Театър, волейбол, работа с трудни деца, поезия, ТВ и радио предавания – част от богатия живот на Данчо Кирков.

В началото на февруари една от най-колоритните личности в Етрополе щеше да навърши 87 години и задължително щеше да събере всички приятели на шумно празненство. Тези, които го познаваха, и днес не са го забравили. Няма как да бъде забравен човекът, отдал цялото си сърце на хората и оставил дълбок отпечатък в духовната култура на етрополци. Историята на Данчо Кирков заслужава да се разкаже отново, за да служи за вдъхновение на всяко следващо поколение.

Роден е на 5 февруари 1939 г. в Етрополе и е най-малкото дете, девето по ред, в семейството на Киряк и Рада Велини. Израства изключително буден и тръгва на училище още шестгодишен. През първите години се бори с мъчителен говорен дефект, който успява да преодолее с рецитиране на стихотворения на глас. До края на живота си изумява всички с това, че помни наизуст почти цялото творчество на поета Христо Ясенов от стихосбирката „Рицарски замък“. Още десетгодишен стъпва на читалищната сцена, за да докаже, че завинаги се е справил с говорния проблем. Любовта към театъра пламва толкова силно, че се превръща в най-голямата му страст. Първата му ученическа роля е на Сима Симаков в „Тимур и неговата команда“, последвана от участията в пиесите „Хора с добра воля“, „Руският въпрос“, оперетата „Взаимна любов“ и т.н. До кончината си през 2007 г. не престава да се занимава с театър като актьор или режисьор.

След завършването на етрополската гимназия Данчо Кирков е приет в Учителския институт в София, специалност „Руски език, история и физическо възпитание“. През 1959 г. се завръща в родния си град и работи като учител, а също така е треньор по волейбол към местното Физкултурно дружество. Името му ще остане записано завинаги в спортната история на Етрополе като

основател на първия женски волейболен отбор

Сред неговите възпитанички се открояват Анета Иванова, Иванка Ганчева, Ценка Гарванска и много други. Спомените на Цветанка Николова за Данчо Кирков като учител по история и като треньор по волейбол са ярки и неповторими: „Беше незабравимо преживяване да се наслаждавам на волейболната игра на женския отбор, който се състезаваше на спортната площадка, посипана със сгурия, там, където днес се намира полицейското управление. Впечатляваше ме всеотдайната и борбена игра на всички, а по-късно бях щастлива да стана и аз част от отбора. Волейболните състезания бяха събитие за етрополци и се събираше ентусиазирана публика, за подкрепя своите любимки и техния емоционален атрактивен треньор Данчо Кирков, на когото съм признателна за всичко, на което ме е научил и като човек, и като треньор. „Най-големият успех в треньорската кариера на Данчо Кирков са сребърните медали на Първия преглед на волейболната младост през 1964 г., когато етрополските момичета остават зад гърба си отборите на „Левски“, „ЦСКА“, „Славия“, „Миньор“- Перник.

Заниманията със спорт, вървят ръка за ръка с

артистичните изяви на Данчо

който гори във всичко, с което се захване. Едно от най-атрактивните му превъплъщения е в сатиричното предаване „Радиостършел“, излъчвано на живо по местния Радиовъзел. Оттогава е и  псевдонима му ДеКаВе (Данчо Кирков Вълков).

В периода 1974-1983 г. Кирков заедно със семейството си се премества да живее в Правец. Приживе често се шегува, че тогава е бил „големец“, заради заеманите постове на зам.- председател на Общинския съвет за култура, първи директор на Културния комплекс и председател на правешкото читалище „Заря“.

След завръщането си в Етрополе пренася опита си на местна почва. Като председател на НЧ „Тодор Пеев“ успява да сътвори истинско чудо – организира

участие на етрополския танцов състав в Международния фолклорен фестивал

в памет на Сервантес в Мексико. Турнето включва 18 изяви на сцена в  Мексико, Никарагуа и Коста Рика. Навсякъде етрополските танцьори са посрещнати с бурни овации, а най-голямата гордост за всички е, че делегацията на Етрополе се оказва въобще първата българска делегация, посещавала Коста Рика.

