Амбициозният път на волейболен клуб „Етрополе“

 Васил Василев: Твърдо бяхме решили, че трябва да успеем

Представяме Ви един изключителен професионалист, който благодарение на всеотдайността си, любовта към спорта, дисциплината и много труд успя да сформира сплотен волейболен отбор и да прослави гр. Етрополе. Това е председателят на „Волейболен клуб Етрополе“ и общински съветник от МК „Коалиция Левицата“ (ПП ЗС „Александър Стамболийски“) Васил Василев. Специално за в. „Етрополе за хората“ той повдига завесата и разказва за любовта към волейбола, препятствията, през които е преминал, успехите и подкрепата на етрополци.

– Господин Василев, разкажете ни как се насочихте към волейбола като спорт?

– Основният фактор да се занимавам с волейбол бе моят дядо. Той ме насърчаваше да съм постоянно в залата.

– Той занимавал ли се е с волейбол?

– Не, просто харесваше играта и тази любов я предаде и на мен. Спомням си, беше се абонирал за вестник „Народен спорт“ и за вестник „Старт“. С нетърпение чаках всеки ден пощальонът да донесе вестниците и да прочета спортните новини в България. Стана някак неусетно – волейболът ме грабна. Започнах да тренирам усърдно, толкова се запалих, че когато баща ми искаше да ме накаже за някоя беля или защото не съм учил достатъчно, не ме пускаше да ходя в залата. Аз се криех и започнах да лъжа нашите, като им казвах, ме отивам на репетиции в драматичния състав към читалището, а всъщност отивах да тренирам волейбол.

 Такава подкрепа, каквато оказват етрополци, няма никъде!

След това реших, че ще уча в Национална спортна академия. През 2000 г. завърших и се прибрах в родния ми град Етрополе. Вече беше закрит мъжкият отбор по волейбол, за съжаление. В началото бях треньор на девойки и след това реших, че ще възстановя мъжкото направление. Тогава председател на клуба беше Георги Билев. След като се пенсионира, поех неговите функции, станах председател на клуба, същевременно и треньор. И така вече 25 години се занимавам с волейбол, с всичките направления и с всички възможни отбори, които имаме.

– Колко деца тренират волейбол към момента?

– Имаме картотекирани 200 създатели към Българска федерация „Волейбол“. Четирима треньори сме. В женското направление работи Ралица Ботева. От 1. до 5. клас с момичета и момчета се занимава Симеонка Дочева. Тя води тренировките в залата на СУ „Христо Ясенов“, тъй като в спортната зала няма как да се съберем толкова много. Ваньо Василев, който е помощник треньор на мъжете, ми помага на мен за юношеското направление.

– Любовта Ви към залата получи най-хубавото признание и отборът Ви спечели историческата Купа на България във второто ниво на Висшата лига през януари. Каква е емоцията със завоюването на тази титла?

– Тази купа я чакаме, вече трета година се класираме и играем на финал за Купата на България. Направо е невероятно това, което изпитахме – накрая нямах сили от емоция. Това беше… Няма как да опиша преживяното с думи, просто трябва да се изживее. Невероятно е. Още повече, знаете, общината ни отпусна автобус, за да дойдат и феновете ни. Толкова много любители на волейбола от града имаше в залата, тя беше огромна, и препълнена! И като се обърнахме, всичко беше в цвета на отбора, в червено. Малките момчета, които бяха в публиката и тренират волейбол при нас, бяха взели три тъпана – благодаря на Калинка Пушкарова, че ни ги даде. Беше нещо невероятно! А посрещането, което беше организирано от Общината – това го каза и нашият разпределител Денимир Димитров, който е играл на хиляди места в България, такова нещо никъде не е имало. Страшно много сме благодарни на кмета инж. Владимир Александров за подкрепата и топлото посрещане. Благодарение и на него се почувствахме истински шампиони. Благодаря му и за това, че се грижи за нас, въпреки, че аз съм общински съветник от опозицията, г-н Александров не прави разлика и получаваме пълната му подкрепа. Възхитен съм от добротата му!

Подели сме инициатива да възвърнем славата на женския волейбол в Етрополе

 – Помогна ли Ви и това, че в залата имаше толкова силна агитка този път на финала? Според вас колко души приблизително от Етрополе бяха дошли в Бургас за състезанието?

– Автобусът, който Община Етрополе ни осигури, беше пълен с 50 човека. Отделно имаше етрополци, дошли с коли. Най-малко 100 души фенове от Етрополе бяха дошли. И знаете ли, обиколил съм всички зали в България – такава емоционална публика и такава подкрепа, каквато оказват етрополци, никъде няма! Нашите фенове са нещо невероятно. Такава атмосфера създават в залата… Не само за мъжкия отбор – за юношите примерно – също. Не знам как може да им се отблагодарим. Това е невероятно! Никъде го няма. Всеки отбор ми казва: „Най-трудно играем в Етрополе“. Питам ги: „Колеги, защо играете трудно в Етрополе? Какво ви пречи?“ Те казват: „Не… Тази зала ни грабва, тази публика! Ние не можем да покажем това, което можем по време на състезанията в Етрополе от тази публика. Тя е толкова завладяваща, че трудно се съсредоточаваме в играта, а гледаме хората в залата и се разсейваме.“.

