеството в нашия град. С подкрепата на кмета успяхме да възстановим пожарния автомобил и високопроходимия УАЗ на формированието. Остава да бъде осигурен гараж за пожарния автомобил,“ споделя още Николай Милчев.

Следобед е. На паркинга зад Общината червеният пожарен автомобил блести в последните лъчи на светлината.

Доброволците се прибират по домовете си, при семействата, но телефоните им остават включени. Никога не се знае кога отново ще звънне тревогата. И когато това се случи, те пак ще са първите, които ще тръгнат – защото това е кауза за хората.