„Данчо Кирков обичаше народните танци, песните и музиката, но още повече обичаше нас – танцьорите“, разказва Росица Василева. – „Преди да заминем на това турне, той ни задължи да вземем в багажа си тефтер и химикалка с поръчение всеки ден да записваме впечатленията си. Навсякъде носехме българския дух, а Данчо беше човекът, чрез когото светът ни посрещаше с усмивка, с уважение. С дума, с поглед, с жест ни даваше увереност да представяме България по най-добрия начин. Той беше много повече от ръководител – беше опора, пример, вдъхновение.“

Създаването и развитието на Кукления театър в Етрополе също се свързва с името на Данчо Кирков. В тази формация участват учителки от трите детски градини в града. След оттеглянето на Александър Ткачов, кукловод от Софийския куклен театър, който поставя пиесите „Вълшебният галош“ и „Задявки на мегдана“, Данчо поема щафетата и дори изпълнява една от ролите. „С каквото и да се занимаваше, винаги влагаше душа и сърце в работата си, но като че ли читалищната дейност най- му прилягаше“, спомня си Радка Толева. – „В продължение на няколко години той организираше нашите куклени представления, а през 2007 г. играхме дори в Македония. Ще остане незабравим с уменията си, неподправения си хумор и човечност“.

Няколко години след създаването на Кабелна телевизия-Етрополе Данчо Кирков е привлечен като неин сътрудник и автор на радио предавания свързани най-вече с работата му към Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Малкият екран му дава нови възможности да разгърне своите артистични дарби и творческо вдъхновение в ежеседмичните рубрики „Децата – безценно богатство“ и „Дар от Бога“.

Често застава зад кадър, за да даде възможност на талантливи момичета и момчета да се изявят като водещи. Една от тях е Мариана Ненчева, днес директор „Човешки ресурси“ в международна ИТ компания в САЩ, която пази живи спомените от онези години: „Данчо Кирков завинаги остава в сърцата ни. Той вярваше безусловно, че всяко дете носи потенциала да постигне велики неща. Вдъхновяваше ни да вярваме в себе си и да развиваме най-доброто в себе си чрез малки стъпки като участия в местни състезания, писане на стихове, излизане на сцена. Много преди „Нагласата за растеж“ на Карол Дуек да стане популярна в цял свят, Данчо я беше открил и превърнал в начин на живот. Приносът му за Етрополе и изобщо за света продължава да живее чрез всички нас.“

С любов и отдаденост Данчо Кирков поставя театрални постановки с ученици от СУ „Христо Ясенов“. С авторския спектакъл  „Цигани“ по А.С. Пушкин печелят 3-то място на републикански фестивал на ученическите театрални колективи в София. Също така съдейства за издаването и представянето на първите стихосбирки на прохождащи дарования. А най-често повтаряната фраза на Данчо е: „Ако някой иска да види талантливи деца, да дойде в Етрополе!“. За да покаже талантите им и извън България, неколкократно чрез спонсори организира посещения в Македония, където децата да се изявят.

Повече от 40 години като секретар и обществен възпитател към МКБППМН-Етрополе сърцатият етрополец се занимава с така наречените проблемни деца и приема това, не като работа, а като мисия и съдба. Бори се до последно нито едно етрополче да не бъде изпратено във възпитателно училище и на много успява да помогне да открият верния  път. За тези деца самият той се превръща в истински дар от Бога. „Каквото и да кажем за Данчо Кирков, все ще е недостатъчно. Голям! Творец, обичащ децата“, смята дългогодишният секретар на Местната комисия Лазар Василев. – „При работата си с деца с противоправно поведение той никога не разчиташе на санкцията, предвидена в закона, а винаги се опитваше да открива и надгражда доброто у тях. Постигаше завидни резултати.“

В стремежа си да съхранява и развива културното наследство на Етрополе Данчо Кирков посвещава специално предаване в местната телевизия на видни етрополски творци, наречено „Не сме ги забравили“. Сред героите на авторската му рубрика са Манол Манолов, Кръстьо Мишев, Григор Григоров, Петко Минев, Райна Колова, Михаил Пенчев и др. Работата на Кирков в телевизията е безвъзмездна, а мотивите са – да не потъне споменът за тези хора под праха на забравата. През 2024 г. самият Данчо издава първата си стихосбирка „Обич“, представена в Клуба на дейците на културата. По този повод поетесата с етрополски корени Ая Ангриан пише: „Неговите стихове лъхат обич към целия свят, зов за мир и хармония в човешките отношения, така необходими в света“.

През последните години от живота си Данчо Кирков страда от сериозно белодробно заболяване, но нито за миг не позволява личните му проблеми да попречат на ангажиментите в полза на общността. До последния си дъх не губи уникалното си чувство за хумор и емоционалната си поетична природа, с които печели сърцата на хора от близо и далеч. Една от най-светлите личности на Етрополе ни напуска на 2 декември 2007 г.

През 2009 г. Данчо Кирков е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин“ на  Община Етрополе за дългогодишни, последователни и резултатни усилия в областта на просветата, културата, възпитанието на младите хора и развитието на спорта.

Текст: БИСТРА АЛЕКСАНДРОВА