– На какво се дължи тази силна подкрепа и агитка, каквато има в Етрополе?

– Не знам, не мога и аз да си го обясня. Така са се влюбили в спорта. Знаете, и на стадиона е пълно, когато играят футбол и волейбол. Просто ги запалихме. И когато виждат, че има успехи, хората още повече ни подкрепят.

 – Имахте ли предварителна тактика за победа и изпитвахте ли доза страх и несигурност, предвид това, че за трети път достигате до финал и преди се разминавахте с Купата?

– Твърдо бяхме решили, че тази година ще трябва да вземем тази купа. Не знам дали знаете, първият мач от шампионата играхме точно с „Родопа“ (Смолян). Той беше в Етрополе. Още не бяхме окомплектовали състава и загубихме, за съжаление. Това ни е единствената загуба досега с 3:1. Отивахме на финала с ясното съзнание, че сме по-добрият отбор, че със сигурност ние трябва да спечелим. Бяхме много по-добри. Единствено можеше сами да се бием, ако не ни тръгне нещо играта като от невнимание направим някоя грешка. Все пак по-добър отбор от нас тази година в шампионата няма.

– Какво предстои след тази Ваша победа?

– Продължаваме с шампионата. Остават ни 5 мача от редовния сезон. Даже след купата, вчера победихме отбора на „Ботев“ (Луковит) – един от силните отбори, като домакин. Пет мача ни остават от редовния шампионат и след това започват плейофите за влизане в СуперЛига 2025. Ние сме отборът, който най-много заслужава да играе в Суперлигата, но дали това ще се случи, вече ще видим оттук нататък. До края на март ще свърши шампионатът, ще се борим за още една купа, да спечелим шампионата във Висшата лига и да добием право на участие в Суперлигата, където са 12-те най-добри отбора в България.

 – Ще се нареди ли ВК „Етрополе“ до отборите от професионалния волейбол?

– На крачка сме. Доста ще е трудно обаче. На този отбор ще трябва още подкрепление, за да играем в Суперлигата. Залата ни позволява, имаме разрешение от Българска федерация „Волейбол“, че ни позволява да играем в най-горното ниво, ако успеем да се класираме. Но казвам Ви, малко ще ни е трудничко. Трябва да съберем още състезатели. Нивото горе е доста високо. Повечето отбори играят с чужденци, много малко са само от българи. Разпределители – японци, американци. Във всички отбори има такива. Не искаме да отидем и да ни бият. Както знаете, ние изкарваме доста добри волейболисти оттук. В момента имаме основен състезател, който играе в „Левски“ – Николай Николаев. Там също е и Кристиян Иванов. Имаме трима състезатели в ЦСКА. Нека първо да спечелим шампионата и тогава ще го мислим.

– Ако отборът влезе в СуперЛига 2025 и успее да се наложи като отбор, какви ползи би имало за отбора и за града като цяло?

 – Това ще е огромна реклама за Етрополе. В този малък град като нашия – 10-12-хиляден, да дойдат отбори, които играят на европейско ниво като „Левски“, ЦСКА, „Нефтохимик“ (Бургас), „Хебър“ (Пазарджик), това ще е страшно голяма реклама за този град. Оттук нататък ще търсим възможност, ако това се случи да мислим и за вариант да се направи по-голяма зала. Имаме проекти към Министерството на спорта и вместо да правят такива залички в някакви селца, където никой не влиза, може да се направят в такива градове, където спортът е на пиедестал, както е тук, при нас.

– Зад успехите неминуемо се крият и много предизвикателства. Кой е най-трудният момент, през който сте преминал?

 – Най-трудното беше, когато завърших и се прибрах от НСА. Това беше 2000 г. Тогава беше трудно за целия спорт, а тук от общината, а и от никъде не идваха никакви пари. Обикалял съм всяко едно предприятие за помощ, чак срам изпитвах. Ако щете ми вярвайте – тук 50 лева, там 50 лева, за да можем да отидем на състезание. Нямаше с какво. Имахме 10 отбора и едни тениски за всички, сменяхме ги. Връщаме се, перем ги, даваме ги на другите и те отиват на състезание. Радвам се, че успяхме през тези години. Лека-полека след това се завъртяха нещата, общините започнаха по малко да помагат и след това много да ни подкрепят финансово. Сега всички отбори имаме по един, даже по два екипа. Всичко това е преминало и сме добре. Не мога да се оплача в момента от нищо.

 – Казват, че имате нужда от автобус на отбора?

– Имахме едно автобусче, което ни беше подарено. За съжаление, е счупено и няма оправяне. В момента подехме една кампания да продаваме тениски на мъжкия отбор, за да купим такъв автобус, защото – ето, примерно сега в събота отиваме в Белоградчик, в неделя – пътуваме за Сандански. Наемът от частна фирма на автобус за пътуването до Сандански струва 1300 лева. Ако имаме наш автобус, няма да ни трябва повече от 300 лева. Това са големи разходи. С наш автобус ще спестим толкова много, че няма база за сравнение. Докато беше в добро състояние автобусът, много спестихме, но в момента, наемаме. Това ни е най-голямата мечта, да си имаме един автобус.

– Трудно ли е да се сформира дисциплиниран отбор?

 – Знаете ли, с децата в момента е трудно. Времената са такива, че има голямо разпространение на алкохол и наркотици. С момчетата някак си по-лесно работим, но с момичетата от 8. клас нагоре проблемът е огромен. Стават сервитьорки или просто се отказват и не можем да ги накараме да останат в залата. Най-добрите не остават. Не знам, може би тук имаме вина и ние, че няма женски отбор. Мъжкият ни отбор е в перфектно състояние, има толкова запалени млади момчета, малки, още от най-мъничка възраст, от 2. – 3. клас. При момичетата това е много трудно за момента. Борим се. С колежката Ралица Ботева сме подели инициатива да възвърнем старата слава, защото знаете, някога в Етрополе е имало само женски волейбол и големи волейболистки са излезли оттук. Няма да се оставим така. Ще си върнем и женския волейбол там, където му е мястото.

– Това, че сте общински съветник, помага ли Ви за развитието на волейбола или повече успехите в залата помагат?

– Повече успехите в залата помагат. Това, че съм общински съветник, малко ми идва в повече – казвам си го честно, защото както знаете, аз съм общински съветник от партия в опозиция. Но много се радвам, че кметът на Община Етрополе г-н Александров не се влияе от това. Прие ме. Беше ме страх, в интерес на истината, в началото дали ще успея да запазя волейбола, както е било досега. Нямам никакъв проблем с общинското ръководство.

 –  И последно, за какво още мечтаете?

– Мечтая да видя отбора в Суперлигата и да създам женски отбор. Каквото съм си поставял за цел, досега всичко съм постигал. Надявам се, че Етрополе ще има мъжки и женски отбор на високо ниво в България.

Другите за него

Денимир Димитров: „Васил е страхотен човек, отдаден на спорта“

Денимир Димитров е от гр. София, но е избрал да се състезава за ВК „Етрополе“ като разпределител в мъжкия отбор. Преди това е играл за „Берое“ (Стара Загора) и за „Левски“ (София). Въпреки, че е участвал в много двубои за Суперлигата, Денимир е впечатлен от играта на съотборниците си и се радва, че е част от отбора. Той е благодарен на Васил Василев, че му е дал шанс да бъде част от отбора в Етрополе и споделя: „Васил е един страхотен човек, който дава всичко за развитието на волейбола в града. Без него това, което се случи, нямаше да бъде възможно“.

Денимир е силно впечатлен и от публиката, и от подкрепата, която отборът получава по време на срещите.

„Емоцията да спечелиш Купата на Висшата лига е невероятна. Цяла година чакахме този мач и мисля, че го изиграхме по най-добрия начин. Етрополе е спортен град – хората винаги пълнят залата на нашите мачове. Голямо е удоволствието да играеш винаги пред пълна зала, емоцията е различна. Тази година имаше 1 рейс с фенове за финала в Бургас. Хората избраха да отделят време от уикенда си, за да дойдат и да бъдат с нас – изключително сме им благодарни. Купата е за всички тях и за всички хора, които подкрепят спорта в Етрополе“, допълва Денимир. Той споделя, че за съжаление не е имал възможност да присъства на посрещането в гр. Етрополе, което кметът им организира в деня на победата.

„Но успях да видя какво е било по видеоклипове – заря, хора на площада и много усмивки. За първи път виждам такава еуфория по нашите ширини. Беше невероятно и в такъв момент наистина осъзнаваш, че хората милеят и живеят за спорта в град Етрополе“, казва той.

Слави Петров: За него волейболът е начин на живот

Слави Петров е от гр. Етрополе и тренира волейбол още от дете. Сега играе в мъжкия отбор и е благодарен преди всичко на Васил Василев за успехите и за завоюваната Купа.

„С Васил Василев или както ние го наричаме „Васо“ се познаваме от около 20-ина години и смея да твърдя че се разбираме с една дума. Той е бил наш треньор още от детско-юношеска възраст и буквално пораснахме пред очите му. В последните години той има повече управленска и организационна роля към мъжкия отбор. Това също има голямо значение за успехите ни. Винаги се грижи тренировките и пътуванията ни да се организират по удобен за всички нас начин, да отсядаме на удобни за нас хотели и да се храним с качествена храна. Това има директен принос за нашето възстановяване, игрова готовност и спортна форма!

Васил има огромен принос за развитието на волейбола в града. Съвсем спокойно мога да кажа, че неговият живот е Волейболът. Иначе като човек може да е строг, може и да е душата на компанията, но най-вече след всичките тези години бих го описал като Приятел! Благодарности на него за всеотдайността“, споделя Слави и допълва: „Посрещането в Етрополе беше страхотно… Почувствахме се като истински шампиони и силно оценяваме този жест на общинската администрация!“